На този ден: 8 март Честит празник, дами!

Събития

• 1169 г. – Киев е превзет и опустошен от Андрей I Боголюбски, княз на Владимирско-Суздалското княжество
• 1722 г. – По заповед на Петър I в Петербург започват системно да наблюдават атмосферните условия.
• 1752 г. – Парижкият парламент забранява Енциклопедията на Дени Дидро.
• 1802 г. – Германският астроном любител Хенрих Олберс открива малката планета Церера.
• 1857 г. – Международен ден на жената: Жените от шивашки и текстилни предприятия в Ню Йорк излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати.
• 1899 г. – Основан е германският футболен клуб Айнтрахт Франкфурт.
• 1910 г. – Френската авиаторка Реймонд де Ларош става първата жена, получила пилотски лиценз.
• 1917 г. – Начало на Февруарската революция в Русия: в Санкт Петербург работнички стачкуват, искат хляб и завръщането на съпрузите си от фронта.
• 1924 г. – В Ню Йорк е основана компанията Pan American Airways.
• 1944 г. – Балкарците стават жертва на Сталинските репресии. Всички са депортирани в Сибир и Средна Азия.
• 1948 г. – При разглеждане на делото „Маккол против Министерството на образованието“, Върховният съд на САЩ постановява, че религиозните инструкции в училищата противоречат на Конституцията на САЩ.
• 1957 г. – Египет отваря отново Суецкия канал.
• 1965 г. – Виетнамската война: САЩ изпращат първи военни групи от 3 500 морски пехотинци в Южен Виетнам.
• 1966 г. – В Дъблин бойците на ИРА взривяват колона, издигната в чест на адмирал Хорацио Нелсън.
• 1971 г. – Бокс: Джо Фрейзър печели двубоя срещу Мохамед Али в три забележителни рунда.
• 1974 г. – Отворено е летището Шарл дьо Гол в Париж, Франция.
• 1983 г. – Студената война: В речта си пред Националната асоциация на евангелистите в Орландо, САЩ, американският президент Роналд Рейгън нарича СССР „империя на злото“.
• 1988 г. – Учреден е Общественият комитет за екологична защита на Русе – първата дисидентска организация в България.

Родени

• 1714 г. – Карл Филип Емануел Бах, германски композитор († 1788 г.)
• 1761 г. – Ян Потоцки, полски писател († 1815 г. – самоубийство)
• 1822 г. – Игнаци Лукашевич, полски изобретател († 1882 г.)
• 1875 г. – Франко Алфано, италиански композитор и пианист († 1954 г.)
• 1877 г. – Александър Яшченко, руски юрист († 1934 г.)
• 1879 г. – Ото Хан, германски химик, Нобелов лауреат († 1968 г.)
• 1903 г. – Михалис Стасинопулос, президент на Гърция († 2002 г.)
• 1905 г. – Александър Родимцев, руски генерал († 1997 г.)
• 1907 г. – Константинос Георгиу Караманлис, министър-председател на Гърция († 1998 г.)
• 1914 г. – Олег Нейкирх, български шахматист († 1985 г.)
• 1917 г. – Петър Христосков, български музикант и композитор († 2006 г.)
• 1922 г. – Сид Чарис, американска актриса и танцьорка († 2008 г.)
• 1928 г. – Коста Гоцов, български аграрен учен
• 1929 г. – Видин Даскалов, оперетен певец († 2001 г.)
• 1929 г. – Ебе Камарго, бразилска телевизионна водеща († 2012 г.)
• 1929 г. – Тодор Симов, български волейболист
• 1935 г. – Любен Костов, български футболист
• 1936 г. – Вик Неес, белгийски композитор
• 1939 г. – Лидия Скобликова, руска състезателка по бързо каране на кънки
• 1941 г. – Иван Илиеф, белгийски политик
• 1943 г. – Лин Редгрейв, британска актриса († 2010 г.)
• 1950 г. – Цветана Каменова, български юрист
• 1953 г. – Чавдар Цветков, български футболист
• 1954 г. – Ели Скорчева, българска актриса
• 1958 г. – Гари Нюман, британски певец
• 1962 г. – Силвия Русинова, българска актриса
• 1967 г. – Велизар Бинев, български актьор
• 1971 г. – Александър Воронов, български актьор
• 1974 г. – Николай Праматаров, български футболист
• 1977 г. – Милена Маркова , българска актриса
• 1984 г. – Дьорд Гарич, австрийски футболист