Тайната на изящните рози: засаждане, отглеждане и хитрини

Рози

Някои източници препоръчват засаждането на розите да става през есента, а други – през пролетта. В случай, че изберете второто, то тогава гледайте да го направите до края на месец април.

Есенното засаждане не се препоръчва само за най-високите места в границите на страната ни. Заедно с него се прави и зазимяването. Летораслите на розата не се чистят, а се покриват с около 20-25 см рохкава почва. Напролет пръстта се отстранява, а летораслите се изрязват до 2-3 см дължина. Това стимулира спящите пъпки.

Розите могат да се гледат на едно място повече от 20 години. Харесват както чернозем, така и глинесто-песъчливи почви. Те обичат да бъдат наторявани  с оборски тор и източник на азот (тор от коприва).

За да приготвите шербет, трябва да използвате органични торове и вода в съотношение 1:3. Приготвянето продължава една седмица. След като се разтвори, разредете с вода в пропорции 1:10 и растенията се поливат. През август, за да се подготви растението за зимата, внасянето на азот се прекратява,за да може розата да натрупа запас от хранителни вещества,да узреят всички филизи, за което е нужно фосфор и калий. Подхранва се веднъж на две седмици. През септември се внасят фосфорен и калиев тор,разтворени  във вода.

На розите се прави основна пролетна резитба. При нея се премахват всички болни и повредени клонки. Същевременно се изрязват на 1-2 пъпки старите леторасти на храстовидните и бордюрните рози. Високотъблените катерещи рози се изрязват в зависимост от това каква форма ще се предаде на храста. Когато разклоненията ще се поддържат на височина 2-3 метра и по-вече, тогава всички разклонения от основата се премахват, за да се образува едно мощно стъбло, което носи връхните разклонения. Връхните разклонения всяка пролет се съкращават на 2-3 пъпки . Ако влачещата роза се развива по ограда или зацветява решетка, тогава броят на основните разклонения се определя в зависимост от площта, която ще покрива. Тогава на основните /от долу/ 2-3 летораста се опресняват страничните клонки .

  Основи на събирането на билки

Важно мероприятие от летните грижи за розите е почистването на прецъфтелите цветове. Съвременните градински рози цъфтят многократно от края на май до първите есенни студове. За да се съкрати времето между два цъфтежа и да се получат по-едри цветове е необходимо редовно да се почистват прецъфтелите цветове, като се изрязват и част от клонките.

Розата се нуждае от слънчево място, защитено от силните ветрове от север, но в същото време трябва и  да е проветриво. На сянка розата ще цъфти слабо, често дори ще развива само листа, които могат да се нападат от мана и черни петна. Розите могат да растат практически на всякакви почви, освен на леки песъчливи и тежки глинести. Посадъчната ямка трябва да се изкопае на достатъчна дълбочина и ширина, така че на корените да е свободно. Преди засаждането ямката трябва да се полее с вода и тя да попие в почвата. Растението трябва да се освободи от опаковката, корените да се подрежат до  1/3  от дължината им, а филизите на 2-3 пъпки  и да се постави  в ямката, като се разпределят корените. Почвата се посипва така, че да не покрие кореновата шийка или мястото на облагородяване да е на 5см под повърхността. Добре трамбовайте, още  веднъж  полейте и на първо време подрежете на 10-15 см. Ако корените на растението са засъхнали, подрежете ги и ги натопете за 5-6 часа във вода преди засаждането. При засаждането на розите се старайте да съхраните старата почва около корените. За тази цел младото растение в саксия се полива денонощие преди засаждането, след това клонките са хващат в основата им с една ръка, а саксията с другата, съдът се завърта и растението се изважда с почвата. Засажда се в подготвената ямка. За ускорен растеж корените на растението трябва да се поливат няколко пъти с вкоренител.

Розите имат дълбока коренова система и растението ще се добере до влага, дори и да не го поливате редовно, излъгани от свежия вид на листата му. За пищния цъфтеж обаче доставянето на вода е от голямо значение. Ако поливате често розите, но по малко, то до дълбоко разположените корени водата няма да достигне и растението няма  да може да я ползва. Освен това при преовлажнен горен слой ще се стимулира образуването на повърхностни корени, които ще се повреждат при разрохкването на терена. От тук идва и изводът: поливайте по-рядко, но по 5-10 литра под храстовидните и по 10-15 литра под катерливите рози. За да не изтича водата настрани, около храста направете по-дълбока чаша. Желателно е да поливате розите средно по веднъж на седмица. Водата трябва да бъде топла, защото корените не „пият” студената вода. Освен това неработещите корени във влажна почва ще загният, растението ще отслабне и ще започне да боледува.

  "Човеко, не кради розите!"

За да не загният розите в резултат на внезапни студове или да не загубят своята способност да цъфтят, към подготовката, организацията и зазимяването трябва да се подготвите сериозно. Една от причините за това е специфичната реакция на розите при промяна на температурата: при минусови температури се пука кората на растенията, а над нула градуса растенията се събуждат. Ако след студовете започне рязко затопляне, голяма е възможността в тези пукнатини да попаднат микроорганизми, които при топло време могат да предизвикат заболяване. Затова в тези места където розите зимуват, трябва да минимализирате възможността от резки промени в температурите, а също така растенията да са сухи, за да може соковете, които изтичат от пукнатините, да не разнасят микроорганизми по цялото растение. Преди да „заспят“ растенията, от клонките се махат всички останали листа. Оголените растения се превиват към земята така, че те да са ниско, но едновременно с това да не лежат на почвата, и се връзват на сноп. Над така подредените растения се поставя покритие от дъски, така че разстоянието между летвите да е минимално. След това се поставя полиетилен.Това се прави през ноември, когато почвата започва да измръзва – на розите им е нужно по-дълго време свеж въздух. Най-подходящ за това  укритие е фурнирът. Най-опасният период за розите е стоплянето. Ако затоплянето е прекалено дълго, то по-добре  да отворите укритието, за да постъпи свеж въздух. С първите топли дни на пролетта първо се сваля  полиетиленът, а почвата започва да се разрохква. Вторият етап е малко по-късно, когато се затопли трайно времето и се премахне и дървеният щит. Растението се почиства от измръзналите части, ако има такива. Характерни за тях са черната окраска и голямото количество пукнатини.

  Увеличава се вносът на опасни препарати за растителна защита

При отглеждането на розите едно от най-важните мероприятия е резитбата. Тя се състои в разреждане и скъсяване на стъблата. Чрез резитбата храстът се поддържа непрекъснато млад, балансира се растежът и цъфтежът на храста и се подобрява декоративният му вид. Първоначално се изрязват остарелите и болни стъбла, след което се скъсяват останалите. Има три вида резитби при розите: дълга, средна и къса. При дългата не се отрязва много, а се оставя голяма част миналогодишните стъбла, при средната се премахва голяма част от стъблото, като се оставят 4-6 пъпки, а при късата се оставят 2-3 пъпки в основата. Също така има пролетно, лятно и есенно подрязване. Най-основното е пролетното подрязване. При него се вземат  предвид биологичните особености на различните сортове и видове. При бързорастящите виещи се рози стъблата се запазват с почти цялата си дължина, като само малко се скъсяват. При старинните паркови рози се прави само санитарно подрязване, като се премахват заболелите стъбла. При останалите видове резитбата е в зависимост от растежа на самите храсти. С лятното подрязване се регулира цъфтежът, като се махат само прецъфтелите цветове. Подрязването през есента е необходимо за подготвяне на храста за зимните месеци като се отстраняват болните и изсъхнали стъбла, а останалите се скъсяват.

Източници: florov.com и cvetna-gradina

 

 

ИЗПРАТИ НОВИНА: ТУК или на страницата ни във Фейсбук

Вашият коментар