Идва ли краят на банковото робство?

Автор: адвокат Десислава Филипова Дълги години банките в България се ползваха със законодателен комфорт, даващ им възможност да източват парите на своите клиенти чрез произволно, „на око” увеличение на лихвите, с което доведоха мнозина до невъзможност да обслужват своите кредити. С хищническото си банкиране от позицията на силната страна в договорните отношения, те налагаха на потребителите на услугите им неравностойни клаузи в договорите си, с които гарантираха своите свръхпечалби. Поради законовият уют и вместо да бъдат наказвани заради техните недобросъвестни търговски практики, те съдят клиентите си по бързата писта на чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс, в задочно производство, в което на практика клиентите им като страна по договорите не участват и не могат да се защитят. Банкерската „треска за злато” произведе отчаяние, бедност и дори самоубийства, доведе до увеличаване на демографската криза, като превърнатите в длъжници кредитополучатели са принудени да търсят спасение в чужбина, за да плащат кредитите си или за да оцелеят след продажбата на имотите им на безценица. От законодателната черна дупка се възползват и фирмите за бързи кредити, които кредитират безотговорно, понякога криминално с ясното съзнание, че законът не защитава потребителите на услугите им. Банките, както е казал Марк Твен, дават чадър на някого само когато е слънчево. За разлика от тях, фирмите за бързи кредити предоставят услугите си на най-бедната, най- уязвимата част от населението с ясното съзнание, че те ще си върнат заетите средства чрез престъпните си схеми, с които брутално събират вземанията си. В световен мащаб и макар и не с такива олимпийски размери като в България, банковите порочни практики доведоха световната икономика до колапс. Икономическата криза тръгна от банкерите в САЩ, които създадоха един финансов балон, експлоадирал през 2008г. във хиляди фалити. За да създаде правила за отговорно кредитиране и така да залепи „счупеното” в законодателството, което позволи ограбването на хората и на бизнеса им да се случи, европейският законодател прие Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014г. Еврозаконодателят осъзна, че ипотечните кредити съдържат по-сложни условия в сравнение с потребителските, тъй като при тях се отпускат значително по-големи суми и за много по-дълг срок, което излага потребителя на съществен риск от свръхзадлъжнялост и изнасяне на публична продан на имуществото му. Затова с Директива 2014/17/ЕС се предвиждат по-засилени мерки за защитата на кредитополучателите по ипотечни кредити, при отчитане на специфичните особености на тези кредити. Всъщност и досега, единственият начин българските граждани да получат съдебна защита, да върнат неправомерно надвзетите им лихви и да намерят справедливост срещу нелоялните практики на банките и фирмите за бързи кредити бе по линия на европейското законодателство, въведено в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. В България вече е факт и Закона за кредити за недвижими имоти на потребители, с който се транспонира европейската директива 2014/17/ЕС, регламентираща по-широката защита на ипотечните кредити. Важно е да се знае, че този закон не защитава фирмите и едноличните търговци, а само потребителите, които по законовата дефиниция са физически лица, усвояващи кредити с нетърговска и непрофесионална цел. С него се регулират правила за кредитите, обезпечени с ипотека, за кредитите, предоставени с цел да се придобие или запази собствеността, правото на строеж или правото на ползване върху недвижим имот и за кредитите, необезпечени с ипотека, на стойност повече 147 000лв. и предназначени за ремонт на недвижим имот. С цел избягването на предоставянето на неподходящи кредитни продукти, водещи до свръхзадлъжнялост на потребителите и до продан на ипотекираното имущество се въвежда задължение банките, фирмите за бързи кредити и кредитните посредници да предоставят на своите клиенти значително повече обща и персонифицирана информация за поетия лихвен и валутен риск, за начина на формиране на лихвата и за всички съществени характеристики на кредита. Една от важните промени е въвеждането на „СРОК ЗА РАЗМИСЪЛ” – кредитоискателите ще имат 14 ДНИ преди да подпишат договора за кредит да го обмислят и да вземат информирано решение относно бъдещето си. Законът въвежда подробни изисквания ПРОТИВ УЛОВКИТЕ В РЕКЛАМИТЕ-чрез тях досега се слагаше червейчето на въдицата, с която банките ловяха кредитополучателите, спекулирайки с мечтите им за дом, работа, бизнес …. Новият закон регламентира редица изисквания към тях, които ако не бъдат спазени и бъдат забранени от Комисия за защита на потребителите като заблуждаващи потребителите, кредитополучателите ще имат право да развалят договора си за кредит. Законът въвежда ПРАВИЛА ЗА КРЕДИТИТЕ В ЧУЖДЕСТРАННА ВАЛУТА. Целта е да не се повтори адът на кредитополучателите, които бяха заблуждавани да вземат заеми в ШВЕЙЦАРСКИ ФРАНКОВЕ, без да им се разяснява какъв е валутния риск при покачване