Васил Найденов: Тази слава е тежко бреме и не всеки е достоен за нея

Васил Найденов навърши 75 години на 3 септември 2025 г. В годината на житейския си юбилей легендарният певец споделя своите мисли за славата, публиката, клюките, интригите и мъдростта на годините.

„Тази слава адски задължава и аз не съм убеден, че всички ние заслужаваме тази слава. Има гениални певици. Те са, може би, родени свише, както една Арита Франклин или Стиви Уондър. Просто има гениални хора. И ние не трябва да се ограничаваме с това самочувствие, че хората ни пляскат и ни се радват. Само трябва да благодарим в това отношение“ – споделя легендарният пред камерата на „Събуди се“ по NOVA.

„Без публика си нищо. Кел файда, ако си награждаван цял живот, като накрая една песничка е 3-минутна. За 3 минути трябва да кажеш всичко. Ако успееш на някой нещо да му потече тук и да кажеш „О, това на мен ми се е случвало. Аз бях така влюбен. Обичах аз така, мразех така, страдах така”. Ако това не го засегнеш, тогава досвидания. За какво си си губил времето и на себе си, и на тези пред тебе?“ – подчертава той.

Публиката е като в римските театри

Любимецът на поколения българи споделя и своето усещане за публиката – как и от какво се влияе.

„Публиката е като в римските театри. Много пъти се влияят. Те обичат да гледат, да виждат човека, който е идеал и те сами си го създават. С Пугачова като работихме в една новогодишна програма тук в България, аз й се обадих. „И там наверху“ пееше. На върха какво се случва. И тя беше в много преносен смисъл – не само за върха на артистите, за върха на властимащите. Така че човек трябва много да внимава, защото публиката много бързо може да каже така. Тя не обича да вижда слаби хора. Иска да те вижда такъв, какъвто тя си е въобразила, че си. Понякога ти не си точно този герой, но тя изкуствено създава този мит около тебе и ако ти нарушиш този имидж, стават безкомпромисни“ – казва певецът.

На 75 години Васил Найденов продължава да бъде самокритичен: „В никакъв случай не харесвам как пея. И много рядко нещо ми е харесало. Пак въпросните архитекти, с които взимахме властта, един от тях е бивш китарист, то бивш китарист и бивш любовник няма, той изкара един концерт от Бургас. Аз не го бях виждал. И се оказва, че там съм пял прилично, обаче осветлението е отвратително, аз съм „като бой на негри в тунел”, като картинка. Но съм пял прилично и то доста добре. Така, че някога се и харесвам. Майка ми викаше: „Бе, гледай си пианото, не се занимавай с глупости”.

Именитият певец коментира и как гледа на всички скандали в музикалната гилдия: „Аз никога, когато се явявам, не желая обезателно да победя. Не съм от хората, които имат някакво самочувствие. И до ден днешен не можах това да го получа. И понякога така се учудвам на някои мои колеги, които сами се помпат, сами си бият инжекции, сами си обясняват колко са велики. Хубаво е това… Може би това его някак се задоволява. Но кому е нужно това? Човек цял живот се учи. Така си и умираш ненаучен, както казваше Стоянка Мутафова“.