Невероятно, но факт! Ютията стана на 380 години

От най-древни времена хората са се грижили дрехите им да изглеждат красиви и угледни. Колкото и абсурдно да е звучало, но даже нашите предшественици са искали да бъдат „изгладени“, което с модерните днешни материи във всекидневието изглежда все по-важно занимание. Първата ютия се появила в период, когато основното облекло се шиело от кожи на диви животни. Заедно с човечеството ютията е преминала всички стадии на еволюцията и значително се е изменяла за тези почти 4 века. В зората на гладенето като ютия се използвал плосък камък: влажната дреха, притисната с такава "ютия", изсъхвала, но губела и част кройката си. През век IV в пр.Хр древните елини изобретили начин да плисират широките си дрехи от платно с помощта на горещ метален прът, наподобяващ показалка. В Русия твърде дълго използвали изглаждачка - малка пръчка с равно кръгло сечение, което наричали "валяк", "кола" или просто "пръчица", както и релефна дъска с множество имена - "ребро", "мече", "перач". Ютия с горещи въглени, поставени в нея,се появила едва в средата на XVIII в. Моята баба добруджанка ползваше непрекъснато тази ютия, и помня, че като дете първичният предшественик на модерните й посестрими бе неотлъчна част от домакинството й. Дотогава дрехите са били гладени с инструмент, твърде подобен на голям валяк, наистина нещо като мече за боядисване. Най-близкият предшественик на съвременната ютия е бил с жарава с въглища. По това време ютията била чугунена - отвътре се слагала жарта, а домакинята я плъзгала по дрехата. Този модел не се отличавал с удобство и безопасност. Искри и малки въгленчета от време политали към стопанката,случвало да се изгорят тя или бельото и дрехите да се сдобият малки дупчици. Налагало се да се ползват и по две ютии: докато едната се нагрявала на печката, другата била в употреба. По това време уредът за домакинството тежал от 1 до 10 килограма. Появило се ново поколение ютии, които наричали „въглищни“. Те приличали на мини печка, в която се поставяли горещи въгленчета от брезово дърво. По стените на ютията имало отвори с тръбички. За да се нагорещят изстиващите части на уреда, домакинята духала или ги разклащала, за да се разпространи температурата. По-късно домакинският електроуред еволюирал, като вместо въглища в него се слагали нагорещени чугунени плоскости. Интересното е, че такива ютии се използвали и като капани за мишки. Големите чугунени ютии били употребявани за гладене на груби тъкани. За тънките и дребни детайли на дрехите - маншети, якички, ръкавчета - били използвани малки ютии, колкото е поливаната ни длан. Разновидност на "въглищните" ютии - така наречените ютии-кутийки - също са били много популярни. В задната си част те имали отвор, в който се слагало нагрято парче чугун. Още една старинна разновидност - това са излетите чугунени ютии, нагрявани на открит огън или в горяща печка. Те се появили през XVIII век в Русия, използвали се дори през 60-те години на ХХ век, независимо от това, че отдавна вече била изобретена електрическата ютия. Причината е, че в много от къщите е нямало контакти за електрическите уреди. В края на XIX в започват да се произвеждат газови ютии. Принципът е същият, като при котлоните: ютията се сгорещява с горящ газ. В корпуса на такава ютия се поставя метална тръбичка, съединена в другия край с газова бутилка, а на капака на ютията имало газосмукачка. С помощта на смукача газът се е вкарвал вътре в ютията, където, изгаряйки, нагрявал гладената повърхност. Лесно е да се разбере, че тези ютии са били опасни: по тяхна вина нерядко е имало изтичане на газ - с всички, произтичащи последици: взривове, пожари и жертви. В началото на ХХ век много популярнабила спиртната ютия. Тя била направена на принципа на газовата лампа: повърхността се нагрявала със спирт, който се е наливал вътре и се палел. Тази ютия била лека, можело да се използва и по време на пътуване. Само че струвала колкото неголямо стадо овце или крава... Шивачите имали обикновено няколко ютии с различен размер или тегло. Нали без ютия е невъзможно да се ушие качествена дреха, а по време, когато тъканите са били дебели и груби - още повече. Всъщност за официален рожден ден на съвременната електрическа ютия може да се смята 6 юни 1882 г. На тази дата американецът Хенри Сили патентовал изобретената от него електрическа гладачка. Нагревателен елемент е била електрическата дъга между два електрода, към които се подавал постоянен ток. Ранните модели на ютии били опасни, от тях биел ток, но в 1892 година компанията General Electric и Crompton &Co модернизирали изобретението, като започнали да употребяват нагревателна спирала. Тази спирала, скрита вътре в корпуса под неговата обвивка, била надеждно изолирана от корпуса. В 30-е години на ХХ в конструкциите се появил важен елемент - термостат, който следял за температурата и изключвал нагревателната спирала, щом достигне максимално допустимото равнище на награване на обвивката. А в края на 70-те и самите корпуси на ютиите вече били от стъклокерамика. Новият материал значително понижил коефициента на триене на основата на ютията в тъканта и сега всички съвременни устройства се плъзгат по нея, което съществено облекчава гладенето. точник Нуоовсем.ру/