На този ден: 12 януари - Празник на българското военно разузнаване

12 Януари, 2017, 08:00

Служба „Военна информация“, съкратено СВИ, е специална служба в България за водене на военно разузнаване. Тя е част от структурата на Министерството на отбраната. Централата са намира в София, Министерството на отбраната, ул. „Дякон Игнатий“ №3. Директорът на служба „Военна информация“ е бригаден генерал Светослав Даскалов. Тази служба и Националната разузнавателна служба са единствените български служби за външно разузнаване. Въпреки че останалите специални служби в България са обединени (в някаква степен и поне за известен период) в рамките на системата на „Държавна сигурност“ до началото на 1990-те год., РУМНО/РУ-ГЩ през цялото време остава извън нейния състав.

История

Служба „Военна информация“ е най-старата българска специална служба. Създадена е с приемането на Закона за устройството на въоръжените сили на Българското княжество, утвърден с Указ № 185 от 15 декември 1891 г. на княз Фердинанд I, като звено към Канцеларията на Министерството на войната за обработване на разузнавателната информация, получавана от българските дипломатически представителства в чужбина. С Указ № 176 от 27 декември 1891 г. е създаден първият български орган за осигуряване на военна информация, наречен Учебно бюро. Тогава се поставя началото на изграждането и на апарата на военните аташета. През май 1903 г. към Оперативното отделение на Щаба на армията на мястото на Учебното бюро се създава Информационно бюро, което организира добиване и използване на информация и от закрит характер. С Указ № 190 от 31 декември 1907 г. Информационното бюро се преобразува в Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на армията, на която се подчинява апаратът на военните аташета. Указът влиза в сила на 01.01.1908 г. стар стил или 12.01.1908 г. нов стил. Тази дата 12 януари е обявена с министерска заповед № ОХ-49 от 11.02.1997 г. за официален празник на българското военно разузнаване. През 1940 г. Разузнавателната секция е реорганизирана в самостоятелен Разузнавателен отдел на Щаба на войската (РО-ЩВ) с 3 отделения: РО-1 – за външно разузнаване, РО-2 – за вътрешно разузнаване, и РО-3 – за контраразузнаване. През 1947 г. Разузнавателният отдел на Щаба на войската се реорганизира в Разузнавателен отдел на Генералния щаб (РО-ГЩ), като задачите му се ограничават до водене само на външно разузнаване. От март 1950 г. Разузнавателният отдел на Генералния щаб е Разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската народна армия (РУ-ГЩ), познато и като Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана (съкратено РУМНО или РУ-МНО). През есента на 1950 г. за подготовка на свои кадри към РУ-ГЩ е открито Училището за военни преводачи „Баба Тонка“. За обучение на оперативния състав през 1972 г. към РУ-ГЩ се открива Школа за подготовка на кадри, която по-късно получава статут на Факултет по стратегическо разузнаване на Военната академия „Георги Раковски“. При комунистическия режим РУМНО работи в тясно сътрудничество със съветското разузнаване, като в рамките на Варшавския договор се специализира в работата в Турция и Гърция с фокус върху ядреното и химическо въоръжение. За тази цел то изгражда мрежа от легални и нелегални резидентури и използва за прикритие институции, като Министерството на външните работи, Министерството на транспорта, Българската телеграфна агенция. През 1999 г. на основата на РУ-ГЩ се създава Главна дирекция „Военна информация“ в Министерството на отбраната, а в Генералния щаб се формира Разузнавателно управление (J2). С постановление на Министерския съвет № 237 от 21.12.1999 г. Главна дирекция „Военна информация“ от 01.01.2000 г. се трансформира в Служба „Военна информация“.

Събития

475 г. – Флавий Василиск става император на Византийската империя.
1528 г. – Густав I е коронован за крал на Швеция.
1884 г. – Съставено е деветото правителство на България, начело с Драган Цанков.
1908 г. – От Айфеловата кула е излъчен първия дълговълнов радиосигнал.
1908 г. – Влиза в сила указ на княз Фердинанд I, с който Информационното бюро към Щаба на войската се преобразува в Разузнавателна секция. Ден на военното разузнаване на България.
1915 г. – В Конгреса на САЩ е отхвърлено предложението за даване на избирателни права на жените.

1940 г. – Втората световна война: СССР започва да бомбардира градове във Финландия.
1943 г. – Втората световна война: Червената армия започва операция за разкъсване на Блокадата на Ленинград.
1945 г. – Втората световна война: Съветския съюз започва т.нар. Януарска офанзива срещу Нацистка Германия на фронт от 1200 км в Източна Европа.
1964 г. – В Занзибар започва въстание, определено като революция, което довежда до обявяване на държавата за република.
1966 г. – В САЩ започва излъчването на телевизионния сериал Батман.
1969 г. – Рок групата Led Zeppelin издава първия си албум – Led Zeppelin.
1970 г. – Войната в Биафра завършва с анексирането на тази държава от Нигерия.
1981 г. – Започва излъчването на американската „сапунена опера“ Династия.
1991 г. – Конгресът на САЩ оторизира правителството да използва военна сила за да отблъсне армията на Ирак извън границите на Кувейт.
1992 г. – След победата на Ислямския фронт за спасение в Алжир, правителството прекратява изборите, което става повод за гражданска война.
1998 г. – В Европейския съюз е постигнато съгласието на 15-те страни-членки за забрана на клониране на хора.
2005 г. – Изстреляна е американската космическа сонда Deep Impact за извършване на изследвания върху кометата Темпъл 1.
2006 г. – През последния ден от ислямското пилигримство Хадж в Саудитска Арабия, по време на ритуала Пропъждане на дявола с камъни между Мека и Мина инцидент с автобус предизвиква паника, загиват 346 и са ранени 209 богомолци.

Родени

1591 г. – Хосе де Рибера, испански художник († 1652 г.)
1628 г. – Шарл Перо, френски писател († 1703 г.)
1729 г. – Едмънд Бърк, ирландски държавник († 1797 г.)
1746 г. – Йохан Хайнрих Песталоци, швейцарски педагог († 1827 г.)
1779 г. – Никола Клеман, френски химик († 1841 г.)
1848 г. – Василий Суриков, руски художник, исторически живописец († 1916 г.)
1851 г. – Димитър Наумов, български агроном († 1884 г.)
1852 г. – Жозеф Жак Сезар Жофр, френски генерал († 1931 г.)
1863 г. – Беньо Цонев, български езиковед († 1926 г.)
1863 г. – Свами Вивекананда, индийски философ († 1902 г.)
1876 г. – Джек Лондон, американски писател († 1916 г.)
1877 г. – Иван Кипров, български лекар († 1922 г.)
1878 г. – Ференц Молнар, унгарски писател (1952)
1893 г. – Алфред Розенберг, нацист († 1946 г.)
1893 г. – Херман Гьоринг, нацистки функционер († 1946 г.)
1899 г. – Паул Мюлер, швейцарски химик, Нобелов лауреат през 1948 г. († 1965 г.)
1900 г. – Тодор Ангелов, български антифашист († 1943 г.)
1903 г. – Игор Курчатов, руски учен († 1960 г.)
1904 г. – Георги Караславов, български писател († 1980 г.)
1907 г. – Сергей Корольов, украински инженер († 1966 г.)
1910 г. – Луис Рейнър, немска актриса († 2014 г.)
1913 г. – Иларион Доростолски, митрополит на Доростолска епархия († 2009 г.)
1915 г. – Петър Увалиев, български критик († 1999 г.)
1916 г. – Коста Странджев, български писател († 1991 г.)
1916 г. – Питер Бота, първи президент на ЮАР († 2006 г.)
1917 г. – Любомир Сагаев, български музиколог и общественик († 2001 г.)
1926 г. – Рей Прайс, американски кънтри певец († 2013 г.)
1929 г. – Коста Странджев, български писател († 1991 г.)
1933 г. – Лили Енева, българска актриса
1934 г. – Васил Симов, български волейболист († 1995 г.)
1944 г. – Властимил Хорт, чехословашки шахматист
1944 г. – Джо Фрейзър, американски боксьор († 2011 г.)
1948 г. – Елена Божкова, българска народна певица
1949 г. – Харуки Мураками, японски новелист
1951 г. – Кърсти Али, американска актриса
1954 г. – Хауърд Стърн, американски радиоводещ
1955 г. – Людмил Тодоров, български актьор
1956 г. – Николай Носков, руски музикант
1958 г. – Ваня Цветкова, българска актриса
1962 г. – Марина Кондова, българска тенисистка
1965 г. – Роб Зомби, американски музикант
1968 г. – Амелия Личева, българска литературна критичка
1969 г. – Роберт Просинечки, хърватски футболист
1970 г. – Зак де ла Роча, американски певец (Rage Against the Machine)
1972 г. – Приянка Ганди, индийски политик
1974 г. – Илиян Симеонов, български футболист
1981 г. – Мартин Герасков, български актьор
1982 г. – Величко Чолаков, български щангист
1993 г. – Зейн Мал