"Търновската царица" и "Железният светилник" на 4 и 5.04 във Варна
09 Март, 2022,
12:18
Класиката е жива!
Две хитови постановки предстои да се изиграят на сцените на Фестивален и конгресен център във Варна.
На 4 април от 19.00 часа ще се играе "Търновската царица" от Емилиян Станев. Режисьор на продукцията е Бойко Илиев. Ролите са поверени на: Елена Петрова, Мариела Топалова, Яцек Янков, Веселин Борисов, Марияна Бранкованова, Таня Карбова, Цветана Благоева, Веселин Борисов, Евгени Стефанов, Николай Сяров.
На 5 април от 19.00 часа ще бъде началото на "Железният светилник" от Димитър Талев. Драматизация и режисура: Бойко Илиев. Участват: Филип Дончев, Мариела Топалова, Яцек Янков, Марияна Бранкованова, Николай Сяров, Филина Петрова
Билетите са в продажба на билетен център ФКЦ и театър "Българан". Онлайн билети могат да бъдат закупени от ТУК и ТУК
"ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА"
Един млад и елегантен мъж се връща от чужбина в родния си град. „За тоя чорбаджийски син, отписан от паметта на търновци, се мълвеше, че изхарчил торби жълтици в парижките кафе-шантани и от него не бивало да се очаква нищо“.
Емилиян Станев отново звучи изключително съвременно, да не кажа, че дарбата му е пророческа.
След „Крадецът на праскови“ и „Антихрист“, той отново ни поднася болезнено актуален проблем – „чужденецът“ в собствената му страна. „Отъркал се в лустрото“ на Запада, героят на Емилиян Станев трудно понася „ориенталската леност и мърлявост“. С това като че ли оправдава своята себичност и надменност. „Цивилизована“ Франция му е създала определени навици в любовта, които той не иска да наруши. Бавно, но сигурно превръща жената, която го обича и е готова да му бъде прислужница в дома, помощница в работата, любовница в кревата, майка на неговите деца – в проститутка, служителка в публичния дом „Двата гълъба“. Сякаш, за да се защити от нейната безрезервна любов, той се заиграва с богаташката щерка и негова пациентка. Така се сблъскват два морала, два свята. Сблъскват се представите за любов в цивилизования свят и простата народна етика, говореща с езика на природата. Природата, която е над всички нас.
Бойко Илиев, режисьор на спектакъла
"ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК"
Напред – към корените ни!
2020 година се оказа принудително плодотворна за взиране в себе си. Първо истерично се впуснах в преоткриване на антиутопията „1984“. Светът, предсказан от Оруел стремително се превръщаше в плашеща реалност. „Големият брат“ размахваше предупредително пръст от екрана. Свряни в ъгъла, зачакахме… да ни отмине… онази с косата…
Може би подобни чувства е изпитвал Димитър Талев, сврян в ъгъла на килията в концлагера „Куциян“ през 1944г. Физически изтерзан и изолиран от реалния свят, великият български писател, вероятно в тези мъки ражда „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ и „Гласовете ви чувам“.
Потопих се в неговото необятно и родолюбиво творчество. Дедите ми в мен надигаха глава. Героите на Д. Талев се сливаха с моите дядо и баба от Кукуш, които бягат от зверствата и палежите, извършвани от гръцката войска… Българския Кукуш се превръща в Гръцки Килкис…
Пътят на спасението от безумието на света за мен бе да потърся онези свои разбъркани корени. Инстинктивно това направих. Драматизациите, които се родиха, вече пренасяме на театралната сцена. Там отново да заживеят хората, които са милеели за българския род и език, борили са се, и нерядко са давали живота си, за да ни има нас…
В „Железният светилник“ многократно се говори за „робския нечестив дух в забъркания, тъжен живот… на целия този народ, който живееше от векове в неволя, в немотия, в постоянен страх и несигурност“, но романът завършва със сватбата на Лазар и Ния. Животът продължава въпреки мрачната трагедия в семейството. Талев много добре знае, че любовта не само свързва, но и разделя хората, че не само възвисява, но и погубва, че не само ражда, но и умъртвява, че води не само към щастие… Загубил своята любов, зографът Рафе Клинче я претворява в иконостас, който сътворява за черквата, където се служи на наш, български език и вплетените изкусно в дървото образи на двамата влюбени ни вдъхновяват, преклонени пред гения на Твореца!
Две хитови постановки предстои да се изиграят на сцените на Фестивален и конгресен център във Варна.
На 4 април от 19.00 часа ще се играе "Търновската царица" от Емилиян Станев. Режисьор на продукцията е Бойко Илиев. Ролите са поверени на: Елена Петрова, Мариела Топалова, Яцек Янков, Веселин Борисов, Марияна Бранкованова, Таня Карбова, Цветана Благоева, Веселин Борисов, Евгени Стефанов, Николай Сяров.
На 5 април от 19.00 часа ще бъде началото на "Железният светилник" от Димитър Талев. Драматизация и режисура: Бойко Илиев. Участват: Филип Дончев, Мариела Топалова, Яцек Янков, Марияна Бранкованова, Николай Сяров, Филина Петрова
Билетите са в продажба на билетен център ФКЦ и театър "Българан". Онлайн билети могат да бъдат закупени от ТУК и ТУК
"ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА"
Един млад и елегантен мъж се връща от чужбина в родния си град. „За тоя чорбаджийски син, отписан от паметта на търновци, се мълвеше, че изхарчил торби жълтици в парижките кафе-шантани и от него не бивало да се очаква нищо“.
Емилиян Станев отново звучи изключително съвременно, да не кажа, че дарбата му е пророческа.
След „Крадецът на праскови“ и „Антихрист“, той отново ни поднася болезнено актуален проблем – „чужденецът“ в собствената му страна. „Отъркал се в лустрото“ на Запада, героят на Емилиян Станев трудно понася „ориенталската леност и мърлявост“. С това като че ли оправдава своята себичност и надменност. „Цивилизована“ Франция му е създала определени навици в любовта, които той не иска да наруши. Бавно, но сигурно превръща жената, която го обича и е готова да му бъде прислужница в дома, помощница в работата, любовница в кревата, майка на неговите деца – в проститутка, служителка в публичния дом „Двата гълъба“. Сякаш, за да се защити от нейната безрезервна любов, той се заиграва с богаташката щерка и негова пациентка. Така се сблъскват два морала, два свята. Сблъскват се представите за любов в цивилизования свят и простата народна етика, говореща с езика на природата. Природата, която е над всички нас.
Бойко Илиев, режисьор на спектакъла
"ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК"
Напред – към корените ни!
2020 година се оказа принудително плодотворна за взиране в себе си. Първо истерично се впуснах в преоткриване на антиутопията „1984“. Светът, предсказан от Оруел стремително се превръщаше в плашеща реалност. „Големият брат“ размахваше предупредително пръст от екрана. Свряни в ъгъла, зачакахме… да ни отмине… онази с косата…
Може би подобни чувства е изпитвал Димитър Талев, сврян в ъгъла на килията в концлагера „Куциян“ през 1944г. Физически изтерзан и изолиран от реалния свят, великият български писател, вероятно в тези мъки ражда „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ и „Гласовете ви чувам“.
Потопих се в неговото необятно и родолюбиво творчество. Дедите ми в мен надигаха глава. Героите на Д. Талев се сливаха с моите дядо и баба от Кукуш, които бягат от зверствата и палежите, извършвани от гръцката войска… Българския Кукуш се превръща в Гръцки Килкис…
Пътят на спасението от безумието на света за мен бе да потърся онези свои разбъркани корени. Инстинктивно това направих. Драматизациите, които се родиха, вече пренасяме на театралната сцена. Там отново да заживеят хората, които са милеели за българския род и език, борили са се, и нерядко са давали живота си, за да ни има нас…
В „Железният светилник“ многократно се говори за „робския нечестив дух в забъркания, тъжен живот… на целия този народ, който живееше от векове в неволя, в немотия, в постоянен страх и несигурност“, но романът завършва със сватбата на Лазар и Ния. Животът продължава въпреки мрачната трагедия в семейството. Талев много добре знае, че любовта не само свързва, но и разделя хората, че не само възвисява, но и погубва, че не само ражда, но и умъртвява, че води не само към щастие… Загубил своята любов, зографът Рафе Клинче я претворява в иконостас, който сътворява за черквата, където се служи на наш, български език и вплетените изкусно в дървото образи на двамата влюбени ни вдъхновяват, преклонени пред гения на Твореца!
Автор: СПЪТНИК
Напиши коментар
Култура
Здраве
Коментари