На този ден: 15 април - Титаник потъва, ражда се Леонардо да Винчи

Събития

• 1715 г. – В Южна Каролина индианците убиват 90 английски заселници, което става повод за започване на войната между англичаните и индианците.
• 1795 г. – Литва е присъединена към Русия.
• 1841 г. – Карл Маркс получава докторска степен по философия.
• 1865 г. – Умира президентът на САЩ Ейбрахъм Линкълн (прострелян предната вечер) и начело на държавата застава вицепрезидентът Андрю Джонсън.
• 1872 г. – Антим I получава своя екзархийски берат на официално организирана във Високата порта церемония.
• 1874 г. – Под името Анонимно дружество на художници живописци, скулптури, графици и др. се провежда първата изложба на импресионистите.
• 1912 г. – При първото си пътуване луксозният пасажерски кораб Титаник потъва, два часа и четиридесет минути след сблъсък с айсберг, при което загиват около 1500 души.
• 1914 г. – Учредена е Българска фондова борса - София; правилникът ѝ влиза в сила от 1 юни 1915.
• 1919 г. – С декрет на съветската власт са създадени трудово-възпитателните лагери, наречени ГУЛАГ (Главно Управление на Лагерите).
• 1923 г. – Инсулинът става общодостъпен за всички болни от диабет.
• 1923 г. – В „Риалто тиътър“ в Ню Йорк се провежда първата в света комерсиална прожекция на озвучен филм.
• 1938 г. – Частите на генерал Франциско Франко превземат Винарос по време на Испанската гражданска война.
• 1943 г. – Втората световна война: Самолети на Антихитлеристката коалиция извършват масирана бомрардировка на бившия автомобилен завод Минерва (тогава използван за ремонт на германски военни самолети) и град Мортсел (край Антверпен, Белгия), загиват 936 цивилни граждани, в т.ч. 209 деца.
• 1943 г. – България във Втората световна война: Емил Попов е арестуван в квартирата си на ул. „Цар Самуил“ №25 в София, по време на нелегална радиовръзка с разузнавателния център в СССР.
• 1947 г. – В София е създадена Българска народна филхармония, преименувана през 1949 г. на Софийска държавна филхармония.
• 1948 г. – 6 Велико народно събрание на България приема Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост.
• 1949 г. – Основан е състезателният отбор Скуадра Карло Абарт.
• 1951 г. – В Лондон се провежда първият конкурс „Мис Свят“.

• 1955 г. – Първият ресторант от веригата McDonald's отваря врати в Илиноис.
• 1957 г. – В София е открит Централният универсален магазин (ЦУМ).
• 1983 г. – Открит е Дисниленд в Токио.
• 1986 г. – Американски самолети извършват наказателни полети срещу Либия в отговор на нападението, извършено от либийски катери срещу кораби на Шести американски флот в Средиземно море.
• 1989 г. – Трагедията Хилзбъро: При неконтролируемо нахлуване на запалянковци на стадион Хилзбъро, Англия, загиват 96 души.
• 1992 г. – Виетнамският парламент приема нова конституция.
• 1993 г. – Туркменистан официално преминава от кирилица на латиница.
• 1994 г. – Подписано е общото споразумение за митата и търговията ГАТТ.
• 1997 г. – При пожар по време на ислямското пилигримство Хадж в Саудитска Арабия загиват 343 богомолци.
• 2013 г. – Бомбени атентати в Бостън, Масачузетс, САЩ

Родени

• 1452 г. – Леонардо да Винчи, италиански архитект, скулптор и художник († 1519 г.)
• 1469 г. – Нанак, основател на монотеистичната религия сикхизъм († ?)
• 1489 г. – Синан, османски архитект († 1588 г.)
• 1588 г. – Клавдий Салмазий, френски лингвист и учен († 1653 г.)
• 1642 г. – Сюлейман II, султан на Османската империя († 1691 г.)
• 1646 г. – Кристиан V, крал на Дания († 1699 г.)
• 1684 г. – Екатерина I, императрица на Русия († 1727 г.)
• 1707 г. – Леонард Ойлер, швейцарски математик и физик († 1783 г.)
• 1710 г. – Уилям Кулен, шотландски физик († 1790 г.)
• 1777 г. – Хайнрих Маркс, пруски адвокат, баща на Карл Маркс († 1838 г.)
• 1800 г. – Джеймс Кларк Рос, британски полярен изследовател († 1862 г.)
• 1832 г. – Вилхелм Буш, германски поет († 1908 г.)
• 1843 г. – Хенри Джеймс, американски писател († 1916 г.)
• 1854 г. – Антон Безеншек, словенски езиковед († 1915 г.)
• 1858 г. – Емил Дюркем, френски социолог († 1917 г.)
• 1860 г. – Еню Димитров, български офицер и революционер († ? г.)
• 1860 г. – Иван Фичев, български военен деец († 1931 г.)
• 1862 г. – Хаджи Филиз Нурулла, световен шампион по свободна борба († 1919 г.)
• 1864 г. – Георги Райков, български революционер († неизв.)
• 1865 г. – Янаки Паскалев, български революционер († 1933 г.)
• 1874 г. – Гоно Янев, български революционер († 1904 г.)
• 1874 г. – Даме Попов, български революционер († 1948 г.)
• 1874 г. – Йоханес Щарк, немски физик, Нобелов лауреат († 1957 г.)
• 1875 г. – Вера Игнатиева, българска артистка († 1972 г.)
• 1875 г. – Георги Евстатиев, български художник († 1923 г.)
• 1875 г. – Димитър Ботков, български революционер († 1943 г.)
• 1875 г. – Тома Иванов, български революционер († ? г.)
• 1877 г. – Георги Бояджиев (революционер), български революционер († ? г.)
• 1879 г. – Петър Чолаков, български революционер († 1935 г.)
• 1880 г. – Макс Вертхаймер, немски психолог († 1943 г.)
• 1885 г. – Франц Бьоме, немски офицер († 1947 г.)
• 1886 г. – Николай Гумильов, руски поет († 1921 г.)
• 1895 г. – Корадо Алваро, италиански писател († 1956 г.)
• 1896 г. – Николай Семьонов, руски физик и химик, Нобелов лауреат през 1956 г. († 1986 г.)
• 1901 г. – Джо Дейвис, английски играч на билярд и снукър († 1978 г.)
• 1903 г. – Г. М. Димитров, български политик († 1972 г.)
• 1903 г. – Ерих Аренд, немски поет и преводач († 1984 г.)
• 1904 г. – Аршил Горки, американски художник с арменски произход († 1948 г.)
• 1905 г. – Славчо Давидов, български учен и стоматолог († 1981 г.)
• 1907 г. – Николас Тинберген, холандски орнитолог, Нобелов лауреат през 1973 г. († 1988 г.)
• 1910 г. – Мигел Найдорф, полски и аржентински шахматист († 1997 г.)
• 1912 г. – Ким Ир Сен, президент на Северна Корея († 1994 г.)
• 1920 г. – Магда Пушкарова, българска народна певица († 2006 г.)
• 1920 г. – Рихард фон Вайцзекер, 6-ти Бундеспрезидент на Германия
• 1920 г. – Томас Сас, унгарски психиатър и академик († 2012 г.)
• 1922 г. – Лиляна Барева, българска оперна певица
• 1922 г. – Стенли Шахтер, американски психолог († 1997 г.)
• 1924 г. – Невил Маринър, британски диригент
• 1927 г. – Тодор Бечиров, български футболист и съдия
• 1928 г. – Емил Камиларов, български цигулар († 2007 г.)
• 1930 г. – Вигдис Финпогадоухтир, четвъртият президент на Исландия
• 1933 г. – Борис Стругацки, руски писател († 2012 г.)
• 1935 г. – Велик Капсъзов, български гимнастик
• 1938 г. – Борис Парашкевов, български учен и преводач
• 1938 г. – Клаудия Кардинале, италианска актриса
• 1949 г. – Алла Пугачова, руска поп-певица
• 1949 г. – Кадир Инанър, турски киноартист
• 1951 г. – Павел Васев, български актьор и режисьор
• 1953 г. – Ирина Войнова, българска поетеса
• 1953 г. – Румен Бояджиев, българска музикант
• 1953 г. – Пламен Ставрев, български музикант и продуцент († 2011 г.)
• 1954 г. – Гинка Гюрова, българска гребкиня
• 1955 г. – Доди ал Файед, египетски бизнесмен († 1997 г.)
• 1959 г. – Ема Томпсън, британска актриса
• 1959 г. – Роберто Фиоре, италиански неофашист
• 1960 г. – Тони Джоунс, английски играч на снукър
• 1966 г. – Саманта Фокс, британска поп-певица
• 1968 г. – Ед О'Брайън, британски китарист
• 1971 г. – Камен Донев, български артист
• 1972 г. – Алексей Макаров, руски кино и театрален актьор
• 1973 г. – Дамян Савов, български артист и шоумен
• 1975 г. – Пол Дана, американски автомобилен състезател († 2006 г.)
• 1979 г. – Люк Евънс, уелски актьор
• 1981 г. – Иво Максимов, български футболист
• 1982 г. – Алберт Риера, испански футболист
• 1983 г. – Стоян Самунев, български волейболист
• 1988 г. – Галин Иванов, български футболист
• 1990 г. – Ема Уотсън, английска актриса