университет

Все по-трудно ще става за българските зрелостници да следват в чужбина. Обратно на нашите университети, които с всяка година облекчават правилата си за прием, чуждите висши учебни заведения, особено най-елитните, затягат все повече изискванията пред желаещите да получат тяхна диплома.

Това е един от изводите от тазгодишната кандидатстудентска кампания на висшите училища зад граница, отчитат от консултантска къща „Дарби“. Иначе, интересът остава традиционно най-силен към обучение в Англия, Германия и Холандия, като се увеличават предпочитанията на младежите ни към инженерните специалности.

Интересът на младежите ни към университетите в Англия, където годишно заминават по около 1800 българи, остава непроменен дори и след Brexit, отчитат консултантите, пише в. „Сега“.

„Миналата година имаше стрес заради атентатите, но тази година нещата се успокоиха, особено след заявката на английското правителство да запази субсидията, която дава на чуждестранните студенти за заеми за покриване на таксите за обучение“, коментира Благовеста Евтимова от консултантската фирма. По думите ѝ обаче университетите в Обединеното кралство, особено най-добрите, са започнали да затягат условията за прием. Досега е имало условен прием или т.нар. „типична оферта“ със зададени условия, чието изпълнение гарантира почти сигурно постъпване в дадения вуз. Все повече висши училища обаче въвеждат минимални изисквания – за успех, за допълнителните тестове и др., покриването на които на практика не означава нищо.

  Дават 10 000 лв. за учене в чужбина, само ако се върнеш в БГ

„Критериите се завишават, а конкуренцията става по-силна“, обобщават ситуацията консултантите. Оттам припомнят, че за закъснелите кандидати за обучение в Англия все още има шанс, тъй като традиционно след 15 януари вузовете обявяват в кои специалности продължават да приемат документи. Таксите на Острова са между 7000 и 9000 британски лири.

Подобна е картината и в Дания, където се наблюдава задържане на интереса, въпреки че там висшето образование е безплатно. Тази година датското правителство обвързва план-приема в университетите с реализацията на трудовия пазар и с нуждата на икономиката от определен тип кадри, което на практика принуждава някои вузове да обявят нулев прием за дадени специалности. Поради тази причина и правилата стават по-строги – изискват се определен брой часове по дадени предмети, определени резултати, конкретен профил от средното училище и др. За сметка на това пък Швеция либерализира приема на международни студенти, въвеждайки доста повече бакалавърски програми на английски език.

Холандия, заедно с Англия и Германия, остава сред най-предпочитаните от българите страни за придобиване на висше образование. Младежите ни, привлечени от холандските програми на английски, разумните такси от по 2000 евро и качественото образование в страната на лалетата, стават все повече, като се забелязват две тенденции – увеличава се интересът към приложните науки, както и към по-практически насоченото образование, позволяващо започване на работа още към трети-четвърти курс.

  ЦИК: Възможно е да има подадени жалби срещу легитимността на изборите

Иначе най-масовите специалности, които учат българските студенти в чужди университети, остават компютърните и икономическите специалности, сочат анализите. Последните години се забелязва нарастване на интереса към компютърните и инженерните науки, както и към гражданското и автомобилното строителство, което се избира и от все повече момичета. Психологията, правото, журналистиката и комуникациите пък се радват на постоянен интерес

източник: актуално