На този ден: 31 май - Роден е академик Петко Стайнов

31 Май, 2017, 07:59

Академик Петко Стоянов Стайнов е български юрист, дипломат и политик. Дългогодишен преподавател по административно право, той участва в третото правителство на Андрей Ляпчев (1930-1931), както и като външен министър във второто правителство на Кимон Георгиев (1944-1946). Един от най-бележитите преподаватели и учени в областта на правните науки. Петко Стайнов е народен представител в XXI (1923-1927), XXII (1927-1931), XXIII (1931-1934), XXIV (1938-1939), XXV (1940-1944) и XXVI (1945-1946) Обикновено Народно събрание и в I (1950-1953), II (1954-1957), III (1958-1961), IV (1962-1966), V (1966-1971) и VI (1971-1972) Народно събрание.

Биография

Петко Стайнов е роден в Казанлък на 31 май (19 май стар стил) 1890 г. и завършва гимназия в Стара Загора (1908). Следва право в Гренобъл и завършва в Париж (1911), след което специализира в Лайпциг. След участието си в Балканските войни защитава докторат в Париж (1914). След Първата световна война Петко Стайнов е директор на Дирекция на печата (1919-1920), но напуска недоволен от политиката на правителството на БЗНС. От 1923 е преподавател по административно право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и Свободния университет за политически и стопански науки (дн. УНСС). Стайнов е активен участник в Народния сговор и редактор на свързания с него вестник „Слово“. През 1923 г. става за пръв път депутат в НС – той остава на този пост до 1946 година и отново е депутат през 1950-1972 година. След Атентата в църквата „Света Неделя“ определя в „Слово“ „разрушителите на Русия“ като заплаха за европейската цивилизация и призовава за „тежък юмрук“ срещу „кървавите агенти на Москва“. През 1930-1931 е министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Демократическия сговор. Проф. Петко Стайнов участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника Петко Каравелов – обществената деятелка Екатерина Каравелова, проф. Асен Златаров, писателя Антон Страшимиров и др. Тогавашните вестници „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на велика Германия. На 3 юли 1933 г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров. Проф. Стайнов минава на дипломатическа служба след преврата на 19 май 1934 г. За кратко е посланик на България в Белгия (1934) и Франция (1934-1935). През 1935 г. напуска поста след като е свалено правителството. През следващите години е депутат от опозицията, като се сближава със забранената организация „Звено“ и активно сътрудничи на издаваното от нея списание „Бразда“. През 1943 г. се обявява против депортацията на българските евреи и влиза в ОФ, ставайки съюзник на комунистите. След Деветосептемврийския преврат през 1944 Петко Стайнов се включва в правителството като министър на външните работи и изповеданията. Той участва в преговорите по сключване на т. нар. Московско примирие със Съединените щати, Великобритания и Съветския съюз, както и в преговорите за включване на България в Югославската федерация. Опитва се доколкто е възможно под властта на комунистите със смелост и такт да отстоява българските икономически интереси в отношенията със СССР. Не приема съветския диктат в тези отношения, опитите за заграбване от СССР на българска дъжавна собственост в обеднялата след войната България и въобще грабежа на българското стопанство от съветската окупационна власт. През пролетта на 1945 г. се обявява против съветското искане за връщане в СССР на изселилите се по време на войната таврически българи. Правителството насрочва избори за 26 август 1945 година, въпреки протестите на опозицията, която няма право на легално съществуване. България е подложена на силен натиск от страна на Съединените щати и Великобритания изборите да бъдат отложени, за да се създаде възможност за свободното им провеждане, но комунистите твърдо отказват. Без предварително съгласуване с кабинета, Петко Стайнов прави изявление пред пресата, в което допуска възможността за отлагане на изборите. То става повод едва ден преди датата на изборите те да бъдат отложени за ноември по лично указание на Сталин. Този случай довежда до края на политическата му кариера. Лично Молотов няколко пъти занимава Г. Димитров с,,вироглавия български държавник. Пред него признава, че в проф. П. Стайнов,,нямаме доверие. Противник на неговото оставане на поста е и Андрей Вишински – бивш прокурор в сталинските процеси. На 15 март 1946 г. лично съветският външен министър Вячеслав Молотов настоява да бъде уволнен. Според съветското правителство „хората на Стайнов в чужбина са противници на добрите отношения със СССР“. При промените в кабинета от 31 март той остава извън неговия състав. След оставката си се занимава с научно-педагогическа дейност. Пише изследвания в областта на правото, вкл. във водното и екологическото право. От 1947 до 1963 г. завежда катедра по административно право в Софийския университет. След като подава оставка е следен от ДС. Разработват го за връзка с няколко шпионски служби. За кратко даже е арестуван, защото милиционерите смятат, че боравейки със слуховия си апарат (вече е оглушал поради възрастта си) предава шпионски сведения. След допуснатата грешка е освободен без последствия. Умира на 24 юни 1972 г.

Семейство

Стайнов е женен за поетесата Анна Каменова, дъщеря на политика Михаил Маджаров.

Библиография

„Администрация и правосъдие в Германия“ (1923)
„Компетентност и народовластие“ (1923)
„Чиновническо право“ (в 2 части; 1932-1934)
„Административно правосъдие“ (в 2 части; 1936-1937)
„Управлението на държавата пред и през войната“ (1941) – единственото българско научно изследване в областта на военното-административно право.
„Касационно обжалване пред ВАС“ (1943)
„Ръководство по административно правосъдие“ (1943; в съавторство)
„Административно право“ (1945)
„Военно административно право“ (?)
„Разделността на властта и конституцията“ (1946)
„Административни актове и правната система на Народна република България“ (1952)
„Актове на държавното управление и контролът за тяхната законосъобразност“ (1952; в съавторство)
„Особени юрисдикции в областта на администрацията“ (1956)
„Правни проблеми на водното стопанство в Народна република България“ (1957)
„Индия, която видяхме и обикнахме“ (1963; пътепис; в съавторство)
„Международната регламентация по опазване чистотата на международните реки“ (1963)
„Борбата срещу замърсяването на реките в Народна република България“ (1966)
„Защита на природата“ (1970)

Събития

1815 г. – Провъзгласено е създаването на Кралство Нидерландия, което включва и днешна Белгия.
1876 г. – Априлското въстание: Четата на Христо Ботев изчаква в района на връх Веслец подкрепление от околните села; след като се разбира, че въстанието в Трети революционен окръг е осуетено, четата се насочва към Врачанската планина.
1894 г. – Приключва мандата на Стефан Стамболов като министър-председател на България, за премиер е избран Константин Стоилов.
1895 г. – Основан е чешкият футболен отбор СК Славия.
1902 г. – Слага се край на Англо-бурската война.
1902 г. – В Санкт Петербург е подписана тайна българо-руска военна концепция.
1903 г. – Четите на Пандо Кляшев и Васил Чекаларов водят сражения на върховете Локвата и Виняри.
1910 г. – Създаден е Южноафриканският съюз.
1911 г. – Президентът на Мексико Порфирио Диас напуска страната след избухването на Мексиканската революция.
1924 г. – СССР подписва споразумение с Пекин, според което Вътрешна Монголия е „неделима част от Република Китай“ и чийто суверенитет СССР обещава да уважава.
1927 г. – Последният автомобил Ford Model T излиза от конвейера – той е 15 007 003-ият екземпляр на модела.
1942 г. – Втората световна война: Луфтвафе бомбардира английския град Ковънтри.
1946 г. – Основан е АНТК Антонов.
1946 г. – Летище Хийтроу край Лондон е отворено за граждански цели.
1952 г. – Дуайт Айзенхауер се отказва от активна служба в Армията на САЩ.
1961 г. – Установени са дипломатически отношения между Народна република България и Република Гана.
1961 г. – Създадена е Южноафриканската република.
1962 г. – Конфедерацията Западна Индия се разпада.
1969 г. – Създава се Национален комитет за европейска сигурност и сътрудничество.
1970 г. – Земетресение с магнитуд 7,5 по скалата на Рихтер разтърсва Перу.
1974 г. – Сирия и Израел подписват споразумение за слагане на края на Йомкипурската война.
1977 г. – Завършен е нефтопровода Трансаляска.
1985 г. – 41 торнада поразяват Охайо, Пенсилвания, Ню Йорк и Онтарио, като жертвите са 76 човека.
1986 г. – В НДК се провежда голям концерт на оперния певец Никола Гюзелев по повод на 50-годишния му юбилей.
1996 г. – България отправя молба за членство в Централноевропейското споразумение за зона за свободна търговия (ЦЕФТА).
1996 г. – Във Виена България, заедно с Албания, Беларус и Украйна, е приета за член на Централноевропейската инициатива (ЦЕИ).
2000 г. – За последен път се излъчва телевизионният канал на БНТ Ефир 2.
2001 г. – За химн на Българската армия официално е обявен маршът Велик е нашият войник.
2002 г. – Започва Световно първенство по футбол 2002 в Япония и Южна Корея.
2003 г. – Самолетът на Еър Франс Конкорд извършва последния полет на този модел.
2003 г. – Терористът Ерик Рудолф е заловен в Мърфи.
2004 г. – Грешка по време на рутинно софтуерно обновяване в Канадската кралска банка става причина за тридневно объркване на 10 милиона салда.

Родени

1469 г. – Мануел I, крал на Португалия († 1521 г.)
1557 г. – Фьодор I, цар на Русия († 1598 г.)
1656 г. – Марен Маре, френски придворен композитор († 1728 г.)
1773 г. – Лудвиг Тик, германски поет († 1853 г.)
1817 г. – Георг Хервег, германски поет († 1875 г.)
1819 г. – Уолт Уитман, американски поет († 1892 г.)
1857 г. – Пий XI, римски папа († 1939 г.)
1866 г. – Кръстьо Кръстев, български литературен критик и писател († 1919 г.)
1872 г. – Чарлз Грийли Абът, американски астрофизик († 1973 г.)
1881 г. – Стефан Баджов, български художник († 1953 г.)
1887 г. – Сен-Джон Перс, френски поет, Нобелов лауреат († 1975 г.)
1890 г. – Петко Стайнов, български юрист († 1972 г.)
1898 г. – Грегор Щрасер, германски политик († 1934 г.)
1899 г. – Леонид Леонов, руски писател († 1994 г.)
1903 г. – Маньо Стоянов, български литературовед, историк, библиограф († 1986 г.)
1911 г. – Морис Але, френски икономист, носител на Нобелова награда († 2010 г.)
1917 г. – Жан Руш, френски режисьор и антрополог († 2004 г.)
1922 г. – Денъм Елиът, британски актьор († 1992 г.)
1923 г. – Рение III, принц на Монако (1949 – 2005) († 2005 г.)
1930 г. – Клинт Истууд, американски актьор и режисьор
1931 г. – Джон Робърт Шрифър, американски физик, Нобелов лауреат
1931 г. – Хуан Карлос Копес, аржентински хореограф
1938 г. – Джон Прескът, британски политик
1945 г. – Райнер Вернер Фасбиндер, немски кинорежисьор († 1982 г.)
1947 г. – Васил Сотиров, български писател
1947 г. – Вълко Ценов, български скулптор
1948 г. – Джон Бонъм, британски барабанист († 1980 г.)
1956 г. – Николай Сотиров, български актьор
1962 г. – Бьорг Оусланд, норвежки изследовател
1965 г. – Брук Шийлдс, американска актриса
1967 г. – Сандрин Бонер, френска актриса
1968 г. – Джон Конъли, ирландски писател
1976 г. – Колин Фарел, ирландски актьор
1978 г. – Даниел Беконо, камерунски футболист
1984 г. – Йордан Кънев, български тенисист
1989 г. – Марко Ройс, германски футболист