Аз май се обърках, чедо

30 Декември, 2016, 08:54

Дойдох си на гости на село. Е, всичко е както преди, въздухът чист, ухае на България, не е както в Берлин. Улиците празни, тук-там някой дядо и баба останали да пазят духа на Родината! В далечината забелязвам една фигура, която се е спряла на средата на шосето. Доближавам се до нея и виждам, че е възрастна женица с една празна пазарска торбичка. - Момче, спри за малко. - Да, бабо, кажи. - Аз май съм се объркала, чедо ! Поглеждам я учудено. Бабата стои и безпомощно ме гледа. - Тръгнах към дома си, ама май съм поела в друга посока! - и избърсва една сълза от очите си. - Къде живееш? - питам я. - Ами на центъра на селото, аз съм жената на Дядо ти Трифон. Не го ли познаваш? - Не - отвръщам аз. Бабата ме поглежда и очите й отново се насълзяват. - Как така се обърках - тюхка се женицата и оправя притеснено забрадката си. - Да те съпроводя до дома ти? - успокоих я аз. - Благодаря ти - изохка тя и от очите й се стекоха сълзи. Изпратих я и тръгнах по тихите улици, но нещо в мен се промени, в главата ми нахлуха въпроси. Къде ли се скитат чедата на бедната женица? Дали и моята майка няма да стои един ден така объркана насред нищото? А аз, пътник по чужди земи, вече не изпитвах удоволствие от разходката си . В главата ми незнайно от къде минаха сцени от група пенсионери, които плащат редовно разходите си и търпеливо чакат на опашките пред инкасаторите. После пред погледа ми преминаха сините лампи на депутатските мерцедеси. И голата истина блесна като току-що избърсан от прахта прозорец.

Как живеят с пенсиите си хората, които построиха България ?

За това едва ли мисли правителството! Но всъщност, какво означава думата "правителство"? Народно събрание? Закони? Просто думи, от които се възползва определена група хора, а друга, по-голяма, ги изпълнява с илюзията, че по-малката ще се сети за тях. Какви илюзии! Но само те остават на бедния народ! Надежда, която да го крепи през тежките зимни нощи, до мига, в който ще попита объркан, застанал смутен и отчаян на средата на пътя:

- Аз май се обърках, чедо ...

А далече някъде ще се чуват клаксоните на колите, возещи най-голямата причина за неговото объркване, отдалечавайки я от проблема и водеща я към поредния банкет и пресконференция. "За тази година имаме такъв и такъв растеж...", "Инфлацията е само... процента"... Вече сме европейци... Осигурихме... работни места...." А бедният народ, който вече е остарял, продължава да стои в средата и сълзите му капят по земята, която е обработвал дълги години и която единствена ще се погрижи за него ! Едно ЧЕДО на БЪЛГАРИЯ, което живее в ГЕРМАНИЯ! Автор: Bozhidar Nikolov

Автор: Атанас Георгиев

Напиши коментар