Закриват повече от половината онкологични отделения в страната, МЗ отрича
Леглата за онкологично болни в Пловдив намаляват от над 300 на 20, а Хасково, Благоевград, Добрич, Габрово остават без нито едно.
Това предвижда проектоизменението на наредба за утвърждаване на интердисциплинарен медицински стандарт за комплексно медицинско обслужване на болни с онкологични заболявания, с който ЦЗПЗ разполага.
Тезата на министър Москов за комплексното лечение е известна отдавна е обект на силни критики, че комплексното лечение е въпрос на организация, а не на сграда. Най-важният проблем е, че вместо да създаде правила за по-добра, последователна и навременна грижа за тези тежко болни пациенти, наредбата по-скоро се превръща в инструмент за закриване на работещите здравни заведения, които лекуват болни с онкологични заболявания.
Това е така, защото пациентите ще могат да се лекуват само в здравни заведения, които имат в разрешителното си за дейност всички нужни отделения. Те трябва да разполагат едновременно с отделения по медицинска онкология, лъчетерапия, нуклеарна медицина и палиативни грижи. Горното условие се определя от §1 на преходните и заключителни разпоредби на наредбата, в който изрично се споменава, че СБАЛО, СБАЛОЗ, УМБАЛ,КОЦи МБАЛ изпълняват дейност по комплексно медицинско обслужване на болни с онкологични заболявания, в случай, че покриват изискванията на този стандарт, за 2-ро ниво на компетентност за медицинска онкология на територията на лечебното заведение (а не по договор); 2-ро ниво по лъчелечение на територията на лечебното заведение (а не по договор); 2-ро ниво по нуклеарна медицина на територията на лечебното заведение (а не по договор);наличине на звено и екип за палиативни грижи ( на територията на лечебното заведение ); Образна диагностика – 2-ро нивона територията на лечебното заведение (а не по договор). Останалите няма да получат договор с НЗОК. В приложената таблица е направена експресна соравка за това кои от съществуващите лечебни заведения за лечение на онкологично болни отговарят на така посочените критерии.
Въпреки, пациентите не ползват всички тези здравни услуги едновременно, с малки изключения, това изискване е заложено в проекта за нормативен акт. Дори по сегашното законодателство, когато пациентът приключи с лъчелечението си, той бива изписван от болницата и приет за химиотерапия след определния период от време - седмици или дори месеци.
Логиката на подобна мярка буди основателно недуомение, защото болниците, предлагащи комплексност, и в момента съществуват и работят по договор с НЗОК. Въпреки това, те не са най-предпочитаните лечебни заведения от пациентите с онкологични заболявания. Измененията в наредбата не създават никаква друга предпоставка за нов начин на работа, освен че административно насочване на потока пациенти към определени лечебни заведения. Резултатите ще доведат до закриване на най-предпочитаните онкоболници, а пациентите ще бъдат принудени да се лекуват в тези, които не са в челото на класациите по степен на удовлетвореност.
Според внесения проектодокумент, болници като ВМА, УМБАЛ Царица Йоанна - ИСУЛ, МБАЛ Надежда, МБАЛ Сердика, УМБАЛ Токуда, УМБАЛ СофияМед в София, заедно с МБАЛ Централ Онко Хоспитал и КОЦ Пловдив в Пловдив, които лекуват над 50% от пациентите с химиотерапия и лекарствено лечение в страната, ще трябва да бъдат затворени. Буди се подозрението, че оснвна цел е тези пациенти да бъдат преразпределени и насочени в други лечебни заведения по административен ред, а не по тяхно желание.
В Пловдив от над 300 легла по медицинска онкология, ще трябва да останат 20, само тези в УМБАЛ Св Георги. В София всички пациенти трябва да се насочат в Сити клиник и СБАЛО. Във Варна ще остане само УМБАЛ „Света Марина“. Остават без онкологична помощ Благоевград, Габрово, Добрич, Хасково, които в момента са единствените лечебни заведения за онкоболни в областите си. Частният PET-CT в София в Пета градска болница също ще бъде закрит. Очевидно за всички е, че изборът на пациентите ще е предопределен и значително ограничен. Това надали ще доведе до по-добра грижа, подобрена преживяемост и по-добра превенция.
От Министерство на здравеопазването уверяват, че няма да има закриване на онкологични клиники, отделения и болници. Във ведомството са категорични, че интерпретациите, които оборват твърденията им, са спекулации и лъжи. МЗ твърди, че не е било предвиждано закриване на посочените заведения нито в Националната здравна карта, нито в друг нормативен документ на министерството.
Автор: Атанас Георгиев
Напиши коментар