На този ден: 12 юни - Световен ден против детския труд

Събития

  • 1444 г. – Подписан е Адрианополският мир, който слага край на първия поход на Владислав III Ягело и Янош Хунияди за прогонване на османските нашественици от Европа.
  • 1668 г. – Основан е Университета в Лунд, един от най-старите университети в Европа.
  • 1701 г. – В Англия официално е забранено католици да заемат британския трон.
  • 1776 г. – Вирджиния става първият щат на САЩ, който приема декларация за правата.
  • 1839 г. – Абнър Дабълдей формулира основните правила на бейзбола.
  • 1842 г. – Георги Раковски и още шестима души са осъдени на смърт за участие в Браилските бунтове (1841 – 1843 г.).
  • 1849 г. – Американския изобретател Люис Хаслет патентова праховата маска (респиратор), ранна форма на противогаза.
  • 1858 г. – В Санкт Петербург е осветена Катедралата „Св. Исак“.
  • 1867 г. – Провъзгласена е Австро-Унгарската империя.
  • 1897 г. – Швейцарецът Карл Елзенер патентова джобен нож с приспособления, станал известен като швейцарски армейски нож на фирмата „Victorinox“.
  • 1898 г. – Провъзгласена е независимостта на Филипините от Испания.
  • 1901 г. – Одобрена е новата Конституция на Куба, с което САЩ има специални права в тази страна. В действителност, това означава създаване на протекторат над Куба от САЩ. Действието на тази конституция е било преустановено през 1925 година.
  • 1926 г. – Бразилия напуска Лигата на нациите поради несъгласието си с приемането на Германия.
  • 1940 г. – Втората световна война: 13 000 британски и френски военни части се предават на фелдмаршал Ервин Ромел.
  • 1945 г. – Във Франция е премахната цензурата на пресата, въведена по време на войната.
  • 1947 г. – Започва съдебен процес срещу Петър Коев за създаването на тайната военна организация „Неутрален офицер“.
  • 1953 г. – Държавната политехника в София се разделя на четири самостоятелни висши учебни заведения: Висш инженерно-строителен институт (BИСИ), Висш машинно-електротехнически институт (ВМЕИ), Висш минно-геоложки институт (ВМГИ) и Висш химико-технологически институт (ВХТИ).
  • 1955 г. – В Якутия е открито първото крупно местонахождение на диаманти.
  • 1963 г. – В Ню Йорк се състои премиерата на филма „Клеопатра“ с Елизабет Тейлър в главната роля.
  • 1964 г. – В ЮАР Нелсън Мандела е осъден на доживотен затвор.
  • 1964 г. – В Аделаида (Австралия) групата Бийтълс е посрещната от 300 000 фенове.
  • 1967 г. – Програма Венера: Изстрелян е съветският космически апарат Венера 4, който впоследствие осъществява първото предаване на информация от друга планета.
  • 1970 г. – Британецът Лорънс Оливие става първия актьор в историята, получил благородническа титла.
  • 1975 г. – Създаден е Лвовският държавен историческо-архитектурен комплекс.
  • 1990 г. – Първият конгрес на народните депутати на Руската федерация приема Декларация за суверенитета на Русия.
  • 1991 г. – Борис Елцин печели първите избори за президент на Русия.
  • 1991 г. – На референдум жителите на Ленинград е решено възстановяване на старото име на града – Санкт Петербург.
  • 1994 г. – С референдум в Австрия е прието членството ѝ в ЕС.
  • 2005 г. – Встъпва в длъжност първият президент на Иракски Кюрдистан, Масуд Барзани.
  • 2008 г. – Жителите на Ирландия на референдум отхвърлят Договорът от Лисабон – Опростен вариант на Конституция на ЕС.
  • 2009 г. – Всички телевизионни станции в САЩ преминават от аналогово към цифрово излъчване.

Родени

 
  • 1519 г. – Козимо I Медичи, херцог на Тоскана († 1574 г.)
  • 1806 г. – Джон Огъстъс Рьоблинг, американски инженер († 1869 г.)
  • 1808 г. – Патрис дьо Мак Махон, дук дьо Мажента, маршал на Франция († 1893 г.)
  • 1827 г. – Йохана Спири, швейцарска писателка († 1901 г.)
  • 1840 г. – Якоб Арбес, чешки писател и журналист († 1914 г.)
  • 1844 г. – Джанюариъс Макгахан, американски журналист († 1878 г.)
  • 1852 г. – Петър Костич, сръбски просветен деец († 1934 г.)
  • 1856 г. – Спиро Гулабчев, български общественик († 1918 г.)
  • 1864 г. – Стоян Загорски, български военен деец († 1930 г.)
  • 1868 г. – Янко Забунов, български политик († 1909 г.)
  • 1872 г. – Борис Сарафов, български революционер († 1907 г.)
  • 1888 г. – Карл Пфефер-Вилденбрух, германски офицер († 1971 г.)
  • 1889 г. – Гьончо Белев, български писател († 1963 г.)
  • 1890 г. – Егон Шиле, австрийски художник († 1918 г.)
  • 1897 г. – Антъни Идън, министър-председател на Великобритания († 1977 г.)
  • 1899 г. – Фриц Липман, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1953 г. († 1986 г.)
  • 1904 г. – Атанас Далчев, български поет († 1978 г.)
  • 1908 г. – Марина Семьонова, руска балерина († 2010 г.)
  • 1908 г. – Ото Скорцени, германски офицер от СС († 1975 г.)
  • 1912 г. – Сидер Флорин, български преводач, теоретик на превода († 1999 г.)
  • 1921 г. – Ханс Карл Артман, австрийски писател († 2000 г.)
  • 1924 г. – Джордж Хърбърт Уокър Буш, 41-ви президент на САЩ
  • 1929 г. – Ане Франк, холандска еврейка, жертва на Холокоста († 1945 г.)
  • 1930 г. – Доналд Бърн, американски шахматист († 1976 г.)
  • 1937 г. – Владимир Арнолд, съветски, руски и френски математик († 2010 г.)
  • 1941 г. – Людмила Чешмеджиева, българска оперетна певица
  • 1941 г. – Чък Кърия, американски пианист и композитор
  • 1942 г. – Берт Сакман, немски физиолог, Нобелов лауреат през 1991 г.
  • 1942 г. – Ахмед Абул Гейт, египетски политик
  • 1944 г. – Дойчин Василев, български алпинист
  • 1945 г. – Найден Андреев, български композитор и аранжор на естрадна музика
  • 1945 г. – Пат Дженингс, северноирландски футболист
  • 1948 г. – Ищван Шандорфи, унгарски художник († 2007 г.)
  • 1948 г. – Пламен Сомов, български кинооператор, режисьор и актьор
  • 1952 г. – Елефтери Елефтеров, български актьор
  • 1962 г. – Пипилоти Рист, швейцарска художничка
  • 1963 г. – Игор Джундев, дипломат от Република Македония
  • 1964 г. – Паула Маршъл, американска актриса
  • 1971 г. – Марк Хенри, американски кечист
  • 1973 г. – Иван Бедров, български журналист
  • 1974 г. – Денис Симачев, дизайнер
  • 1975 г. – Кристиан Вигенин, български политик
  • 1979 г. – Диего Милито, италиански футболист
  • 1981 г. – Адриана Лима, бразилски модел
  • 1981 г. – Дейвид Гилбърт, английски професионален играч на снукър
  • 1983 г. – Димитриос Мастровасилис, гръцки шахматист
  • 1990 г. – Мирослав Кирчев, български гребец
  • 1992 г. – Филипе Коутиньо, бразилски футболист

Празници

  • Световен ден против детския труд – Отбелязва се от 2002 г. по инициатива на Международната организация на труда.
  • Бразилия – Ден на любовниците (подобно на Свети Валентин)
  • Парагвай – Ден на мира
  • Русия – Ден на Русия (национален празник, празнува се от 1990 г.)
  • Филипини – Ден на независимостта (от Испания, 1898 г., национален празник)
  • Финландия – Ден на Хелзинки



Автор: Атанас Георгиев
Напиши коментар