На този ден: 18 април - Започва строежът на Априловската гимназия

18 Април, 2016, 05:30

Събития

1506 г. – Започва строителство на базиликата Свети Петър в съвременния и вид.
1599 г. – Испанският крал Филип III Испански се жени за австрийска ерцхерцогиня Маргарита Австрийска.
1599 г. – Ерцхерцогът Алберт VII Австрийски се жени за испанската инфанта Изабела-Клара Испанска.
1791 г. – Луи XVI и неговото семейство са заловени от Националната гвардия в опит да избягат от очакващия ги в Париж съдебен процес.
1822 г. – Мехмед Емин паша завзема град Негуш след предателство и извършва страшно клане, при което всичките няколко хиляди мъже в града са избити, а жените и децата, отведени като роби в Анадола.
1840 г. – Високата порта унифицира Десятъка – започва повсеместно описване на имуществото и доходите на българското население.
1843 г. – Основан е окръг Елк в щата Пенсилвания, САЩ.
1850 г. – В Габрово се полагат основите на новата училищна сграда, днешната Априловска гимназия.
1877 г. – Генерал Николай Столетов поема командването на българското опълчение.
1906 г. – Земетресението в Сан Франциско през 1906 година почти изцяло разрушава Сан Франциско (Калифорния).
1908 г. – Закрито е 13-то Обикновено Народно събрание.
1909 г. – Жана д'Арк е обявена за светица в Рим.
1923 г. – Основан е руският футболен клуб ФК Динамо в Москва.
1928 г. – След първия трус на Чирпанското земетресение от 14 април е регистриран нов силен трус с епицентър край Поповица; разрушенията от двата труса засягат около 20% от територията на България.
1931 г. – Закрито е 22-то Обикновено Народно събрание.
1942 г. – Пиер Лавал става министър-председател на Вишистка Франция.
1942 г. – Втората световна война: Нанесена е първата бомбардировка над Токио, известна като „Нападението на Дулитъл“.
1945 г. – В хода на Втората световна война немските войски в Рур капитулират.
1946 г. – Обществото на народите се саморазпуска.
1949 г. – Ирландия е обявена за независима от Великобритания република.
1951 г. – Франция, ФРГ, Италия и трите страни от Бенелюкс създават Европейска общност за въглища и стомана, която прераства по-късно в Европейска икономическа общност (днес Европейски съюз).
1955 г. – Основан е международният футболен турнир Лига Европа под името Купа на панаирните градове.
1956 г. – Вестник Отечествен фронт публикува статията „Поуката“ – първата публична остра критика на култа към личността като към всеобхватно социалистическо явление.
1956 г. – Принца на Монако Рение III се жени за американската актриса Грейс Кели.
1960 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм „Първи урок“.
1961 г. – Подписана е Виенската конвенция за дипломатическите отношения.
1980 г. – Провъзгласена е независимостта на нова африканска държава Зимбабве.
1981 г. – Официално се открива сградата на Културния комплекс в град Правец и тази на Историческия музей – Правец, с първата музейна експозиция.
1983 г. – Стартира американският телевизионен канал Disney Channel.
1988 г. – Ирано-иракската война: Американският флот потапя иранската фрегата «Саханд» и няколко по-малки ирански патрулни кораби край Ормузкия проток.
1990 г. – Съветският съюз прекратява снабдяването на Литва с нефт, като санкция заради опита ѝ да напусне общата държава.
1999 г. – Приета е сегашната федерална Конституция на Швейцария.
2007 г. – Официално е открит швейцарският стадион Стад дьо ла Маладиер в Ньошател.
2008 г. – Състои се премиерата на американския филм „Животът пред очите й.

Родени

1480 г. – Лукреция Борджия, италианска благородничка († 1519 г.)
1590 г. – Ахмед I, султан на Османската империя († 1617 г.)
1774 г. – Георг Лангсдорф, немски естественик († 1852 г.)
1822 г. – Аугуст Петерман, немски картограф († 1878 г.)
1864 г. – Иван Ангелов, български живописец († 1924 г.)
1865 г. – Йохана Лойзингер, съпруга на княз Александър I Батенберг († 1951 г.)
1878 г. – Александър Панайотов, български революционер († 1903 г.)
1880 г. – Никола Логофетов, български политик († 1945 г.)
1882 г. – Леополд Стоковски, полски диригент († 1977 г.)
1893 г. – Жорж Буланже, румънски музикант († 1958 г.)
1893 г. – Христо Михайлов, деец на БКП († 1944 г.)
1895 г. – Гюрга Пинджурова, българска певица († 1971 г.)
1896 г. – Стефан Савов, български актьор († 1969 г.)
1900 г. – Венд фон Витерсхайм, немски офицер († 1975 г.)
1901 г. – Станка Цекова, български политик († 1984 г.)
1905 г. – Маргарита Гръцка, принцеса на Хоенлое-Лангенбург († 1981 г.)
1907 г. – Гоце Дивлев, български комунист († 1939 г.)
1907 г. – Иван Дуйчев, български историк († 1986 г.)
1915 г. – Кристо Темелко, албански политик († ? г.)
1916 г. – Борис Поцков, югославски партизанин († 1981 г.)
1917 г. – Фредерика Хановерска, кралица на гърците († 1981 г.)
1920 г. – Томо Софрониевски, югославски партизанин († 2007 г.)
1927 г. – Самюъл Хънтингтън, американски социолог († 2008 г.)
1931 г. – Любомир Шарланджиев, български кинорежисьор († 1979 г.)
1936 г. – Румяна Узунова, българска писателка († 1995 г.)
1937 г. – Георги Маринов, български писател († 2011 г.)
1942 г. – Йохен Риндт, пилот във Формула 1 († 1970 г.)
1943 г. – Георги Спасов, български писател († 2001 г.)
1945 г. – Александър Грозев, български кинокритик
1947 г. – Джеймс Уудс, американски актьор
1950 г. – Георги Денев, български футболист и треньор
1952 г. – Венцислав Божилов, български футболист
1954 г. – Николай Априлов, български режисьор
1957 г. – Ваня Костова, българска поп-певица
1959 г. – Катя Иванова, българска актриса
1962 г. – Марин Бакалов, български футболист и треньор
1963 г. – Конан О'Брайън, американски комедиант
1966 г. – Сърджан Пириватрич, сръбски историк
1968 г. – Мурат Кекилли, турски музикант
1969 г. – Румяна Желева, български политик
1970 г. – Саад Харири, Министър-председател на Ливан
1971 г. – Дейвид Тенант, шотландски актьор
1971 г. – Саманта Камерън, английска бизнес дама
1973 г. – Хайле Гебреселасие, етиопски бегач
1974 г. – Оливие Безансно, френски политик
1976 г. – Мелиса Джоан Харт, американска актриса
1977 г. – Георги Бачев, български футболист
1978 г. – Александър Александров - Алекс, български певец и телевизионен водещ
1979 г. – Антъни Дейвидсън, британски автомобилен състезател
1979 г. – Атанасиос Мастровасилис, гръцки шахматист
1981 г. – Тим Кахелмайер, германски професионален покер играч
1982 г. – Кирил Котев, български футболист
1985 г. – Лукаш Фабянски, полски футболист
1989 г. – Джесика Чонг, южнокорейска певица и моден дизайнер
1990 г. – Рут Колева, българска певица
1990 г. – Брит Робъртсън, американска актриса
1992 г. – Георги Терзиев, български футболист

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Националната Априловска гимназия е средно училище с хуманитарен и чуждоезиков профил в град Габрово.

Основана е като първото светско училище в България през 1835 г. и без прекъсване обучава ученици до днес. В част от нейната сграда се помещава Националният музей на образованието. Сградата е обявена за паметник на културата през 1979 г.

Училището е нареждано сред най-елитните средни учебни заведения в страната. Днес то носи името на своя основател Васил Априлов, който първи въвежда взаимноучителната метода вместо килийното обучение. Това го прави първото българско светско училище. То се съгражда и поддържа чрез създадения от Васил Априлов дарителски фонд, в който се включват Николай Палаузов и много други габровци.

В рамките на следващите години се основават още дванадесет такива училища в други български селища. Първият учител и уредник е Неофит Рилски, който в годината преди да поеме преподаването написва и превежда някои основни помагала и изучава прилагането на новия метод.

През 1872 училището прераства в гимназия, а от 1881 носи името Априловска гимназия на името на първия си благодетел.

През 1988 г. училището придобива нов статут, като се превръща в гимназия с хуманитарен профил, в която се изучават разширено предмети като литература, история, философия и изкуства. Първоначално програмата съдържа елементи на класическо образование като изучаване на старобългарски и латински език, история на културата и история на философията. Няколко години по-късно изучаването на древни езици отпада от програмата за сметка на засилване на чуждоезиковия профил.

През 1992 г., след превръщането му в държавно училище, получава сегашното си име Национална Априловска гимназия. По онова време Априловската гимназия се помещава в сградата на Математическата гимназия. През 1996 г. е прието решение на Общинския съвет на Габрово училището да се върне в историческата си сграда в центъра на града, в която през предходните няколко десетилетия се помещава Националният музей на образованието, основан през 1973 г. На 9 февруари 1998 г. президентът Петър Стоянов заедно с кмета Николай Дачев откриват обновената историческа сграда на Априловската гимназия като действащо училище. Това става след 25-годишно прекъсване на училищната дейност в тази сграда. От 1992 до 1996 двете институции са административно обединени под името Национална Априловска гимназия с музей на образованието. Това обединение е прекратено. Музеят и понастоящем се помещава в западното крило на същата сграда.

По повод 175-годишнината от основаването му през 2010 училището получава почетния знак на президента на Република България „за продължаването на националната образователна традиция и за забележителни постижения в съвременното учебно дело“

Понастоящем гимназията приема ученици в 3 езикови и 2 хуманитарни паралелки. Основните изучавани чужди езици са английски и немски, а освен тях като втори език се преподават и френски и гръцки. Хуманитарните профили са български език и литература и история. Предлагат се също множество специализирани и извънкласни форми на обучение.

През годините възпитаници на училището са били лауреати на престижни национални и международни ученически състезания. Според нейни данни 95% от абитуриентите на гимназията продължават образованието си във висши училища.

От началото на 1990-те години училището е организатор на Априловите дни на културата, които се провеждат ежегодно през втората половина на май. Те включват ученически семинари, театрални представления, концерти, литературни четения. Традиционно дните на културата приключват с изпращането на абитуриентския випуск.