На този ден: 26 август - Цар Борис III открива Паметника на свободата на връх Шипка

26 Август, 2016, 07:46

Паметникът на свободата (също Паметник на Шипка) е монументална скулптура на връх Свети Никола. Издигнат е във връзка с драматичните военни събития от Руско-турската Освободителна война. Паметникът е част от Парк-музей „Шипка“. Паметникът е издигнат с цел да увековечи подвига на падналите за свободата на България на мястото отбранявано по време на Шипченската битка, около което са се разиграли решаващите за Руско-турската война и Освобождението на България боеве през лятото на 1877 г.

История на паметника

Основният камък на паметника е положен на 24 август 1922 г., а изграждането му завършва през 1930 г. На 26 август 1934 г. паметникът на връх „Свети Никола“ е тържествено открит от държавния глава цар Борис III. През 1920 г. живите ветерани-опълченци се събират на нов конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Шипка. Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва. Инвеститорският надзор на строежа се осъществява от архитект Генчо Скордев.

Началото на техническите проучвания за строежа и на неговото организиране е през пролетта на 1926 г. Самият строеж започва през есента на същата година под ръководството на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов (през 1928 г. на мястото на инж. Богдан Горанов идва инж. Минчо Заяков). През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от с. Горни Драгойча, Дряновско, а през втория – Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа, Търговищко (Пеньо Бомбето). През летата на 1927, 1928 и 1929 г. кипи усилената строителна дейност с участието на майсторите Живко Тасков, Кънчо Кавръков, Генчо Ваков, Илия Рашков, Георги Иванов, братята Христо и Георги Димитрови и още десетина души от Габровско. Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал чрез катъри от Мъглиж и Енина, по нов път. Каменната кула е завършена в груб строеж през лятото на 1929 г., а изграждането на паметника завършва през 1930 г. Според първоначалния проект бронзовият лъв, отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров, е трябвало да бъде поставен върху паметника. С помощта на макет върху изградената кула, направен с подръчни средства, се е установило, че ако фигурата бъде на това място, нейната видимост не би била добра. По тази причина лъвът е бил поставен върху корниза над главния вход на паметника. Паметникът е открит тържествено през 1934 г. Той представлява голяма кула от доломит с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м и височина 4 м, а на другите страни на кулата са изписани местата на големите сражения – Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура олицетворява победата над турските войски. На приземния етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на руските воини и българските опълченци. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. На върха на кулата се открива прекрасна панорама на върха Шипка и околността.

Предистория на събитията

Шипченската епопея включва боевете, които са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход, където са върховете Свети Никола, Орлово гнездо, Шипка и др.: превземането на прохода от руски части първа битка при Шипка, решителните боеве 9 – 11 август 1877 г. втора битка при Шипка и Стоенето на Шипка. Шипченски отряд: Българското опълчение, XXXVI-ти орловски пехотен полк и XXXV-ти брянски пехотен полк отблъскват 27-хилядна редовна турска войска, като в това число не са включени башибозушките орди. Шипченският отряд под командването на генерал-майор Николай Столетов е от 7500 войника и 27 оръдия срещу Централната османска армия под командването на Сюлейман паша. В комплекса Шипка влиза и старата реставрирана църква. При реставрацията и в нея бил открит един от най-старите български ръкописи – Енински апостол от 11 век. На север се намират селищата Шипка и Шейново, участвали активно в Освободителната война. От тези селища започва националният паметник Шипка. Край Шейново е Паметникът на победата. Там е била разбита и пленена войската на Вейсел паша.

Културно значение

Националните паметници при Шипка са обвързани със събития от изключителна обществена значимост. Тяхното построяване е плод на съвместните усилия на архитекти, скулптори и целия признателен български народ. Природните забележителности в района и историческите събития се преплитат, за да се превърнат в едно от най-силно заредените места у нас, една от най-големите туристически забележителности. Обществото в България има традиция да уважава и почита националните и историческите заслуги. Наред с Левски и Христо Ботев, шипченското опълчение е с най-голяма слава и популярност сред хората. За това немалка заслуга има Вазовото произведение „Опълченците на Шипка“. Народът пази, макар и в трудните политически и икономически условия, паметта за „тоз ден бурен“. На 3 март 2003 г. честванията на 125-годишнината от Освобождението на България от Османско владичество са посетени от президента на Русия, Владимир Путин, по покана на българския му колега Георги Първанов.

Събития

1071 г. – Селджуците, ръководени от Алп Арслан, нанасят тежко поражение на Византийската империя в Битката при Манцикерт.
1278 г. – Ладислау IV и Рудолф I побеждават Отакар II в битката при Марсово поле в тогавашна Моравия.
1346 г. – Стогодишната война: Състои се Битката при Креси между средновековните кралства на Англия и Франция, в която английските стрелци с дълги лъкове показват военно превъзходство пред френските арбалетчици и тежковъоръжени рицари.
1466 г. – Разкрит е заговор срещу Пиеро ди Козимо Медичи във Флоренция, ръководен от Лука Пити.
1498 г. – Микеланджело получава поръчка за Пиета.
1768 г. – Капитан Джеймс Кук отплава от Англия на борда на Ендевър.
1778 г. – Първото документирано изкачване на Триглав - най-високия връх в Словения.
1789 г. – Във Версайския дворец е приета Декларацията за правата на човека и гражданина.
1858 г. – Първите новини предадени чрез телеграф.
1862 г. – Американска гражданска война: започва Второто сражение при Бул Рън.
1877 г. – Руско-турска война (1877-1878): Край на Втората битка при Шипка.
1883 г. – Вулканът Кракатау изригва и причинява огромни цунами, които разрушават селищата на островите Ява и Суматра в Индонезия, убивайки 36 000 души.
1886 г. – Княз Александър Батенберг е принуден да абдикира от българския престол.
1914 г. – Първа световна война: Германската колония Тоголанд е нападната от френски и британски войски, които я превземат след пет дни.
1920 г. – Влиза в сила 19-тата поправка към Конституцията на САЩ, даваща право на жените да гласуват.
1923 г. – Райко Даскалов e застрелян в Прага от член на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).
1926 г. – Основан е италианския АКФ Фиорентина.
1934 г. – Цар Борис III открива Паметника на свободата на връх Шипка.
1940 г. – Чад става френска колония и се присъединява към Антантата под управлението на Феликс Ебое - първия черен губернатор във френска колония.
1942 г. – Холокост в Шорткиав, западна Украйна: В 2:30 германски войници започват да изкарват евреите от жилищата им, разделят ги на групи по 120 човека, натоварват ги в товарни вагони и депортират 2000 от тях в концетрационния лагер Белзец. 500 деца и болни са убити на място.
1944 г. – Втора световна война: Шарл дьо Гол влиза в Париж.
1944 г. – България във Втората световна война: Царство България обявява неутралитет във Втората световна война и желание за примирие с Великобритания и САЩ.
1947 г. – Шестото велико народно събрание приема Закон за забрана и разтурване на Българския земеделски народен съюз - Никола Петков и на Българския земеделски младежки съюз към него.
1957 г. – СССР оповестява успешното тестване на междуконтинентална балистична ракета.
1966 г. – Започва войната на Намибия за независимост.
1970 г. – Новото феминистко движение в САЩ, ръководено от Бети Феридан, започва националната Женска стачка за равенство.
1978 г. – Папския конклав избира Йоан Павел I за папа.
1978 г. – Програма Интеркосмос: На борда на съветския космически апарат Союз 31 лети първият германски космонавт Зигмунд Йен.
1990 г. – Подпален е Партийният дом на БСП в центъра на София.
1999 г. – Майкъл Джонсън подобрява световния рекорд в спринта на 400 метра с време от 43,18 секунди.
1999 г. - Русия започва Втората чеченска война като отговор на нахлуването в Дагестан на Ислямската международна умиротворителна бригада.
2008 г. – Русия едностранно признава независимостта на отцепилите се от Грузия републики Абхазия и Южна Осетия.

Родени

1469 г. – Фердинанд II († 1496 г.)
1596 г. – Фридрих V, курфюрст на Пфалц († 1632 г.)
1676 г. – Робърт Уолпоул, британски държавник († 1745 г.)
1687 г. – Хенри Кери, английски поет и композитор († 1743 г.)
1728 г. – Йохан Хайнрих Ламберт - шведски учен († 1777 г.)
1740 г. – Жозеф Монголфие - френски изобретател († 1810 г.)
1743 г. – Антоан Лавоазие, френски химик († 1794 г.)
1809 г. – Константин фон Алвенслебен, немски генерал († 1892 г.)
1819 г. – Алберт фон Сакс-Кобург-Гота, съпруг и принц-консорт на кралица Виктория († 1861 г.)
1850 г. – Шарл Рише, френски психолог и физиолог, Нобелов лауреат († 1935 г.)
1880 г. – Гийом Аполинер, френски поет († 1918 г.)
1881 г. – Панайот Черна, румънски поет от български произход († 1913 г.)
1882 г. – Джеймс Франк, германски физик, Нобелов лауреат († 1964 г.)
1896 г. – Иван Михайлов, български революционер († 1990 г.)
1899 г. – Павел Юдин, руски философ († 1968 г.)
1901 г. – Александър Жендов, български художник († 1953 г.)
1901 г. – Максуел Тейлър, американски офицер († 1987 г.)
1910 г. – Майка Тереза, индийска католическа монахиня, Нобелова лауреатка († 1997)
1914 г. – Хулио Кортасар, аржентински писател († 1984 г.)
1915 г. – Борис Сафонов, съветски военен пилот († 1942 г.)
1932 г. – Иван Динков, български писател († 2005 г.)
1939 г. – Тодор Колев, български актьор († 2013 г.)
1944 г. – Морийн Тъкър, американска барабанистка на Velvet Underground
1959 г. – Ивайло Джамбазов, български актьор († 2009 г.)
1957 г. – Д-р Албан, нигерийско-шведски певец
1957 г. – Любомир Любенов, български кануист
1960 г. – Емануел Икономов, български писател
1966 г. – Йенс Гад, германски музикант
1972 г. – Талия Соди, мексиканска певица и актриса
1980 г. – Маколи Кълкин, американски актьор
1988 г. – Тори Блек, американска порнографска актриса

Празници

Християнски празници:
- Адриан и Наталия от Никомедия
- Александър от Бергамо
- Дейвид Люис
България – Празник на град Мадан (за 2012 г.) – Отбелязва се в последната неделя на август
България – Ден на туризма (за 2012 г.) – Отбелязва се през последния неделен ден от м. август в чест на първото масово туристическо изкачване на Черни връх на Витоша на 27 август 1895 г., след публикуването на фейлетона – покана „До софийските любители на българската природа” на Алеко Константинов
Намибия - Ден на героите
САЩ - Ден на женското равенство