Професор Христо Пимпирев

В Антарктида ние сме в играта с всички велики сили. Поне веднъж в историята да сме на правилното място. 

САЩ, Китай и Индия само хищнически използват ресурсите, без да намалят замърсяващите производства

Главната роля в „Писма от Антрактида“ се изпълнява от пловдивската актриса Ирмена Чичикова

В нашата база, която е център, работят учени от над 30 страни, затова трябва да сме конкурентни на останалите.

– Проф. Пимпирев, преди дни с тревожни изводи за климатичните промени приключи световната конференция в Мадрид. Колко близо сме до критичната точка?

–  Самият факт, че в Мадрид се събраха висши правителствени представители на 190 държави от цял свят, показва колко сериозно е положението с климата на нашата планета. На подобен световен форум в Париж през 2015 г. беше взето решение за намаляване на въглеродните емисии, изхвърляни в атмосферата, за да стопираме процеса на затопляне и осреднената температура на Земята да не нарасне с 1.5 градуса до края на века. Прогнозите обаче не са никак обнадеждаващи.

Някои песимисти дори вещаят, че температурите могат да се повишат и с 3 градуса до края на века. Това ще доведе до неприятни последици за нас, за човечеството, защото ще предизвика природни катаклизми. От засушавания и промени на традиционните земеделски култури, до намаляване на хранителните ресурси и до глад в много райони на Земята. А оттам и до колосални миграции на население от едни части на Земята до други.

Ние, учените, отдавна алармираме, че количеството на парниковите газове въглероден диоксид, метан, серен окис в атмосферата за последните 50 години се е увеличило изключително много. И са нужни спешни мерки.

Много добър пример за успешни действия е този с озоновия слой. След като алармирахме, че изтънява, с международни споразумения бе спряно използването на фреони и в момента озоновият слой се запълва.

  Проф. Пимпирев повежда нова група полярници към Ледения континент

– Разбират ли световните лидери тревожността на ситуацията с климата?

– Жалко е, че американският президент Доналд Тръмп обяви, че САЩ се изтеглят от Парижкото споразумение за климата. Обнадежден съм обаче, че ЕС взема най-сериозни мерки за намаляване на въглеродните емисии. Докато най-големите замърсители – САЩ, Китай, Индия, само хищнически използват природните ресурси. Тези държави да намалят замърсяващите производства.

– Доколко България може да вземе ефикасни мерки, след като не можем да се лишим в близко време от въглищните си централи например?

– Всичко в сферата на климата е свързано с много средства, но животът на децата ни е по-важен. Така че трябва да се замислим дали временните печалби са по-важни от здравословния живот и бъдещето на планетата, на следващите поколения българи.

Страната ни е член на ЕС, трябва да спазваме конвенциите, които сме подписали. Щем – не щем, трябва да се лишим от производствата замърсители и да минем на алтернативни енергийни източници. Всъщност и един от акцентите в програмата на 28-та ни полярна  експедиция са именно климатичните промени.

– Какви цели си поставяте този сезон?

– Това е най-чистият континент, където човешкото присъствие влияе най-малко, няма замърсяващи производства. Така че изследванията в Антарктида са като в огромна природна лаборатория, която ни дава възможност да се набележат мерки, приложими и върху останалата част на планетата. Българските учени работят заедно със свои чуждестранни колеги по изследване на влиянието на затоплянето на климата в Антарктическия полуостров върху замръзналата почва, т. нар. пермафрост. Нейните площи за последните 40-50 години се увеличиха значително.

– Тази година имаме пробив – започва строежът на научна лаборатория на полярната ни база. Какви шансове ни дава тя?

  Проф. Пимпирев: България е сред държавите, които управляват Антарктида

– Лабораторията ще помогне изключително много в научните изследвания, тъй като събираните проби са изключително ценни, събират се при едни от най-тежките условия на земята. Ако не се обработят веднага в лабораторни условия, ще бъдат похабени при превоза им.

Нашата база, която е център, където работят учени от над 30 страни, трябва да предостави условия, конкурентни на тези на останалите бази.

Първата група български полярници вече започнаха работа. Поставят се основите на постройката на лабораторията.

В момента на базата имаме само един учен – геологът Димо Димов, който също изследва появилите се и получаващи вече голямо разпространение на Антарктида почви.

Основният екип от учени ще пристигне на базата ни в края на декември, тръгват от 11-и от София, през януари ще заминат още две групи.

– На предишната експедиция предизвикахте сензация с откритата уникална ледена риба. Какви открития очаквате сега?

– Откриването на ледената риба и изследването й засили апетитите ни към изучаване на богатия животински и растителен свят там. Четири от научните проекти са свързани именно с морската биология, хидробиологията. Организмовият свят там е много богат, колкото и средата да е сурова, температурата на водата е около 0 градуса през цялата година. Организмите там не са изучени. Така че се очаква да бъдат открити много нови за науката видове. Доц. Ралица Зидарова ще изследва и флората в Южния океан, например кремъчните водорасли, които са много чувствителни на изменението на температурите.

– Участвахте в първия игрален филм, заснет на ледения континент – „Писма от Антарктида”. Труден ли беше този дебют?

– Това е първият български игрален филм, в който темата Антарктида е в основата на сюжета. Сценарият е изключително професионално написан, а главната роля се изпълнява от пловдивската актриса Ирмена Чичикова. За пръв път в игрален филм се използват автентични кадри от Антарктида, заснети от оператор с много скъпа камера. Участвах като актьор. В основата на филма е трагичната дилема на една майка, която не смее да каже на детето си истината за смъртта на баща му и измисля версията, че е заминал на базата ни на Антарктида.

  Проф. Пимпирев: България е сред държавите, които управляват Антарктида

– Условията, при които работят учените в базата ни, стават все по-добри…

– Леденият континент все повече се цивилизова. На американската база Макмърдо през лятото живеят 5000 души – един малък град. Трябва да сме в крак с останалите държави, макар и по-скромно. В Антарктида ние сме в играта с всички велики сили. Поне веднъж сме на правилното място.  Използваме алтернативни източници на енергия – слънчеви панели, ветрогенератори и съвсем малко дизелово гориво.

Вече имаме топла вода, човек може да си вземе душ. Не е както преди 20 години, когато се миехме със студена вода навън, направо от потока, при температура нула градуса.

И тази година на базата имаме готвач – Уляна Яркова. Две лекарки ще се грижат за здравето на учените.

Професор Христо Пимпирев е български учен и полярен изследовател. Професор по геология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, член на Академичния съвет на учебното заведение.

Доайен на българската антарктическа програма, ръководител на ежегодните национални научни експедиции до базата ни „Св. Климент Охридски” и председател-учредител на Българския антарктически институт. И е първият българин, развял трибагреника на Южния полюс – на 8 януари 2013 г. Автор на книги и документални филми.

Проф. Пимпирев е ръководител и на 28-ата антарктическа експедиция, която започна преди дни на базата ни на остров Ливингстън.

Източник: Марица.БГ