„Две хубави очи“ – едно от многото стихотворения на Яворов, вдъхновени от чистата и искрена любов!

1441575709_009-ellf.ru_

Пейо Яворов 1878г./1914г. Стихотворението е посветено на неговата вдъхновителка Мина Тодорова. Поетът се запознава с нея на Благовещение 1906г. Тогава Мина все още не е изпълнила 16 години. След нейната смърт дълго страда за нея. Мина! Музата на поета е погребана.

„Две хубави очи“ е едно от най-чувствените произведения на Яворов разкриващи истинската същност на любовта и образа на любимата. Стихотворението е наситено с много чувства и емоции за това като цяло то звучи като интимно откровение на авторовата душа.

Пейо Яворов
Две хубави очи

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; — музика — лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях —
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли…
Не искат и не обещават те! —
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете…