На този ден: 19 април - войници откриват Казанлъшката гробница, докато копаят окоп

Събития

• 548 г. – Тържествено е осветена базиликата Сан Витале в Равена от 27-мия епископ на Равена Максимиан Равенски.
• 1332 г. – Състои се сватбата на Стефан Душан и Елена Българска.
• 1346 г. – Полският крал Кажимеж III Велики дава на Бидгошч статут на град.
• 1587 г. – Английският адмирал Френсис Дрейк потапя испанската флота в пристанището на Кадис.
• 1592 г. – Основан е аржентинският град Сан Салвадор де Хухуй.
• 1770 г. – В църквата св. Августин във Виена е сключен „символичен брак“ между Мария-Антония и отсъстващия Луи XVI. На церемонията Мария-Антония официално приема името Мария-Антоанета и титлата „Дофина на Франция“.
• 1774 г. – Състои се премиерата на операта от Кристоф Глук „Ифигения в Авлида“.
• 1775 г. – Започва Американската война за независимост.

• 1783 г. – Екатерина II издава манифест за присъединяване на Крим и Кубанска област към Русия.
• 1805 г. – Френският тъкач на коприна Жозеф Мари Жакар изобретява жакарда.
• 1810 г. – С народно въстание в Каракас започва войната за независимост на Венецуела от Испания.
• 1839 г. – С Договора от Лондон е създадено независимо от Нидерландия кралство Белгия.
• 1850 г. – Великобритания и САЩ подписват договор за съвместно строителство на Панамския канал.
• 1851 г. – Създаден е окръг Фултън в щата Пенсилвания, САЩ.
• 1898 г. – Създадена е минна част към Черноморския флот във Варна.
• 1903 г. – В Кишинев започва един от най-кървавите в Русия погроми над евреи.
• 1904 г. – По-голямата част от Торонто в Онтарио, Канада е опустошена от пожар.
• 1906 г. – Нобеловият лауреат Пиер Кюри загива нелепо, попадайки в конски впряг при пресичане на улицата.
• 1919 г. – Американецът Лесли Ървин извършва успешно първия скок с парашут от самолет.
• 1919 г. – Полската армия освобождава Вилнюс от болшевишка власт.
• 1925 г. – Основан е чилийският футболен отбор от Сантяго Коло Коло.
• 1928 г. – От печат излиза последният (125-ти) том от първото издание на Оксфордски английски речник.
• 1941 г. – Открит е астероидът 3892 Дежьо от финландския астроном Лиси Отема в Турку.
• 1941 г. – Втората световна война: България във Втората световна война: В съответствие с ангажиментите си към Страните от Оста българската армия окупира Вардарска Македония, а на 20 април – Беломорска Тракия, което се възприема за национално обединение.
• 1943 г. – Втората световна война: Нацистки войски влизат във Варшавското гето, за да претърсят останалите евреи, което разпалва първото масово въстание в Полша срещу нацистката окупация по време на Холокоста.
• 1943 г. – Швейцарският химик Алберт Хофман за първи път умишлено приема синтезирания от него наркотик ЛСД и усеща неговото действие като се прибира у дома с велосипед; денят става популярен като Ден на велосипеда.

• 1944 г. – Случайно е открита Казанлъшката гробница под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък.
• 1947 г. – Партията Индийски национален конгрес склонява страната да бъде разделена на Индия и Пакистан.
• 1956 г. – Актрисата Грейс Кели се омъжва за Рение III, принц на Монако.
• 1961 г. – Операцията в Залива на прасетата в Куба приключва с успех за защитниците.
• 1970 г. – Произведен е първият автомобил ВАЗ 2101.
• 1971 г. – СССР изстрелва Салют-1, първата създадена от човек космическа станция.
• 1971 г. – Сиера Леоне е обявена за република.
• 1975 г. – Кината става официалната валута и разплащателно средство в Папуа-Нова Гвинея и заменя австралийския долар.
• 1976 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм Апостолите.
• 1980 г. – Пусната е на вода ударната подводница от клас „Лос Анджелис“ Бостън.
• 1984 г. – Австралия приема нов национален химн.
• 1995 г. – Атентат в Оклахома Сити: В Оклахома Сити е извършен първият мащабен терористичен акт в САЩ, при който загиват 168 души.
• 1999 г. – Германският Бундестаг възвръща седалището си в Берлин.
• 2003 г. – Състои се премиерата на японския филм Дете на луната.
• 2005 г. – Йозеф Рацингер е избран за папа Бенедикт XVI на втория ден от папския конклав.
• 2007 г. – Състои се премиерата на Симфония № 5 „Lux Aeterna“ от българския композитор Васил Казанджиев.
• 2007 г. – Цар Калоян е тържествено погребан с държавни почести в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново.

Родени

• 1665 г. – Жак Лелонг, френски библиограф († 1721 г.)
• 1686 г. – Василий Татишчев, руски държавник († 1750 г.)
• 1721 г. – Роджър Шърман, американски юрист († 1793 г.)
• 1772 г. – Давид Рикардо, английски икономист († 1823 г.)
• 1776 г. – Василий Головнин, руски мореплавател († 1831 г.)
• 1793 г. – Фердинад I, император на Австрия († 1875 г.)
• 1795 г. – Кристиан Готфрид Еренберг, германски естествоизпитател († 1876 г.)
• 1796 г. – Франц Антон фон Герстнер, австрийски инженер († 1840 г.)
• 1801 г. – Густав Фехнер, германски психолог († 1887 г.)
• 1832 г. – Лукреция Гарфийлд, първа дама на САЩ († 1918 г.)
• 1832 г. – Хосе Ечегарай, испански поет, Нобелов лауреат през 1904 г. († 1916 г.)
• 1834 г. – Григорий Мясоедов, руски художник († 1911 г.)
• 1846 г. – Луис Хорхе Фонтана, аржентински топограф († 1920 г.)
• 1847 г. – Фердинанд Фелнер, австрийски архитект († 1916 г.)
• 1848 г. – Всеволод Милер, руски езиковед († 1913 г.)
• 1857 г. – Василий Богородицки , руски лингвист († 1941 г.)
• 1863 г. – Цветан Радославов, български интелектуалец († 1931 г.)
• 1874 г. – Ернст Рудин, швейцарски психолог († 1952 г.)
• 1877 г. – Оле Евинруде, норвежки изобретател († 1934 г.)
• 1881 г. – Валентин Волков, руски художник († 1964 г.)
• 1882 г. – Жетулиу Варгас, бразилски политик († 1954 г.)
• 1883 г. – Рихард Едлер Мизес, австрийски математик († 1953 г.)
• 1886 г. – Хироши Ошима, японски дипломат († 1975 г.)
• 1889 г. – Ото Тиерак, немски политик († 1946 г.)
• 1891 г. – Рикардо Бакели, италиански писател († 1985 г.)
• 1892 г. – Георгий Адамович, руски поет († 1972 г.)
• 1892 г. – Жермен Тайфер, френски композитор († 1983 г.)
• 1894 г. – Елизабет Дилинг, американска писателка († 1966 г.)
• 1897 г. – Жироемон Кимура, японски дълголетник
• 1897 г. – Констанс Талмадж, американска актриса († 1973 г.)
• 1899 г. – Джордж Обриен, американски артист(† 1985 г.)
• 1900 г. – Александър Птушко, руски режисьор († 1973 г.)
• 1900 г. – Ричард Хюз, английски писател († 1976 г.)
• 1902 г. – Вениамин Каверин, руски писател († 1989 г.)
• 1903 г. – Елиът Нес, американски финансист († 1957 г.)
• 1904 г. – Георги Димитров, български композитор († 1979 г.)
• 1905 г. – Джим Молисън, шотландски пилот († 1959 г.)
• 1905 г. – Карл Алфред Майер, швейцарски психиатър († 1995 г.)
• 1907 г. – Афрасияб Бадалбейли, азербайджански композитор († 1976 г.)
• 1909 г. – Борис Блинов, руски артист († 1943 г.)
• 1911 г. – Георги Марков, руски писател († 1991 г.)
• 1912 г. – Глен Сиборг, американски химик, Нобелов лауреат през 1951 г. († 1999 г.)
• 1922 г. – Ерих Хартман, немски офицер († 1993 г.)
• 1922 г. – Куно Кльоцер, германски футболист
• 1924 г. – Вернер Колмайер, германски футболист († 1974 г.)
• 1925 г. – Хю О'Браян, американски артист
• 1928 г. – Алексис Корнер, английски музикант († 1984 г.)
• 1931 г. – Андрей Ершов, руски програмист († 1988 г.)
• 1933 г. – Джейн Мансфийлд, американска актриса († 1967 г.)
• 1933 г. – Любен Диманов, български художник
• 1934 г. – Жан Циглер, швейцарски политик
• 1936 г. – Вилфрид Мартенс, министър-председател на Белгия († 2013 г.)
• 1937 г. – Хосе Естрада, президент на Филипините
• 1940 г. – Кърт Ахренс дж., германски автомобилен състезател
• 1941 г. – Виталий Игнатенко, генералния директор на ИТАР-ТАСС
• 1942 г. – Алън Прайс, клавирист на група Animals
• 1943 г. – Лоренсо Санс, испански бизнесмен
• 1944 г. – Джеймс Хекман, американски икономист, Нобелов лауреат през 2000 г.
• 1946 г. – Тим Къри, британски актьор
• 1948 г. – Мая Драгоманска, българска актриса
• 1949 г. – Неждет Моллов, български политик
• 1951 г. – Бари Браун, американски актьор († 1978 г.)
• 1954 г. – Тревър Франсис, английски футболист
• 1955 г. – Сергей Рудницки, руски композитор
• 1956 г. – Волен Сидеров, български политик
• 1957 г. – Африка Бамбаата, американски диджей
• 1957 г. – Мукеш Амбани, индийски бизнесмен
• 1957 г. – Сергей Баталов, руски артист
• 1961 г. – Анна Герасимова, руска певица
• 1962 г. – Ирина Нелсън, руска певица
• 1968 г. – Ашли Джъд, американска актриса
• 1968 г. – Мсвати III, крал на Свазиленд
• 1969 г. – Корнелия Благоева, българска поетеса
• 1969 г. – Жужа Полгар, унгарска (в последствие американска) шахматистка
• 1970 г. – Луис Мигел, мексикански певец
• 1972 г. – Ривалдо, бразилски футболист
• 1975 г. – Юси Яскеляйнен, финландски футболист
• 1978 г. – Габриел Хайнце, аржентински футболист
• 1979 г. – Антоанета Стефанова, българска шахматистка
• 1979 г. – Кейт Хъдсън, американска актриса
• 1981 г. – Мартин Хавлат, чешки хокеист
• 1981 г. – Хейдън Кристенсен, канадски актьор
• 1987 г. – Мария Шарапова, руска тенисистка
• 1987 г. – Оксана Акиншина, руска актриса
• 1988 г. – Диего Буонаноте, аржентински футболист
• 1989 г. – Марко Арнаутович, австрийски футболист

Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която се намира в Казанлък и е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. - началото на III в. пр. Хр. и от 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.

Гробницата е на тракийския владетел Ройгос. Открита е случайно на 19 април 1944 година под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 m, с диаметър на основата 40 m. Войниците попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Така бил открит забележителен паметник от ранноеленистическата епоха у нас, който сега е сред Стоте национални туристически обекта.

През 1946 г. гробницата е била вградена в специална защитна постройка, която през 1960 г. е преустроена. През 1961 г. е снабдена с климатична система, която да осигури необходимите условия за съхранение на стенописите. През 1966 г. ЮНЕСКО организира международна комисия с цел извършването на цялостна проверка на състоянието на стенописите. През 1979 г. е включена в Списъка на световното наследство на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство.

С цел съхраняване на стенописите достъпът до оригиналната Казанлъшката гробница е строго ограничен. Достъпна за посещения е изградената в близост гробница-копие. Тя е проект на архитект Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите, са професор Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.