Оптимизъм по време на тероризъм

София / Кристияна Цонева - Lentata.com В тази статия няма да говорим за терористи или джихадисти, поне не пряко с тях, няма да ви разказвам и за поредната драма, причинена от войната. Не става въпрос дори за нелегалните мигранти и Динко… Става въпрос за Нур Мохамед. Едно момче, дошло от Сирия, без гумена лодка, без да бяга от войната, дори без амбицията да използва България като по-лесен път към Германия, където да получава пари от Меркел. Защото, когато безнадеждността е повече от надеждата, а новините за атентати и отвлечени самолети са ежедневие, това, от което имаме остра нужда, е капка оптимизъм. Нур Мохамед е от Сирия, от гр. Алепо. Идва в България преди четири години. Откъде знаеш за България и как реши да дойдеш точно тук? Имам роднини, които живеят в България близо 20 години. Сестра ми се омъжи тук, брат ми също е женен за българка. След като завърших 12 клас, реших и аз да дойда и да продължа образованието си тук. Как беше положението в Сирия, когато напусна, заради войната ли замина? Когато заминах беше сравнително добре. Имаше конфликти, но само в някои по-малки градове. Не съм дошъл тук, за да избягам от войната. Впоследствие положението стана  по-сложно, когато дойдоха терористи от много други държави. Повечето влязоха в Сирия през Турция. Границата ни беше завзета от джихадисти и никой не знаеше на практика кой влиза или излиза. Те са тези с оръжията и бомбите, нормалните граждани няма откъде да ги имат… Може ли да живееш в Сирия и да не си пряко засегнат от случващото се? Абсолютно да. Разбира се, има места, в които наистина не можеш да излезеш по улицата. Моите родители се преместиха, защото имам малки братя и се страхуваха за тях. Сега живеят на място, където няма война. Но майка ми ми каза, че ако се върна в Алепо, няма да мога да го позная. Притесняваш ли се за тях? Разбира се, но братята ми учат и няма как да напуснат. А и по-добре да са там. Никъде не могат да се чувстват толкова комфортно, колкото в собствената си държава. Лесно ли те приеха хората тук, когато дойде? Да. За първи път пътувах в чужда държава.Спомням си, че когато се качих в метрото, ми беше много интересно да видя как хората общуват по между си, исках да разбера за какво си говорят.. Имах голямо желание да знам български, прибирах се вкъщи и по 8-9 ч. само учех. Ти си коафьор. Можем да кажем, че си се наложил в твоята сфера, доста известни хората идват при теб, лесно ли ти беше? Навсякъде всяко начало е трудно. Трябва да имаш голямо желание и много търпение. Аз много дадох от себе си. Такъв успех не мисля, че ще имам в друга държава, защото тук хората не са студени, помагат ми, отворени са. Какво най-много ти харесва в България? Жените! Каква е разликата между една българка и една сирийка? Много са различни. Българките са доста по-отворени. Но зависи и от човека. Там не можеш да седнеш да си говориш свободно с някое момиче, без да го познаваш. Наистина ли правилата са толкова строги и всички жени са забулени? Алепо е много голям град. Има и много християни, аз например съм израснал в квартал с християни. Сирия и Ливан са доста по-отворени от други държави. Може да видиш жени със светли дрехи, с розово, спортно облечени. Но тук жените определено са по-модерни. Лесно ли те приемат жените или по-скоро се притесняват, че си чужденец? Да, даже много се радват като видят чужденец да говори български. Често ме заговарят, интересно им е, отворени са. Промени ли се отношението на хората след всички тези атентати и бежански потоци? Да и то не само в България. След като виждат толкова много насилие в Париж, Турция и в Европа като цяло, си казват - арабите са терористи. Гледат и клипове от Сирия. Не ни познават, не знаят какви хора сме там и се страхуват, нормално е. Всички виждат една лоша реклама, не само в България. Тези, които са били в Сирия, знаят какви хора сме там. Но да, има промяна в отношението. София е голям град, има много и различни хора, но в по-малките градове се усеща дискриминацията. Говорят лошо, псуват те…. Но да ти кажа и самите българи не се обичат, дори и държавата си не обичат много, от това, което съм слушал. Виждал съм и много спекулации. Наскоро във „Фейсбук” един известен човек беше пуснал клип от македонската граница, но пишеше: „Вижте какво правят бежанците на българската граница.” И всички започват да псуват, без да знаят, че клипът не е реален и така хората се настройват и се притесняват. Има много тъжни истории. Хората не бягат от Сирия просто така. Наистина животът им е застрашен, понякога продават всичко, което имат, за да могат да си купят храна… Поддържаш ли връзка с близките си и с приятелите си в Сирия? Да, въпреки че много хора вече напуснаха Сирия. Но за тези четири години, в които съм тук, имам страшно много работа, запознах се с много българи, уча, тренирам и ми остава все по-малко време. Дори мога да кажа, че тук имам повече приятели и познати, отколкото в Сирия. Би ли искал да се върнеш? По принцип искам, но не и сега. Никога не знаеш какво ще се случи. Имам желанието, защото колкото и комфортно да се чувствам в България, никога не мога да се чувствам така както в своята страна. Когато си в чужда държава, ти винаги броиш от колко години си тук, кой ден и кой час си дошъл. В твоята държава никога не казваш „аз съм тук от еди- колко си години…”. Най-хубавото е да живееш с готини хора. Няма значение толкова мястото, хората го правят. Ако живееш със свестни хора, всичко ти е хубаво. Какво те дразни в България? Няколко неща… Едно от тях е отношението между хората. Начинът, по който се държат с теб, когато  отидеш в банката, в общината или някъде другаде. Ако искам да си извикам такси например и не ми разберат една дума, веднага ми затварят телефона. Не се опитват да ти помогнат или да те разберат. А в другите държави не е така.. Разбирам, че има много причини, поради които хората се държат по този начин. Ако някой се опитва да направи бизнес например, всеки гледа да му пречи или да го дърпа назад. Има завист. Виждал съм как много добри приятели се карат и не си говорят с години. Загубили са доверието помежду си. Дразни ме и корупцията, това, че ако имаш пари си мислиш, че можеш да направиш и да постигнеш всичко. В Европа е по-различно. Също така и дупките, понякога са  повече  и от колите. Друго, което не ми харесва е, че за чужденците всичко се продава доста по-скъпо. В други държави, ако отидеш да си купиш нещо винаги ще те почерпят, ще ти дадат да опиташ. Тук едно кафе няма да те почерпят, дори да си направил най-голямата сметка или да си редовен клиент. А как е в Сирия? В Сирия хората са много добри, учтиви са, винаги ще ти обяснят, ако нещо не си разбрал. И в институциите не са така груби, както тук. И в България има много добри хора, но по-трудно ще ги срещнеш, трябва да са ми клиенти или познати на мои приятели. Иска ли ти се да се преместиш в друга европейска държава, например в Германия? Аз съм дошъл тук, защото имам роднини. Има причини, поради които хората отиват в Германия. Там им помагат, дават им средства. Познавам и такива, които се правят на бежанци, само за да получават помощи, но аз не уважавам това. Помага се на тези, които имат наистина нужда, това не е бизнес. Разкажи ни малко за професионалните си успехи. Научил съм занаята в Сирия, което ме прави по-различен и интересен. Имам собствен стил на работа. Участвал съм на много международни фестивали за коафьори, наскоро дори спечелих и първо място. Имам и български медал, който ми е много скъп. Канят ме от някои телевизии, пишат в списанията за мен. Подстригвам доста известни личности, много футболисти, спортисти, певици и певци. Какво мислиш за стила, модата и чалга културата в България? В България модата е много на ниво. Мъжете тук са много отворени да експериментират и изглеждат доста добре. Обличат се с вкус, имат стил, тренират. И жените са на ниво разбира се. Относно чалгата, харесвам я и не се срамувам от това. Приемам я като вид българска музика. Забелязвам обаче, че много хора се правят „Ооо, аз не слушам чалга.”.

Автор: СПЪТНИК
Напиши коментар