На този ден: 14 февруари - България празнува Трифон Зарезан

14 Февруари, 2017, 08:00

Трифон Зарезан (или Ден на лозаря) е български народен празник в чест на свети Трифон. Празнува се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари, а не когато Българската православна църква тържествено чества Трифоновден.^[1] Той е един от най-устойчивите, но и най-противоречиви и сложни по своята историческа същност обичаи в българския народен календар. Това е трудов обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното ѝ зарязване. В българския народен календар има и други важни трудови празници, свързани с лозарството и винарството. Така нареченият „кършовден“, когато се окършват ненужните лозови пръчки, за да не отнемат силата на лозата, се свързва с денят на св. Константин и Елена (след прецъфтяване на лозата). По Костадинов ден във Видинско или по Петровден в Старозагорско започват да връзват младите лозя с лико. Новото грозде се освещава в църква на Голяма Богородица или Преображение. Гроздоберът „виноберма“ се оповестява официално след Кръстовден. Всички тези гранични периоди в отглеждането на лозата и производството на вино са повече или по-малко обичайно и ритуално отбелязани в народната традиция, като са прикрепени към определен календарен светец. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница. Единствено обредът на св. Трифон стои пряко свързан с резитбата на лозите и това е дало основание на българските учени М. Арнаудов, Хр. Вакарелски, Д. Маринов, Ц. Гинчев да му определят по-специално място в календарната система на българите. От една страна изследванията с право свързват образа на светеца с трансформация на старите богове Сабазий, Дионисий, Бромий, Бакхус, Ликург. Лозарският празник на св. Трифон продължава стара земеделска традиция в нов вид, с християнизирането на източноевропейските територии. Не случайно началото на месец февруари е онзи календарен период на границата между зима и пролет, в който са съсредоточени преходните карнавални игри, свързани със събуждането на вегетацията и с умиращите и отново възкръсващи богове на природата. В православния календар Свети Трифон е на 1 февруари. Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват както следва: 1 февруари – Трифоновден; 2 февруари – Сретение господне и 3 февруари – Свети Симеон. Последните два дни са свързани с въвеждането на Иисус Христос в храма от св. Симеон, а в народната традиция те се почитат в чест на вълците, които раждат малките си през този период. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците. Св. Трифон е познат и в другите балкански страни, той е закрепен в православния календар и е свързан със смяната на сезоните от зима към пролет. В една молитва от 1690 г. (сръбска редакция) за св. Трифон, се говори, че светецът помолил бога да изгони гъсениците и другите насекоми от лозята и градините и бог сторил това чрез своя ангел. В друг сръбски ръкопис от 16 – 17 век се казва, че против насекоми по ниви и лозя трябва да се запалят кандилата на св. Трифон и посевите да се поръсят със светена вода, като се чете молитва на св. Трифон. В Молдова и Буковина е позната легендата за св. Трифон и Богородица, но в тези райони светецът няма връзка с лозарството. В Румъния празникът се нарича „Трифон на червеите и гущерите“, спазва се забрана за работа, за да има плодородие по посевите. Гърците в Епир правят на деня на св. Трифон колачета, които търкалят по лозята и градините, като казват: „Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием“, като обичаят се спазвал за общо плодородие.

Съдържание

1 Обичаи
2 Празничната трапеза
3 Вижте също
4 Източници
5 Външни препратки

Обичаи

Обредната храна за лозето се приготвя от жените – питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, варена, пълнена с ориз кокошка, сирене, сланина; туршия, луканка, „бабяк“ (напълнен стомах с месо) и др. Освен това се занася и бъклица с червено вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. Косерът с който ще се зарязва, предврително се почиства и се наточва добре. Обичаите повеляват да се омеси хляб – пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Като се свари кокошката се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. В традиционната култура рязането на лозята е изключително мъжка дейност, жени не се допускат. Така се обяснява и особеното табу за жените през този ден, да не пристъпват територията на лозята „защото не е женска работа и за да ражда лозето“ (с. Рила, Дупнишко). През този ден е забранено на жените и да режат, тъй като „св. Трифон на този ден си отрязал носа“ (с. Момчилово, Варненско). Обредните практики показват значително единство. Всеки мъж зарязва в своето лозе по 1-2-3-4-5 кютука („гижи“, „главини“) а от всеки кютук или всички пръчки или по 2-3-5 броя. Прекръства се, полива вино около кютука, зарязва с косера и пак полива, като благославя. На места ръсят със светена вода от трифонденския водосвет. В с. Виница, Варненско, виното от бъклицата се плисва в средата на лозето „за берекет, така да тече виното“. В с. Гореница, Врачанско, при поливането благославят „както тече виното, така да расте гроздето“. В с. Елица, Пазарджишко, на зарязаната първа лоза окачват парче „баба“ и благославят: "Да е честито, да е благословено! Пъшките (гроздовете) да станат колкото „бабите“!". В Лясковец на Морава мъжете свалят калпаците си и ги окачват на чуканите, за да е много и черно гроздето като тях. В Югозападна България зарязването се извършва винаги от двама души, а благославянето се превръща в ритуална игра с точно определени действия и думи. Мъжът, който реже, застава в единия край на лозето, а вторият мъж е скрит зад някоя лоза, в другия край на лозето. Първият реже всички пръчки и казва: - Добро утро, Трифоново лозе! Да си пълно с грозде! Болести и буболечки, ветрове и градушки, вънка от лозето! Скритият мъж се обажда: „Трифон у лозето!“ Първият мъж отново казва: „Трифоне, чух те, тука ли си?“ Скритият мъж отговаря: „Тука, тука!“ Първият пита: „Къде си, че не те виждам?“ Скритият отвръща: „Не се виждам, от черно и бело грозде.“ Практиките с лозовите пръчки са едни от най-съществените, наред с зарязването, поливането с вино и благословиите. Те са важен атрибут на празника. Оставят се обикновено на лозето, за да не се „дигне берекета“ от него. В Северна България, в селата покрай Дунав, пръчките се хвърлят в реката, за да тече виното така, както тече Дунава. Една от пръчките винаги се свива на венец, който се поставя на калпака, около кръста или през рамо. От лозови пръчки се приготвя и „короната“ на лозарския цар. След зарязването накичените с лозови пръчки мъже се събират на обща трапеза обикновено край пъдарската колиба. В средните и източни райони на Северна България се избира „цар на лозята“. След като всеки стопанин е зарязал своето лозе, всички се събират там, на обща трапеза. На земята върху дълги пешкири се нареждат питите, кокошките и другата донесена храна, както и бъклиците с вино. Голяма китка от босилек, в която са втъкнати три лозови пръчки, се слага в средата. Най-старият и уважаван лозар взима китката и казва: „Който е честит, нека поеме китката и бъде цар!“ Всеки има право да вземе китката, но обикновено младите отстъпват на някой възрастен и опитен лозар и особено на този, който вече е „царувал“ и през неговото „царуване“ е имало не градушки или суша, а плодородие. Щом той поеме китката, останалите му честитят „царството“ и угощението започва. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар, качват го на кола или пък лозарите го носят на ръце и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне гости и хората от цялото село(градска махала). Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Обиколката на селото от лозарите завършва в къщата на царя, където отново се прави угощение и голямо хоро. В селското празненство вземат вече участие и жените. Хорото, със своя смисъл на ритуално обиграване на територията има ключов характер при празника. Хоро играят мъжете на лозето със забучени в пояса или свити на венец лозови пръчки. Хоро се играе на общата трапеза на лозята, хора и ръченици се играят по пътя от лозята до селото. Накрая в средата на селото, на мегдана, се играе т. нар. Зарезанско или Трифонско хоро. Хороводецът, най-често „царят“, държи в ръка бъклица или котле с вино и с лозови пръчки (Варненско). „Мъжкото хоро“ (в което участват само мъже) се играе с бъклица с натопени лозови пръчки, а „коркорбашията“ (водачът) върти по особен начин отрязаните пръчки (Първомайско). Материали от българското село Карадър, Лозенградско (днес Турция) сочат една много старинна форма на ритуално хоро в чест на св. Трифон т. нар. „босо хоро“, при което участниците играят без цървули, боси, независимо от студа.

Празничната трапеза

Тя трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита. За целта са необходими единствено 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси докато започне да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората ѝ. Като основно ястие по стар български обичай се препоръчва пълнена кокошка с ориз или булгур.

Събития

1130 г. – Инокентий II е провъзгласен за римски папа.
1779 г. – Джеймс Кук е убит от туземците на остров Хаваи.
1807 г. – При пожар на английския кораб „Аякс“ загиват 300 души.
1848 г. – Съгласно сключения мирен договор Мексико отстъпва Тексас на САЩ.
1876 г. – Електроинженерът Илайша Грей и изобретателят Александър Бел едновременно подават патент за телефона, с което започва спор, кой първи е изобретил устройството.
1901 г. – Крал Едуард VII открива първия си парламент.
1912 г. – Аризона става 48-ят американски щат.
1915 г. – При Атентата в Градското казино в София загиват четирима души, а осем са ранени.
1918 г. – Съветският съюз въвежда Григорианския календар (на 1 февруари съобразно Юлианския календар).
1921 г. – В София е учреден Съюза на артистите в България.
1922 г. – Публикуван е романът Одисей Джеймс Джойс.
1937 г. – Селскостопанските задруги в България учредяват Общ съюз на българските земеделци.
1942 г. – Япония започва Явайската операция от Втората световна война.
1949 г. – Кнесета (израелският парламент) е свикан за първи път.
1950 г. – СССР и Китайската народна република сключват 30-годишен договор в Москва
1951 г. – Бен Гурион разпуска парламента след поражението си в Кнесета.
1952 г. – В столицата на Норвегия – Осло се откриват Зимни олимпийски игри 1952.
1967 г. – В Мексико сити е подписан „Договорът от Тлателолко“ за неразпространение на ядреното оръжие в региона на Карибско море и Латинска Америка.
1989 г. – Иранският лидер Рухолах Хомейни призовава мюсюлманите по света да убият автора на Сатанински строфи Салман Рушди.
1989 г. – В околоземна орбита е изведен първият от 24-те изкуствени спътника на Глобалната система за позициониране.
1992 г. – Българското консулство в Киев е издигнато в ранг посолство.
1994 г. – Членство на България в НАТО: Президентът Жельо Желев подписва в Брюксел договора за присъединяване на България към инициативата на НАТО Партньорство за мир.
1994 г. – Осъденият на смърт руски сериен убиец Андрей Чикатило е екзекутиран чрез разстрел.
2001 г. – Собственикът на националната авиокомпания Балкан Зееви Груп спира полетите ѝ.
2005 г. – Бившият министър-председател на Ливан, настоящ милиардер и бизнес магнат Рафик Харири е убит при бомбен атентат в Бейрут.

Родени

1368 г. – Сигизмунд Люксембургски, император на Свещената Римска империя († 1437 г.)
1404 г. – Леон Батиста Алберти, италиански архитект († 1472 г.)
1483 г. – Захиредин Бабур, индийски владетел († 1530 г.)
1557 г. – Матиас, император на Свещената Римска империя († 1619 г.)
1602 г. – Франческо Кавали, италиански композитор († 1676 г.)
1719 г. – Кристофър Шолс, американски изобретател († 1890 г.)
1813 г. – Александър Даргомижски, руски композитор († 1869 г.)
1824 г. – Владимир Черкаски, руски княз († 1878 г.)
1840 г. – Иван Доспевски, български иконописец († 1889 г.)
1847 г. – Сава Кършовски, български революционер и юрист († 1913 г.)
1850 г. – Кейго Кийоура, министър-председател на Япония († 1942 г.)
1855 г. – Всеволод Гаршин, руски писател († 1888 г.)
1869 г. – Чарлз Уилсън, шотландски физик, Нобелов лауреат († 1959 г.)
1877 г. – Едмунд Ландау, немски математик († 1938 г.)
1887 г. – Александър Оббов, български политик († 1975 г.)
1890 г. – Тодор Павлов, български философ († 1977 г.)
1895 г. – Макс Хоркхаймер, философ († 1973 г.)
1896 г. – Георги Шейтанов, български анархист († 1925 г.)
1898 г. – Фриц Цвики, американски физик († 1974 г.)
1899 г. – Раденко Видински, български политик († 1974 г.)
1902 г. – Александър Абуш, немски писател († 1982 г.)
1910 г. – Тинка Краева, българска актриса († 1970 г.)
1911 г. – Асен Дацев, български физик († 1994 г.)
1916 г. – Масаки Кобаяши, японски режисьор († 1996 г.)
1928 г. – Иван Славов, български философ († 2012 г.)
1928 г. – Йоаким Хербут, скопски католически епископ († 2005 г.)
1928 г. – Трифон Джонев, български актьор
1929 г. – Александър Христов, български журналист († 2005 г.)
1930 г. – Георги Анастасов, български художник
1932 г. – Александер Клуге, немски писател
1940 г. – Иван Тенев, български политик
1943 г. – Янко Миладинов, български композитор
1944 г. – Алън Паркър, британски режисьор
1944 г. – Рони Петерсон, шведски пилот от Формула 1 († 1978 г.)
1945 г. – Ханс Адам II, княз на Лихтенщайн
1950 г. – Любомир Халачев, български актьор
1951 г. – Георги Жеков, български футболист
1951 г. – Кевин Кийгън, английски треньор
1953 г. – Ханс Кранкъл, австрийски футболист
1959 г. – Рене Флеминг, американска певица
1960 г. – Свами Ниранджанананда, индийски гуру
1963 г. – Мохниш Бел, индийски актьор
1967 г. – Мануела Малеева, българска тенисистка
1967 г. – Стелиос Хаджи-Йоану, британски предприемач
1968 г. – Скот Шарп, американски автомобилен пилот
1968 г. – Славчо Атанасов, български политик
1968 г. – Стефан Ботев, български щангист
1970 г. – Наталия Симеонова, телевизионна водеща
1976 г. – Айлин Аслъм, турска певица
1985 г. – Филип Сендерос, швейцарски футболист
1986 г. – Тифани Торнтън, американска певица