Зъбат делфин-кит намери приятели на брега на Балтийско море!

Ако е ранен, бозайникът може да съкрати мускулатурата си, за да не умре от кръвозагуба в морето Нилмогуба е старинно село в Карелия на брега на Балтийско море. Тук е природният парк, в който живее делфинът Петрович, така са го кръстили хората, които се грижат за него. Бозайникът е на 20 години, а те умират на около 30. Около 10 часа сутринта се срещнахме със сътрудниците на центъра за морски обитатели "Полярен кръг". Тъй като питомецът се храни със замразена, а не с прясна риба, към нея се добавят витамини, предписани от ветеринарите, които наблюдават питомците тук. Делфинът е от вида Белуга, наричани още „зъбати китове“. Най-големите екземпляри достигат до 6 метра дължина и до 2 тона тегло, при мъжките екземпляри. Петрович бил заловен в края на миналата есен и за четири месеца вече е свикнал с хората и храненето, по неволя. Даваме му вкусна рибка. И го галим по муцуната, за да свиква с обществото на хората. Маша от центъра ни разказа много интересни неща за делфините. Техният мозък никога не спи напълно, дясното и лявото полукълба почиват подред, а това, което е будно, регулира дишането. За делфините е необходимо на няколко минути да се издигат на повърхността, за да вземат въздух. Издигнат се, вдишват и се гмурват - това е естественият цикъл на дишане. Ако делфинът се гмурне на голяма дълбочина, той може да „изключи“ част от жизнените си системи, които потребяват кислород, и така да оцелее. Всеки има собствен характер. На 100 хванати делфина 1-2 не могат да преживеят по начина, който им предлагат хората, които се грижат за тях. Ако навреме не бъдат пуснати на свобода, те бързо умират от стрес. Някои и от Белугите подлежат на дресировка и участват в шоу програми в делфинариуми. Петрович обаче вече е стар за партита във водата, той е на 20 години, а този вид преживява не повече от 30. Въпреки всичко той е дружелюбен. Независимо от това, че в природата делфините нямат естествени врагове и само бялата мечка може да се сравни с тях по сила, те са много внимателни и продължително изучават всеки обект, преди да влязат в контакт с него. А освен това те имат хранителен рефлекс – дори да ви покажат, че биха взели храна от ръката ви, тя, ръката ви,  може да остане в устата им. През юли тази година ще бъде направен опит Петрович да бъде подлъган, че повече в центъра на природния парк няма риба. В мозъка на делфина е записано по часове кога той я получава. Там работи и точен часовник за изядената преди това. Маша разказва, че през есента е хранила делфина два пъти дневно, през зимата вече три пъти на ден, като общото количество на рибата не е било променяно. Тоест всяка порция е била по-малка. Първите дни делфинът бил разочарован, дори сумтял и я гледал възмутено. Даваме на Петрович вкусна риба и не забравяме да го потупаме приятелски по главата след това. За да не се опитоми напълно, делфинът има и почивен ден - за разтоварване, в който гладува. Освен това храната не бива винаги да се дава с ръка, а се хвърля встрани, за да си я улови сам бозайникът. [gallery type="rectangular" size="full" ids="2839"] Идва момент, в който делфинът, който вече е похапнал риба, доволно сумти. И още един факт, който ме впечатли – че ако морският бозайник е ранен, сам може да съкрати мускулатурата си и да не допусне кръвта му да изтече, тъй като във водата тя не се съсирва. На дъното на кофата останаха две рибки, сега е мой ред да го храня. Добричък Петрович, добричък, и много дружелюбен. Рибата свърши и делфинът се скри под водата, като преди това погледна към нас. Маша ни обяснява, че не бива повече да храним Петрович. Но докато плува край нас, той хитричко ни хвърля погледи. Петрович се изхвърля от водата във въздуха, облима се в пръски от главата до опашката, за сбогом. Явно му харесахме. Скоро делфинът ще бъде изпратен в делфинариум, но няма да участва в шоу. Това няма да му попречи да бъде приятел с деца и възрастни. Навън е минус 25 градуса, а от Петрович се вдига пара. Източник Живой уголок


Автор: Юлия Кунева
Напиши коментар