Австралия е била заселена с хора по-рано от Европа

Възможно е суперматерикът Сахул да е бил заселен от хора няколко хиляди години преди това да е станало на Европейския континент, или по-скоро – в Евразия. Там и по-точно в Азия, съвременният човек се е появил преди около 47 – 65 000 години. Последните данни за кръстосването между неандерталците и кроманьонците, преди 100 000 години - в Алтай, и преди 80 000 – 120 000 години в Китай, е доказателство за първата вълна на миграция на съвременните хора от Африка в по-далечни дестинации. Между другото, най-древните човешки останки, открити в Австралия, така наречените „леди“ и мъжете „Мунго“, принадлежат към хора, живели преди 40 000 – 68 000 години. Археолози са открили останки от тях в периода 1969 - 1974 година в дюните на езерото Мунго в щата Нов Южен Уелс, най-гъсто населения в Югоизточна Австралия. Освен това, тези останки са свидетелство за най-древните кремации на човешки индивиди на планетата. Учени потвърдиха, че първите хора в Австралия са се появили преди повече от 50 000 години – много по-рано от тези в Европа. А генетичната история на аборигените на континента не е пряко свързана с Африка. Резултатите са публикувани в списанията Current Biology и Nature Communications. По време на работата си генетиците изолирали ДНК Y-хромозоми при 13 австралийски наследници на австралийските аборигени. Тези хромозоми се предават само по мъжка линия – от баща на син. Изследването установило незначителния ефект от миграцията в Австралия на хора от полуостров Индустан, което е могло да се случи 4-5 хиляди години по-рано. Вероятно, когато е била заселена Европа. Това означава, че аборигените в Австралия в продължение на 50 000 години са били в генетична изолация от останалия свят. Примерно – от времето, когато предците им са напуснали Африка и са попаднали на суперматерика Сахула. Той е обединявал териториите на Австралия, Нова Гвинея и Тасмания – до последното заледяване и прекъсването на сухопътните връзки между континентите. Излиза, че австралийците са били едни от първите заселници извън пределите на Африканския континент. Предполага се, че преди 98 млн. години Сахул се е отделил от древния южен суперконтинент Гондвана, което е допринесло за съхранението на уникалната екосистема на Австралия. При пристигането на човека на континента Австралия там са преобладавали торбести животни и огромни птици, повечето от които по-късно са изчезнали. Учените допускат, че виновници за това са били пришълците. За това свидетелстват две други изследвания. Първо учените направили паралелен анализ и стигнали до извод, че за изчезването на 16 вида животни причина е не климатът – сушата в Австралия е започнала преди 50 000 години, а човешкото присъствие. Палеонтолозите доказват, че Хомо Сапиенс е попаднал на континента преди 55, 6 хиляди години, а пикът на измирането на животните е бил 42,1 хиляди години по-късно. Това означава, че 13 500 години са били напълно достатъчни за човека, да се засели на континента и да унищожи животните. При второто изследване се изясняват причините за изчезването на двуметровата птица Genyornis newtoni, родственик на съвременните патици и гъски. Това същество е било разпространено на континента преди около 100 000 години и е изчезнало преди 50 000. Учените открили черупки от яйца на Genyornis, които са на 43-54 000 години. Анализът показал, че те са били подложени на директна термична обработка, която не е резултат от пожар или природно бедствие. Вероятно преди 50 000 години древният човек си е готвил яйца и ги е използвал в менюто си. Сведенията, до които са достигнали учените, напълно кореспондират с тези от сравнително- историческото езикознание и находките на археолозите. Суперматерикът Сахул е бил населен с ловци-събирачи, които използвали като оръдия на труда камъни и дърво. По времето на пристигането на първите европейци на Австралийския бряг през 1606 година там е имало повече от 1 млн. аборигени, обединени в 500 племена, които говорели на също толкова езици. Културата и битът им, както и езиците на аборигените, доказват техния общ произход. Австралийските езици със сигурност са обединени в едно голямо семейство, най-внушителната група е пама-нюнга. Говорят ги 90 процента от аборигените, с изключение на тези в северозападните райони на материка, които обитават райони в близост до Нова Гвинея. В Австралия кремацията е била разпространена преди около 25 000 години, когато никъде още не е била погребална практика в човешкия свят. Религиозните вярвания също били единни. Аборигените придавали свръхестествени способности на животните и неживата природа около тях. Въпреки направените досега изследвания, остават два отворени въпроса. Първият е за дивото куче Динго, вторият – как е била заселена островна Полинезия. Дивото куче Динго, от пристигането на европейците в Австралия, си остава единственият едноутробен хищник, неизвестно как попаднал там. По това време при аборигените започнали промени в използваните каменни оръдия на труда и езика. Публикувано в Current Biology изследване показва, че промяната не е резултат от генетични фактори – смесване на предполагаеми заселници от Индустан с местните жители. Ако е имало такова, то почти не са останали следи върху Y-хромозомите. Те твърде се отличават от тези при индусите. Прекъснатата връзка между Австралия Нова Гвинея изчезва окончателно преди не повече от 40 000 хиляди години. По всяка вероятност, по това време някаква група от хора е достигнала материка и е довела със себе си кучето Динго. Но следи от нея и произхода й засега не може да се установят. Учените предполагат, че Динго е потомък на опитомения индийски вълк, който и досега обитава полуостров Индустан. Затова се смята, че е възможно миграция да е имало от територията на днешна Индия. Вторият въпрос е защо полинезийците, които са били мореходци, са останали на своите острови, и не са достигнали до суперматерика Сахула - Австралия. Заселването в Полинезия, група от стотици острови в Тихия океан, в това число Хавай, остров Пасха, Нова Зеландия, е започнало вероятно преди 4000 години. За това говорят археологическите артефакти – керамиките Лапита. Езиковедският анализ показва един и същ произход на полинезийците. Специалистите по сравнително езикознание смятат, че австронезийските езици са от едно семейство и произхождат от праезика на коренните жители на Тайван. За да се даде отговор на тези въпроси, са необходими по-нататъшни изследвания. От генетична гледна точка е необходимо не само изолиране на ДНК Y- хромозомите, но и на останалите нуклеопротеидни структури. В обширния мониторинг би следвало да се включат, освен австралийските аборигени, коренните жители на остров Тасмания, Нова Гвинея и Полинезия. Учените отбелязват, че са предприели активни генетични изследвания за произхода на австралийските аборигени преди около 10 години и са постигнали напредък, благодарение на изолирането на ДНК. Автор Андрей Борисов Превод от Лента Ру Юлия Кунева