Правова държава или „нема такава“

parlament

От Тони Димов *


Едно е да пееш, че „нема такава държава“, друго е да се бориш за нормална правова държава. Ако опитаме да съчетаем двете неща в песенен стил, би следвало да попитаме нямаше ли „кой да му каже“** на депутата Георги Кадиев, че преди да внесе законопроекта за изменение на Избирателния кодекс, трябва да организира извършването на цялостна предварителна оценка на въздействието му и обществени консултации, които съгласно Закона за нормативните актове (ЗНА) са задължителни от 4 ноември 2016 г. В момента никой в държавата не се наема с точност да предвиди какво ни очаква, ако този законопроект бъде приет. Мислещата част от обществото очевидно иска дебати, анализи, обсъждания и консултации по темата. Другото е популизъм „и още нещо“, но не и законодателство в правова държава.

Правова държава не може да има, когато не се спазват правилата от народните представители, които ги приемат. А точно това се случи тия дни в Народното събрание. В него бяха внесени два законопроекта без оценка на въздействие в Народното събрание (НС) – за старите столици (от група депутати от Реформаторския блок, ГЕРБ, БСП и Патриотичния фронт) и за мажоритарния вот (от Кадиев, както вече отбелязахме).

Към законопроекта за старите столици е приложена една страничка текст, озаглавен „Предварителна оценка на въздействието на законопроекта“, а законопроектът за Изборния кодекс (с цялата си важност за бъдещето на държавата ни) е разпределен от председателя на НС на правната комисия с две странички и половина текст под същото заглавие. Тези писмени упражнения нямат нищо общо с това, което навсякъде по света се нарича цялостна предварителна оценка на въздействието (ОВ). Те предизвикват въпроси – ние държава ли сме или територия, парламентът законодателен орган ли е или сбор от свободни елементи, пърхащи в пространството без правила, цел и посока?

Законопроект като този, който внесе Кадиев, се нуждае минимум от 12 седмици широки обществени консултации. От създаването на 20-, 30- или 50-членен експертен пул от най-добрите национални и международни експерти по избори и изборни системи, които няколко месеца да работят, като анализират въздействия, разиграват различни хипотези, адаптират добри практики, симулират изборен процес. Накрая, след като отчетат всяко мнение от консултациите с обществото и стигнат до общо заключение, следва да излязат с предложение за най-подходящия вариант на регулиране на вота.

Свободните разсъждения на един депутат в пет абзаца, озаглавени „предварителна ОВ“, по законопроект, зад който стоят резултати от национален референдум, национален омбудсман и най-известното шоу в държавата, е обида за всички мислещи хора, за всички нормални хора с чувство за принадлежност към общество и за такива като нас, които посветихме 10 години труд на регулаторната реформа, осъществена с приемането на Закона за нормативните актове, влязъл в сила през ноември 2016 г., която засега очевидно е само на хартия.

Разглеждането на законопроект за народния вот без анализ и експертиза наподобява предписание без предварителни изследвания и диагноза от един-единствен лекар за лечение на главоболие чрез обезглавяване. България е на път да сътвори уникален рекорд като при действаща задължителна ОВ иска да рестартира своята избирателна и политическа система, без да оцени задълбочено очакваните от това въздействия. Тук не става дума само за това, че депутатите са забравили какъв закон са приели съвсем неотдавна. Става дума и за безразсъдство, което трудно може да бъде обяснено.

Законопроект, който не е предшестван от обществени консултации и предварителна ОВ, не се допуска до разглеждане от НС, като председателят на НС го връща на вносителя за отстраняване на тези му недостатъци. Това е записано в Закона за нормативните актове и в Правилника за организацията и дейността на НС. И тук е тънкият момент. Принципът за народните представители е, че всеки законопроект се внася с предварителна ОВ, която по правило е частична – това е описание на определени обстоятелства, изложено в табличка от 2 колони и 5 реда, наречена методология. Когато, обаче частичната оценка посочи, че очакваните последици от проектозакона биха били значителни, законът изисква цялостна предварителна ОВ. Тя означава социологически проучвания, икономически изследвания, демографски проучвания, политологически анализи, сравнителни анализи, юридически изследвания, експертни мнения и обществени консултации, обобщени в доклад от минимум 30 страници, който съдържа убедителни данни, числа и доказателства относно препоръчвания вариант за действие.

Съществува ли разумен човек, който ще каже, че законопроект, с който се прави предложение, подкрепено от 2,5 милиона граждани, с което се предвижда радикална промяна на избирателната система, ново райониране на държавата, създаването на нови административни структури и последващи промени на цялата политическа система, не е проект, от който се очакват значителни последици? Това е учебникарски пример за законопроект, при който прогнозата за значителност на въздействията е очевидна и цялостната оценка е задължителна.

Когато НС прие промените в Закона за нормативните актове със задължителната оценка на въздействието, ние си помислихме – край на законотворческите импровизации, сменихме правилата. Какъвто и „интелектуален гигант“ да влезе в НС оттук нататък, ще трябва да се съобразява с тях. Не можехме да си представим, че народните представители няма да искат да спазват собствените си правила, гласувани от самите тях. Оказа се, че ни е била бедна фантазията.

*Авторът е председател на Центъра за оценка на въздействие на законодателството.

**Аналогията е с песните „А дали е така“ на Васил Найденов и „Нема такава държава“ на Слави Трифонов.

източник:труд

 

ИЗПРАТИ НОВИНА: ТУК или на страницата ни във Фейсбук

Вашият коментар