На този ден: 14 март

Събития

• 1492 г. – Испанската кралица Изабела заповядва да бъдат експулсирани 150 000 евреи в случай, че не приемат християнството.
• 1697 г. – Последният свободен град на маите Тайясил е завладян от испанския конкистадор Мартин де Урсуа.
• 1800 г. – Пий VII е избран за римски папа.
• 1897 г. – В България е обнародван е Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници.
• 1909 г. – Дадена е амнистия на отклонилите се от военна служба до обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908.
• 1927 г. – В Букурещ е създаден Висш съвет на българите в Добруджа.
• 1949 г. – Създадена е Висша атестационна комисия за присъждане на Научни степени и звания в България.
• 1951 г. – Корейската война: Силите на ООН за втори път завземат Сеул.
• 1958 г. – Асоциацията на звукозаписните компании в САЩ учредява наградата Грами.
• 1978 г. – Израелските отбранителни сили нахлуват и окупират южните части на Ливан в операция Литани.
• 1983 г. – Джон Бон Джоуви, Ричи Самбора и Алек Джон Съч сформират рок групата Bon Jovi.
• 1994 г. – Над град Шефилд (Англия) е регистрирана най-дългата дъга, която можела да се наблюдава в продължение на шест часа.
• 1995 г. – Космонавтика: Американски астронавт за първи път лети на руски космически кораб, до орбитална станция Мир.
• 1998 г. – На турнир в Калифорния английският тенисист Грег Руседски поставя световен рекорд за скорост на топката при подаване (240 км/ч).
• 2000 г. – Стивън Кинг става първия писател, публикувал свое произведение в Интернет.
• 2001 г. – Завършва официалното преброяване на населението в България.
• 2004 г. – Владимир Путин е преизбран за президент на Русия.
• 2005 г. – Един милион ливанци излизат по улиците на Бейрут, за да демонстрират против военното присъствие на Сирия в Ливан и против правителството, сформирано след покушението над министър-председателя Рафик Харири.

Родени

• 1681 г. – Георг Филип Телеман, германски композитор († 1767 г.)
• 1767 г. – Питър Юарт, шотландски инженер († 1842 г.)
• 1804 г. – Йохан Щраус, австрийски композитор († 1849 г.)
• 1820 г. – Виктор Емануил II, крал на Италия († 1878 г.)
• 1835 г. – Джовани Вирджинио Скиапарели, италиански астроном († 1910 г.)
• 1848 г. – Младен Павлов, български революционер († 1935 г.)
• 1854 г. – Пол Ерлих, немски химик и лекар, Нобелов лауреат през 1908 († 1915 г.)
• 1876 г. – Тръпко Василев, български художник и галерист († 1970 г.)
• 1879 г. – Алберт Айнщайн, германски физик, Нобелов лауреат през 1921 († 1955 г.)
• 1881 г. – Елена Снежина, българска драматична актриса († 1944 г.)
• 1902 г. – Щерьо Атанасов, български политически и военен деец (генерал) († 1967 г.)
• 1903 г. – Ото Фридрих Болнов, германски философ († 1991 г.)
• 1905 г. – Реймон Арон, френски социолог
• 1907 г. – Христо Обрешков, български цигулар († 1944 г.)
• 1908 г. – Морис Мерло Понти, френски философ († 1961 г.)
• 1909 г. – Андре Пиеир дьо Мандриарг, френски писател
• 1918 г. – Георги Димов, български филолог († 1994 г.)
• 1930 г. – Петър Алипиев, български поет († 1999 г.)
• 1930 г. – Стефан Попов, български плувец
• 1933 г. – Майкъл Кейн, британски актьор
• 1934 г. – Юджийн Сърнън, американски астронавт
• 1935 г. – Иван Сотиров, български футболист
• 1937 г. – Надка Караджова, българска народна певица († 2011 г.)
• 1939 г. – Ив Буасе, френски режисьор
• 1940 г. – Красимира Казанджиева, българска актриса
• 1940 г. – Петър Берон, български учен и политик
• 1948 г. – Били Кристъл, американски актьор
• 1955 г. – Валери Симеонов, български предприемач
• 1958 г. – Албер II, принц на Монако
• 1968 г. – Джеймс Фрейн, английски актьор
• 1974 г. – Грейс Парк, американска актриса
• 1975 г. – Йохан Паулик, словашки актьор
• 1976 г. – Георги Петков, български футболист
• 1979 г. – Никола Анелка, френски футболист
• 1983 г. – Жозе Емилио Фуртадо, португалски футболист
• 1985 г. – Ева Анджелина, американска порнографска актриса
• 1988 г. – Саша Грей, американска порнографска актриса