26 май - С договор между Русия и Великобритания е създадена държавата Афганистан

Ислямска република Афганистан е държава в Южна Азия без излаз на море. Столицата е Кабул. Афганистан буквално означава „земя на афганците“, но в миналото са използвани и други имена за назоваването на нейните земи. Афганистан е древна пресечна точка на човешките миграции по Пътя на коприната. Археологически находки свидетелстват за хора, обитаващи земите на днешен Афганистан, още през 50 000 г. пр. Хр. Предполага се, че развитието на градове в района е започнало между 3000 и 2000 г. пр. Хр. Разположен на стратегическо място между Близкия изток, Централна Азия и Индийския субконтинент, Афганистан е бил дом на най-различни народи през вековете и свидетел на много военни кампании, включително тези на Александър Велики, Чингис хан и западните държави в модерната епоха. Афганистан е служил като плацдарм за уголемяване на империите на гръко-бактрийците, кушаните, сафаридите, газнавидите, гхоридите, тимуридите, моголите и много други. Политическата история на съвременен Афганистан започва през 1709 с възхода на пущуните, когато в Кандахар се поставя началото на династията Хотаки, последвано от идването на Ахмад-шах Дурани на власт през 1747. В края на 19 век страната се превръща в буферна зона в Голямата игра между британската и руската империя. След Третата англо-афганистанска война през 1919 и подписването на Договора от Равалпинди, крал Аманула-хан започва модернизация на страната. По време на Студената война, след оттеглянето на британците от съседна Индия през 1947, Съединените щати и Съветският съюз започват борба за влияние в Афганистан. Между 1979 и 1989 страната претърпява голям конфликт между подкрепяните от САЩ муджахидински сили и поддържаното от Съветския съюз афганистанско правителство, която завършва с победа за муджахидините и смъртта на близо един милион афганистанци, най-вече от противопехотни мини. През 90-те години избухва гражданска война, видяла възхода и падението на екстремисткото правителство на талибаните и присъствието на западни сили от 2001 година насам. През декември 2001 г. Съветът за сигурност на ООН одобрява създаването на Международните сили за сигурност (ISAF) с цел поддържане на сигурността в Афганистан и подпомагане на правителството на Хамид Карзай. Заради десетилетията конфликти Афганистан се е превърнал в най-опасната страна в света и най-големият източник на бежанци и търсещи убежище. Докато международната общност подпомага възстановяването на страната, терористични групи като Хакани и Хезби Ислами активно участват в бунт на национално ниво, воден от талибаните, който включва стотици убийства и самоубийствени атентати на година. Според ООН бунтовниците са отговорни за 75% от цивилните жертви през 2010 и 80% през 2011.

Разположение и топография

С площ 647 500 km² Афганистан е десетата по големина държава в Азия и четиридесета в света. Разположена във вътрешността на Азия, страната няма излаз на море. Обикновено е причислявана към региона Южна Азия, в по-редки случаи – към Централна Азия. Афганистан е смятан също за част от Ислямския свят и Широкия Близък изток. Афганистан е разположен между 29° и 39° северна ширина и между 60° и 75° източна дължина. Граничи с Иран на запад, Пакистан на юг и изток, Туркменистан, Узбекистан и Таджикистан на север, има и малка обща граница с Китай на североизток. Около ¾ от територията на Афганистан е заета от планини. На североизток се намира Хиндукуш, където е и най-високата точка в страната, разположеният на границата с Пакистан връх Ношак (7492 м). На север от Хиндукуш в границите на Афганистан влизат южните части на Памир, а на юг и югозапад са разположени планински вериги, много от които с височина над 4 хиляди метра, които покриват по-голямата част от страната. Югозападните, западните и северните окрайнини на страната са равнинни. Речната мрежа в Афганистан е разделена неравномерно. Тя е най-гъста в северната и североизточната част на страната. Голяма част от реките са с вътрешно оттичане и само няколко принадлежат към басейна на Индийския океан. Реките имат предимно снежно-ледников режим. В равнините са пълноводни през пролетта, а през лятото намаляват и много от тях изчезват в пясъците.

Климат

В Афганистан преобладава сухият, субтропичен климат. Средната температура през юли е между 24 и 32 градуса по Целзий, а на надморска височина между 2500 и 4000 м е –10. Зимата в равнините е мека, неустойчива, средна температура за януари е между 0 и 8 градуса, но на места понякога се понижава до –30. На височина над 3000 м снегът се задържа в продължение на 6 – 8 месеца. Най-голямо количество валежи падат през зимата, но те не са равномерни.

Флора и фауна

Растителността е предимно степна и пустинна. Само в планинските райони до границата с Пакистан има неголеми площи с гори от западно хималайски тип: на височина от 2000 до 2400 м – вечнозелен дъб,от 3300-3400 м – бор, бяла ела, хималайски кедър. Преобладават горските и пустинните животни. От копитните се срещат муфлони, диви кози и свине, джейрани, от хищните – вълк, хиена, леопард, чакал, от влечугите – костенурки, змии.

История

Макар че съвременната афганистанска държава е основана едва през 1747 година от Ахмад Шах Дурани, страната има древна история, в хода на която попада под влиянието на няколко различни цивилизации. Археологическите изследвания показват, че територията на Афганистан е населявана поне от 50 хиляди години, а земеделските общности там са сред най-ранните в света. В началото на историческата епоха страната е населявана от индоевропейски народи, сред които скити, бактри, арийци, арахози. През следващите столетия тя последователно попада под властта на мидийците, персите, Александър Македонски, Селевкидите, индо-гърците, индийците, тюрките и монголците. В по-ново време военни действия в Афганистан провеждат Русия, Великобритания, Съветския съюз и Съединените щати със своите съюзници от НАТО. От друга страна в различни периоди обитателите на Афганистан образуват свои империи, разпростиращи се в съседните части на Иран, Централна Азия и Индийския субконтинент.

Държавно устройство

Конституцията от 2003 година определя Афганистан като ислямска република с разделение на властите на три – изпълнителна, законодателна и съдебна. Изпълнителната власт се осъществява от президент, пряко избиран с петгодишен мандат, и назначената от него администрация. Законодателен орган е двукамарното Национално събрание. Долната камара включва 249 депутати, избрани с пряко гласуване. Сегашният състав на камарата е избран през 2005 година на първите парламентарни избори в страната след 1969 година. Горната камара се състои от 102 представители – 1/3 назначени от президента, 1/3 — от провинциалните съвети и 1/3 — от районните съвети. Корупцията е огромен проблем за държавната администрация. Неправителствената организация Транспаренси Интернешънъл определя Афганистан като третата най-корумпирана държава в света. Службата по наркотиците и престъпността към ООН публикува доклад през 2010 година, според който 23% от БВП на страната се генерира от подкупи. Редица министерства злоупотребяват със своите средства, и много високопоставени членове на правителството източват стотици милиони долари държавни финанси, най-вече през Кабул Банк. Съединените щати заплашват да спрат помощите си за страната, ако корупцията не бъде намалена.  

Събития

• 1293 г. – При земетресение в Камакура (Япония) загиват около 30 000 души.
• 1521 г. – Мартин Лутер е изгонен от пределите на Германската империя.
• 1538 г. – Жан Калвин и последователите му са изселени от Женева и през следващите 3 години Калвин пребивава в Страсбург.
• 1647 г. – В Хартфорд (Кънектикът) е извършена първата в Америка екзекуция на жена, призната за вещица.
• 1770 г. – В Гърция избухва първото въстание за независимост от Османската империя, завършило с трагичен неуспех.
• 1805 г. – В Милано Наполеон I Бонапарт е коронован за крал на Италия.
• 1868 г. – Извършена е последната публична екзекуция в Англия – ирландският националист Майкъл Барет е обесен заради бомбен атентат в Лондон.
• 1869 г. – Щатът Масачузетс учредява Бостънския университет.
• 1876 г. – След неуспеха на Априлското въстание Панайот Волов се отправя за Румъния и при опит да премине буйните води на р. Янтра се удавя.
• 1879 г. – Открит е Върховният касационен съд на България.
• 1879 г. – С договор между Русия и Великобритания е създадена държавата Афганистан.
• 1880 г. – С княжески указ окръжията в Княжество България са разделени на околии.
• 1894 г. – Емануел Ласкер става вторият световен шампион по шахмат.
• 1896 г. – В Москва се състои коронацията на последния руски император Николай II.
• 1896 г. – Публикувано е първото издание на промишления индекс Дау Джонс.
• 1908 г. – В Югозападна Персия са открити първите залежи на нефт, които много скоро след това са обявени за собственост на Великобритания.
• 1918 г. – С разпадането на Руската империя е създадена Демократична република Грузия.

• 1924 г. – Извършен е първият полет на екперименталния самолет АНТ-2.
• 1938 г. – В град Волфсбург (Германия) Адолф Хитлер поставя първия камък на завода на Фолксваген.
• 1942 г. – Британският външен министър Антъни Идън и съветският Вячеслав Молотов подписван съюзен договор за война срещу хитлеристка Германия и нейните съюзници в Европа и договор за сътрудничество и взаимна помощ след войната.
• 1966 г. – Британска Гвиана придобива независимост и става Кооперативна република Гвиана.
• 1970 г. – Извършен е първият редовен полет на съветския свръхзвуков самолет Ту-144.
• 1972 г. – Подписан е договор между СССР и САЩ – САЛТ 1, за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия и договор за ограничаване на системите за противоракетна отбрана (ПРО).
• 1977 г. – Американецът Джон Уилиг прави първото успешно катерене по южната кула на Световния търговски център в Ню Йорк.
• 1983 г. – При силно земетресение (7,7 по Скалата на Рихтер) в Япония, последвано от цунами, загиват 104 души, а хиляди са ранени.
• 1986 г. – Европейската общност приема Европейското знаме.
• 1986 г. – Открита е първата експозиция на Националния музей в Габрово, създаден на 1 януари 1974 г., който се помещава в сградата на Априлската гимназия.
• 1991 г. – Звиад Гамсахурдия става първият демократично избран президент на Грузия.
• 1991 г. – Самолет Боинг на авиокомпанията Лауда Еър катастрофира над Тайланд, загиват 223 души.
• 2001 г. – По инициатива на бившия президент на България Жельо Желев в София е създаден Балкански политически клуб, в който участват бивши и настоящи балкански политици.
• 2002 г. – Завършва посещението на папа Йоан Павел II в България.
• 2002 г. – Алваро Урибе е избран за президент на Колумбия.
• 2006 г. – При земетресение на остров Ява загиват 5 700 души, а почти 200 000 остават без дом.

Родени

 

• 1478 г. – Климент VII, римски папа († 1534 г.)
• 1566 г. – Мехмед III, султан на Османската империя († 1603 г.)
• 1594 г. – Олимпия Майдалкини, италианска благородничка († 1657 г.)
• 1602 г. – Филип дьо Шампан, френско-фламандски бароков художник († 1674)
• 1650 г. – Джон Чърчил, Херцог Марлборо, английски военачалник († 1722 г.)
• 1667 г. – Абраам дьо Моавр, френски математик († 1754 г.)
• 1689 г. – Мери Монтегю, английска писателка († 1762 г.)
• 1826 г. – Елизавета Михайловна, Херцогиня Нассау († 1845 г.)
• 1877 г. – Айседора Дънкан, американска танцьорка († 1927 г.)
• 1878 г. – Горазд II, чешки светец († 1942 г.)
• 1885 г. – Николай Лилиев, български поет († 1960 г.)
• 1886 г. – Павел Блонски, съветски психолог († 1941 г.)
• 1888 г. – Никола Трайков, български дипломат и учен († 1963 г.)
• 1896 г. – Христо Лилков, български военен деец и политик († 1971 г.)
• 1900 г. – Яким Якимов, български учен († 1965 г.)
• 1904 г. – Неджип Фазъл Късакюрек, турски поет († 1983 г.)
• 1907 г. – Джон Уейн, американски актьор († 1979 г.)
• 1909 г. – Мат Бъзби, шотландски футболист († 1994 г.)
• 1910 г. – Лорънс Рокфелер, американски финансист († 2004 г.)
• 1912 г. – Янош Кадар, министър-председател на Унгария († 1989 г.)
• 1922 г. – Стефан Груев, български журналист, писател и общественик († 2006 г.)
• 1923 г. – Хари Джонсън, канадски икономист († 1977 г.)
• 1926 г. – Майлс Дейвис, американски джаз музикант († 1991 г.)
• 1931 г. – Илия Буржев, български поет († 2008 г.)
• 1932 г. – Григор Вачков, български актьор († 1980 г.)
• 1935 г. – Алан Чумак, руски журналист и екстрасенс
• 1939 г. – Климент Денчев, български актьор († 2009 г.)
• 1946 г. – Нешка Робева, българска гимнастичка и треньорка
• 1949 г. – Уорд Кънингам, създател на Уикипедия
• 1951 г. – Мухамед Фарис, сирийски военен летец
• 1951 г. – Рамон Калдерон, президент на Реал Мадрид
• 1951 г. – Сали Райд, американска астронавтка († 2012 г.)
• 1954 г. – Ерих Хакл, австрийски писател
• 1958 г. – Виктор Шейман, министър на вътрешните работи на Беларус
• 1964 г. – Лени Кравиц, американски рок музикант и продуцент
• 1966 г. – Хелена Бонам Картър, английска актриса
• 1968 г. – Фредерик Датски, датски принц и престолонаследник
• 1977 г. – Лука Тони, италиански футболист
• 1978 г. – Бенджи Грегъри, американски актьор
• 1978 г. – Небойша Йеленкович, български футболист
• 1979 г. – Ашли Масаро, професионален кечист и фотомодел
• 1981 г. – Ирини Меркури, гръцка певица
• 1981 г. – Исаак Слейд, американски рок певец (Дъ Фрей)
• 1987 г. – Григор Григоров, български шахматист

Празници

• Австралия – Национален ден за прошка
• Гвиана – Ден на независимостта (от Великобритания, 1966 г.)
• Грузия – Ден на независимостта (от Русия, 1918 г.) и Ден на републиката (1918 г.) – национален празник
• Дания – Рожден ден на престолонаследника (принц Фредерик, 1968 г.)
• Полша – Ден на майката
• Русия – Ден на руското предприемачество