На този ден: 10 април - Англия приема закон за авторското право, САЩ прави система за патентоване

10 Април, 2016, 06:30

Събития

879 г. – Луи III става крал на западните франки.
1710 г. – В Англия влиза в сила приетият през 1709 г. първи в света закон за авторското право.
1790 г. – Създадена е системата за патентоване в САЩ.
1815 г. – Вулканът Тамбора в Индонезия започва най-бурното изригване в съвременната история, в резултат на което загиват 71 000 души.
1841 г. – Излиза първият брой на вестник Ню Йорк Трибюн.
1841 г. – В Канада е основан град Халифакс.
1849 г. – Американецът Уолтър Хънт патентова безопасната игла.
1866 г. – Основано е българско читалище в Цариград.
1868 г. – Английски и индийски войски побеждават в Абисиния армията на етиопския император Теодор, избити са 700 етиопци.

1880 г. – Започват преговори за национално обединение на България.
1914 г. – Пред дипломатическия корпус в Крагуевац 2200 български наборници от Македония отказват да положат военна клетва в сръбската армия и на всеки десет е разстрелян по един.
1912 г. – Титаник напуска пристанището в Саутхемптън, Англия за своето първо и единствено плаване.
1913 г. – В 14:00ч на полето до Руски паметник е основан споретен клуб Славия.
1916 г. – В САЩ е създадена професионалната асоциация по голф.
1922 г. – Започва провеждането на Генуезката конференция.
1925 г. – Великият Гетсби от Френсис Скот Фицджералд е публикуван за пръв път.
1930 г. – Произведена е първата синтетична гума.
1940 г. – Исландия се отделя от хегемонията на Дания.
1940 г. – Втора световна война: Катинско клане – десетки хиляди хора – цветът на полската нация са екзекутирани от НКВД
1941 г. – Втората световна война: Страните от Оста създават в окупирана Югославия Независима хърватска държава, управлявана от фашисткото Усташи на Анте Павелич.
1944 г. – Освобождаване на Одеса на окупацията на Германия по време на Одеските операции
1944 г. – Хенри Форд II става изпълнителен вицепрезидент на Ford Motor Company.
1945 г. – Немският крайцер Адмирал Шеер е потопен при атака на британската авиация, загиват 32-ма души на борда на кораба.
1953 г. – На екран е пуснат първият триизмерен филм – Восъчната къща.
1957 г. – Суецкият канал е отворен за всички кораби, след като е бил затворен за три месеца.
1963 г. – Американската подводница US Thresher потъва в океана, загиват 129 души екипаж.
1970 г. – Пол Маккартни обявява разпадането на The Beatles.

1972 г. – Подписване на Международната конвенция за забрана на биологичните и токсичните оръжия.-->
1973 г. – Подписано е българо-гръцко споразумение за използване на Солунското пристанище от България.
1979 г. – В 20:34 ч. московско време в Космоса е изстрелян космическият кораб Съюз-33, в който лети първият български космонавт Георги Иванов.
1988 г. – След 10-годишно строителство е открит 11-километровия мост Сето, съединяващ японските острови Хоншу и Шикоку.
1989 г. – Състои се премиерата на български игрален комедиен филм „Адио, Рио“.
2001 г. – България е извадена от негативния Шенгенски списък и за българите отпада изискването за визи в ЕС.
2010 г. – Самолетът на полските военновъздушни сили Ту-154 се разбива в Самолетна катастрофа край Смоленск, Русия, при което загиват всичките 96 пътници, в това число президентът на Полша Лех Качински и други официални лица.

Родени

1583 г. – Хуго Гротиус, холандски философ († 1645 г.)
1755 г. – Самюел Ханеман, немски лекар, създател на хомеопатията († 1843 г.)
1769 г. – Жан Лан, френски офицер († 1809 г.)
1803 г. – Йохан Якоб Кауп, германски зоолог († 1873 г.)
1847 г. – Джоузеф Пулицър, журналист († 1911 г.)
1852 г. – Артур Вирендел, белгийски инженер († 1940 г.)
1859 г. – Павел Христов, български военен деец († 1921 г.)
1864 г. – Ойген д'Албер, немски композитор († 1942 г.)
1868 г. – Джордж Арлис, британски актьор († 1946 г.)
1869 г. – Георги Баласчев, български историк († 1936 г.)
1872 г. – Величко Георгиев, български лекар († 1924 г.)
1878 г. – Лазар Поптрайков, български революционер († 1903 г.)
1880 г. – Мохамед Надир Шах, афганистански крал († 1933 г.)
1883 г. – Богдан Филов, български археолог († 1945 г.)
1887 г. – Бернардо Усай, аржентински физиолог, Нобелов лауреат през 1947 г. († 1971 г.)
1897 г. – Ерик Найт, британски писател († 1943 г.)
1917 г. – Робърт Бърнс Уудуърд, американски химик, Нобелов лауреат през 1965 г. († 1979 г.)
1925 г. – Добромир Ташков, български футболист
1927 г. – Луиджи Алва, перуански певец
1927 г. – Маршал Уорън Ниренбърг, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1968 г.
1929 г. – Лиз Шеридан, американска актриса
1929 г. – Майк Хауторн, британски пилот от Формула 1 († 1959 г.)
1929 г. – Макс фон Сюдов, шведски актьор
1930 г. – Стефан Елевтеров, български литературовед († 1997 г.)
1932 г. – Омар Шариф, египетски актьор
1937 г. – Бела Ахмадулина, руска поетеса († 2010 г.)
1943 г. – Мустафа Чаушев, български поп певец
1946 г. – Николай Волев, български актьор
1947 г. – Методи Стамболиски, висш офицер
1948 г. – Цветан Атанасов, български футболист
1951 г. – Стивън Сегал, американски актьор
1957 г. – Джон Майлоу Форд, американски писател († 2006 г.)
1958 г. – Бейбифейс, американски певец
1967 г. – Димитър Ганев, български актьор
1972 г. – Марио Станич, хърватски футболист
1972 г. – Стоян Михалев, български певец
1973 г. – Гийом Кане, френски актьор
1973 г. – Роберто Карлош, бразилски футболист
1984 г. – Манди Мур, американска певица
1988 г. – Иван Ракитич, хърватски футболист