Невероятната история на великолепния Белогорски манастир (ГАЛЕРИЯ)

Белогорският манастир “Свети Николай”, наричан още Манастира на Белая гора, се намира на върха на Белите планини в Русия. Мястото е на 85 км от грам Перм и на около 50 км от Кунгур. В центъра на обителта се извисява красива бяла църква със златни куполи и златни кръстове. Типично за руската архитектура, куполите са заоблени, а кръстовете са акцент в златистата повърхност. Църквата е невероятна, а през зимата цялата тази красота се слива с белотата наоколо и сиянието става още по-величествено. Оригиналната дървена църка и манастирът са построени през далечната 1894 година. В него са настанени 25 момчета сираци, които са научени да четат, да пишат, да пеят църковни песни и да практикуват различни занаяти. Не след дълго обаче обителта е запалена и от дървените основи не останало почти нищо. През 1902 година започва изграждането на нова църква – каменна, двуетажна и масивна. Строежът продължава в следващите 50 години. В това време около 400 монаси живеят в рамките на обителта и помагат за строителството на манастира със собствени средства, усилия и работа. Освен работата по строителството на църквата, монасите са и животновъди, земеделци, пчелари, рибари, за да могат да осигуряват поминъка си и да се изхранват в планината. През 1917 година манастирът най-после е завършен и се превръща в подслон за много хора. Новата църква е истински шедьовър – изрисувана с класически руски православни картини, икони на светци и религиозни сцени, акцентирани със златна орнаментика. Официалната церемония по освещаването на църквата посреща около 30 000 души. Катедралата на Белогорския манастир става епархия за Перм и е най-голямата църква в радиус от много километри. През 1918 година поредното злощастие застига манастира. В обителта нахлуват болшевиките, влачейки архимандрит Варлаам. Застрелват го и хвърлят тялото му в реката, която минава през долината. Заедно с убийството на архимандрита, болшевиките нападат и обителта – разрушават големите камбани, унищожават редица произведения, а много от монасите губят живота си в опит да се преборят с това богохулство. Голяма част от тях споделят съдбата на Варлаам, а други са погребани живи. След това нападение сградите на манастира са използвани като затворнически лагер за политически репресирани и насилствено местени хора. По-късно през годините е лагер за хора с увреждания. По време на Втората световна война се превръща в център за рехабилитация на ранени и осакатени от войната и в дом за психично нестабилни хора. В началото на 80те години на миналия век, обителта преминава през поредния опит да бъде заличена. Психично болен подпалва катедралата, като огънят обхваща почти цялата сграда. Покривът на храма пропада, почти всички куполи са изгорени. От 1993 до 2011 година тече работа по възстановяване на манастира, на храма и на целия храмов комплекс, за да стане отново такъв, какъвто го виждаме и днес. Препубликация от Пътешественик.com / AMUSINGPLANET

Автор: Владимир Николов
Напиши коментар