Димитровден е
Св. великомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун. Баща му, който бил управител на града, имал в дома си молитвена стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, бил отличен за своите качества, но получил заповед да преследва християните. Вместо да направи този компромис, той покровителствал последователите на Христос.
Чул за това, император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Димитрий да се откаже от вярата си в Христа. Той отказал, увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка.
Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил благословия от Димитър да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година.
Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса.
По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на град Солун. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век.
Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.
В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. "Свети Димитър зима носи, а Свети Георги - лято" - гласи българска поговорка. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев. Този ден е известен също и като Митровден или Разпус.
С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници - говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава освен определената сума, още кат дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на работници за следващата година.
Автор: СПЪТНИК
Напиши коментар