Всеки пети българин е без здравни права

Един от най-съществените проблеми на българската здравна система е значителния брой граждани, които не са здравно осигурени. Към 1 май тази година броят на здравноосигурените лица с прекъснати права, които са вписани в пациентските листи на общопрактикуващите лекари, е 1 186 699 души, което е почти 20% от населението на страната. Това се посочва в анализ на Центъра за защита правата в здравеопазването.

Основната последица за неосигурените лица е силно ограниченият достъп до медицински услуги. По принцип, ако дадено лице не е здравно осигурено, то трябва да заплати всички медицински услуги, които ползва. Това включва посещения при личен лекар, консултации със специалисти, диагностични изследвания и болнично лечение.

Неосигурените лица са изправени пред значителни финансови задължения, тъй като трябва да заплащат всички медицински услуги по цени, определени от лечебните заведения. Това често води до високи частни разходи за здравни услуги и лекарства, което е сериозен проблем в България. Данните показват, че България е на едно от първите места в ЕС по дял на така наречените „катастрофални“ здравни разходи, като през 2018 г. приблизително 19% от домакинствата са направили такива разходи. Това означава, че голяма част от домакинствата изпитват значителни финансови затруднения, поради направени здравни разходи.

Големият брой неосигурени граждани оказва съществено влияние върху функционирането и финансовата стабилност на Националната здравноосигурителна каса, въпреки че Касата не заплаща пряко за медицинската помощ на неосигурените лица, освен в изрично посочени изключения.

Основната финансова последица е намалените приходи от вноски. Здравноосигурителните вноски са основен източник на приходи за Здравната каса. Когато значителен брой граждани не се осигуряват, независимо дали поради неплащане или поради това, че не подлежат на задължително осигуряване в България, общата сума на събраните средства намалява. Това пряко влияе върху бюджета на НЗОК и капацитета ѝ да финансира гарантирания пакет от здравни дейности за осигурените лица, отбелязват от Центъра.

Финансовата нестабилност на лечебните заведения, отчасти породена от обслужването на неосигурени пациенти, в комбинация с недостига на кадри и системните проблеми с качеството, създава порочен кръг, който подкопава доверието в системата и демотивира както осигурените, така и неосигурените да я ползват ефективно. България се нарежда на предпоследно място по качество на здравните услуги сред 33 европейски държави. Този нисък рейтинг е резултат от множество фактори, включително хроничен недостиг на медицински сестри, както и застаряващи лекари и медицински персонал.

Проблемът с неосигурените лица изисква цялостен подход. Нужни са не само икономически стимули, но и целенасочени информационни кампании, улесняване на административните процедури и, най-важното, възстановяване на доверието в здравната система чрез повишаване на прозрачността, ефективността и качеството на услугите, се посочва още в анализа на Центъра за защита правата в здравеопазването.