Честита Баба Марта!

Мартеницата е символ на здраве, щастие, мир и любов. В белият цвят е втъкана искреността и чистотата на отношенията, а в червеният – взаимната обич и топлотата на приятелството. Първите мартеници са били направени за закичване на добитъка и хората и представлявали само усукан червен и бял конец. По-късно, в някои области прибавили сребърна или златна паричка за предпазване от болести.

Носенето на мартеници е стар български народен обичай. Баба Марта е сред най-почитаните български обичаи, запазил се още от древността до наши дни. На 1 март всеки подарява на близки, познати и приятели специален амулет, наречен мартеница, който да ги дари със здраве и сила през годината.

В миналото на този ден стопанката на дома ставала рано, помитала двора, запалвала буен огън и простирала или закачала пред дома си червени прежди, престилки, черги, пояси или пресукани червени конци. Вярвало се, че те пазят къщата, за да не влиза в нея злото – бедност и болести. Ритуалът целял баба Марта да ги види и да се разсмее, за да грейне слънце.

Някои от обичаите на 1 март са свързани с изгонването на злите сили и включват запалване на огън и изгаряне сметта на двора, след което всички прескачали жаравата. Децата като се събудели тичали да прескачат огъня, за да не ги вестява болест и да им е весело през цялата година. После им връзвали мартенички от усукани червени и бели конци. Когато долитала първата лястовичка или щъркел, децата сваляли мартеничките и ги закачали на първата клонка.

Някъде дори възрастните жени не излизат извън дома, за да не срещнат Марта и да я разсърдят, защото ако срещнела млада жена или мома, Марта щяла да се усмихне и да направи времето хубаво. На други места жените не перат и не простират бели дрехи на Баба Марта, за да не предизвикат падането на градушки и слани.

Според едно поверие мартениците се слагат под камък и след девет дена се гледа какво има под него. Ако са се настанили мравки ще е богата годината с овце, ако пък има други по-едри буболечки – сполука с едър добитък.

В Родопите се гадае по първите дни на месеца за времето през годината. Има обичай, според който се гадае каква ще бъде годината и за отделния човек като си избере ден от март (в някои райони се гадае според рождената дата). За да не пада гръм, в някои добруджански села не варят, не тъкат, не тупат нищо. На огъня не слагат черни или опушени съдове, за да не се разболяват растенията.

Според поверието на 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март – църковния празник на Свети 40 мъченици или до 25 март – Благовещение.

Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Какво всички знаем, мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено.

Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта.

В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце. Въпреки че, окичването с мартеници се смята за уникална българска традиция, тя присъства и в Румъния, макар че в леко променен вид. Там мартеницата се нарича „марцишор“ и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец. Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете – отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят около 90 000 етнически българи.

Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, „за да разсмее Баба Марта“.В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка.

В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.