Щастлив съм, че вече няма „Златен Орфей“, „Мелодия на годината“ и други такива, защото като гледам какъв hate пада по „Футболист на годината“ „Евровизия“ и други класации ми е мъка чисто человеческа.
Щастлив съм, че успях донякъде да опазя личния си живот настрани, защото като гледам каква истерия пада около тоз и оня – мъка ми е чисто человеческа…
А бе и мен не ме пожалиха :
– „алкохолик“,
– „наркоман“,
– „тимаджия“,
–  „мутра“…
– От 20 години не пия концентриран алкохол.
– аулин за главобол брои ли се…
– тва с „тимаджията“ така и не го разбрах. Дълъг разговор, който съм готов да проведа с всеки.
– мутра – тва вероятно е заради фейса ми… 🙂
Иван Ласкин си отиде из онзи ден. Прясна новина, пресен пример. Прясна стръв за морализаторите.
Хищници, хранещи се с чуждото нещастие.
Егати и упражненията бяха върху паметта му.
Бил какъвто бил,бе!
Няма го вече.
Що ровите, бе, майка му стара…
Ненаситното желание да заглушиш собствената болка с чуждата…
Откъде бе, я намираме таз енергия на отрицанието и обмразването на разни хора и разни идеали – не мож го разбра тв’а нещо горкото ми съзнание.
Спрете се бе, хора. Животът не е генерална репетиция…
Болен народ сме. Много болен…

Неделчо Михайлов