На този ден: 9 март- Битката при Клокотница, атентатът на гара Буново

Събития

  • 1074 г. – Папа Григорий VII отлъчва от църквата всички женени свещеници, с което окончателно утвърждава целибата в католическата църква.
  • 1230 г. – В Битката при Клокотница българският цар Иван Асен II разбива войските на епирския деспот Теодор Комнин.
  • 1497 г. – Николай Коперник извършва и описва първите си астрономически наблюдения.
  • 1500 г. – От Португалия за Америка потегля експедицията на Бартоломео Диаш и Педро Кабрала, която открива Бразилия.
  • 1831 г. – В Алжир е създаден Френският Чуждестранен легион.
  • 1842 г. – В театъра Ла Скала в Милано се представя за първи път операта Набуко на италианския композитор Джузепе Верди.
  • 1854 г. – В Букурещ е създадено Средоточно попечителство – бъдещата Добродетелна дружина.
  • 1916 г. – Мексиканският бунтовник Панчо Виля напада щата Ню Мексико.
  • 1923 г. – Владимир Ленин получава инсулт за трети път, остава прикован на легло и е неспособен да говори, поради което окончателно напуска всички официални постове, които заема.
  • 1933 г. – Българските комунисти Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев са арестувани и обвинени за подпалването на Райхстага.
  • 1941 г. – Втората световна война: По границите на България с Югославия и Гърция е настанена 680 хил. германска армия.
  • 1945 г. – Втората световна война: Американската авиация извършва мащабни Бомбардировки на Токио, при която е разрушена голяма част от сградите в града и загиват над 80 хил. души.
  • 1953 г. – Инцидент и паника стават причина за загиването на стотици хора по време на церемонията по погребението на Йосиф Сталин.
  • 1959 г. – Куклата Барби е показана за първи път на панаир за играчки в САЩ.
  • 1967 г. – Дъщерята на Сталин Светлана Алилуева, иска политическо убежище и емигрира в САЩ.
  • 1977 г. – В САЩ и Канада е забранено използването на захарин в хранителните продукти и лекарствата.
  • 1985 г. – В Народна република България е извършен атентат на гара Буново, при който загиват 7 души.
  • 1991 г. – В Белград се провеждат мащабни демонстрации против Слободан Милошевич. Двама души са убити, а на улицата са изкарани танкове.
  • 2006 г. – Открита е течна вода на луната Енцелад, спътник на Сатурн.
  • 2008 г. – Осъществен е първият полет на АТК.

Родени

 
  • 1454 г. – Америго Веспучи, италиански мореплавател († 1512 г.)
  • 1564 г. – Давид Фабрициус, фризийзки астроном († 1617 г.)
  • 1721 г. – Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен, ландграфиня на Хесен-Дармщат († 1774 г.)
  • 1758 г. – Франц Йозеф Гал, немски лекар (* 1828 г.)
  • 1814 г. – Тарас Шевченко, украински поет († 1861 г.)
  • 1859 г. – Петер Алтенберг, австрийски писател († 1919 г.)
  • 1870 г. – Христо Чаракчиев, български военен деец († ? г.)
  • 1873 г. – Тане Николов, български революционер († 1947 г.)
  • 1874 г. – Иван Ботушанов, български революционер († 1919 г.)
  • 1878 г. – Иван Сматракалев, български революционер († 1946 г.)
  • 1882 г. – Коста Лулчев, български политик († 1965 г.)
  • 1889 г. – Григорий Левенфиш, руски шахматист († 1961 г.)
  • 1890 г. – Вячеслав Молотов, съветски политик († 1986 г.)
  • 1898 г. – Асен Павлов, български политик († 1977 г.)
  • 1907 г. – Мирча Елиаде, историк на религиите († 1986 г.)
  • 1911 г. – Здравко Александров, български живописец († 1998 г.)
  • 1918 г. – Джордж Линкълн Рокуел, американски неонацист († 1967 г.)
  • 1918 г. – Мики Спилейн, американски писател († 2006 г.)
  • 1926 г. – Иван Давидков, български поет († 1990 г.)
  • 1933 г. – Панайот Щерев, български учен
  • 1933 г. – Филип Рот, американски писател
  • 1934 г. – Юрий Гагарин, съветски космовант († 1968 г.)
  • 1943 г. – Боби Фишер, американски шахматист († 2008 г.)
  • 1943 г. – Енчо Мутафов, български критик († 2009 г.)
  • 1950 г. – Йордан Кичеков, български футболист
  • 1955 г. – Орнела Мути, италианска актриса
  • 1958 г. – Руси Гочев, български футболист
  • 1963 г. – Маркос Соарес Татагиба, бразилски хирург
  • 1964 г. – Жюлиет Бинош, френска актриса
  • 1967 г. – Елена Бойчева, българска актриса
  • 1974 г. – Армен Назарян, български борец
  • 1974 г. – Лео Бианки, италиански и български певец
  • 1982 г. – Жан-Франсоа Есига, френски волейболист
  • 1983 г. – Маите Перони, мексиканска певица
  • 1986 г. – Фахрадин Фахрадинов, български актьор
  • 1989 г. – Ким Тейон, южнокорейска певица
 

Битката при Клокотница се е състояла на 9 март 1230 г., недалеч от река Клокотница и едноименното село, между българската войска, водена от цар Иван Асен II, и войската на епирския владетел Теодор Комнин. Българите напълно разгромяват ефимерната Епирска империя, като пленяват епирския василевс заедно с цялото му семейство, а войската му освобождават.

Нарастващото влияние на Иван Асен II върху Сърбия и Латинската империя започва сериозно да безпокои епирския владетел. Особено подозрителни и опасни са за него стремежите на българския цар да се намеси във вътрешните работи на латинците и да стане опекун на малолетния император Балдуин II, като му даде за съпруга дъщеря си Елена. Този план може да осуети намеренията на Теодор Комнин и затова той насочва войската си срещу България с надеждата за бърза и лека победа. Теодор Комнин е толкова сигурен в победата си, че взема в похода цялото си семейство и куп придворни.

В ранните часове на 9 март (денят на св. 40 мъченици) двете враждуващи страни се срещат край река Клокотница – на 10 км. западно от Хасково. За да окрили по-малобройната си войска от българи, Иван Асен II заповядва пергаментът с нарушения мирен договор да бъде набучен на копие. В последвалата битка българският цар проявява хитрост и отличен военен подход, обръщайки в бягство ромеите и франкските рицари-наемници. Самият Теодор Комнин пада в плен, заедно със синовете и дъщерите си.

Цар Иван Асен II заповядва височайшите пленници да бъдат откарани в столицата, а заловените обикновени войници да бъдат нахранени и пуснати по домовете им. Заради нечуваното си благородство и човечност, цар Иван Асен II е почитан и обичан “...и не само от българите, но и от ромеите, и от другите народи” – пише византийският летописец Георги Акрополит.

Според една легенда, ранените български воини са лекувани край днешните Хасковски минерални бани. Част от местния фолклор е и големият събор „Банско одуше“, за който се говори, че се провежда от векове в памет на загиналите в битката при Клокотница.

И днес пътуващите по магистрала Е–80 могат да видят бронзовия барелеф на Иван Асен II, издигнат близо до историческото място, за да напомня за великата му победа край Хасково.

Атентатът на гара Буново е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на на 9 март 1985 г. посредством бомба, поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас – София.

Същият ден избухва бомба в кафе-сладкарницата на хотел „Сливен“ в Сливен.

Атентатите са дело на членове на нелегална организация, наречена Турско национално-освободително движение в България, работеща в тайно сътрудничество с турското правителство. Мотивът са действията на държавната власт по това време, които са обединени под термина „Възродителен процес”.

Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак № 326, който се движи от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.

Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21:31 ч. на гарата, а не в тунела.

На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда – кой и кога си е закупил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.

В атентата загиват 12 годишният Георги Цветанов, 13-годишният Стефан Атанасов, 40-годишният Емил Георгиев, 63-годишният Николай Генков и 64-годишната Райна Бозукова.

Сред жертвите са глухонеми деца, прибиращи се вкъщи. Ранени са тежко 9 души и сред тях също има 2 деца.

На 25 април 1988 са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата (в скобите е рожденото име): Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и осъдените са екзекутирани и кремирани. Емин Мехмедали (Елин Маджаров) и Абдула Чакър (Алцек Чакъров), са били агенти на окръжното управление на Държавна сигурност в Бургас през 70-те и 80-те години. Осъдени за помагачество са: на 6 години затвор – Севдалин Алипиев Маджаров (Сабри Мехмедали), брат на първия терорист (лежи 2 г. амнистиран от Желю Желев и освободен в 1990 г.), на 2 години затвор Никола Николов, на по 1 година затвор Севда Латинова и Милко Вълканов. Терористите стават обект на сделка с Турция и са разменени. По-късно Сабри Мехмедали израства до пост областен координатор на ДПС за Бургас.

    wikipedia


Автор: Атанас Георгиев
Напиши коментар