Цар Борис III

Борис III ОбединителНегово Величество Борисъ III, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски е престолонаследник и принц Търновски от раждането си на 30 януари 1894 г. до 2 октомври 1918 г. и цар на България от коронацията си 3 октомври 1918 г. до смъртта му на 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война.

Биография

Роден е на 30 януари (18 януари стар стил) 1894 г. в Двореца в София. Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а православен кръстник е император Николай II. Източноправославното кръщение става през 1896 г. в Софийската катедрала, като императорът кръстник се представлява от руския генерал Кутузов. През Балканските (1912 – 1913 г.) и Първата световна война участва като офицер за свръзки по фронтовете в Действащата армия; подполковник (1916 г.), генерал-майор (1918 г.). Царят има роман с младата принцеса Мария Румънска, но политически пречки осуетяват брака им В края на Първата световна война е прогласен за цар на България след абдикацията на баща си.

Макар и неохотно, Борис III санкционира преврата от 9 юни 1923 г. След провала на режима, установен с преврата от 19 май 1934 година, страната е управлявана с форма на парламентарен мажоритаризъм, контролиран от царя. Въпреки това се провеждат парламентарни избори и съществува легална правителствена опозиция. В изборите през 1938 г. за първи път са дадени избирателни права на жените в България.

След началото на Втората световна война Борис III насочва България към неутралитет. С помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г.

През 1940 царят подписва Закона за защита на нацията, който лишава евреите от повечето граждански права и по същество представлява копие на Нюрнбергските закони на Германия.

През 1940 г. Борис III отклонява съветските предложения за сключване на договор за мир и дружба в които е включена и възможност за бъдещо съвместно присъединяване към Оста Рим-Берлин-Токио. През януари 1941 г. обаче той и правителството на проф. Богдан Филов се съгласяват България да се присъедини към Тристранния Пакт.

През март – април 1941 г. германските войски атакуват Югославия и Гърция от българска територия, с което де факто и България става съвоюваща страна. След края на бойните действия България получава възможността да администрира до края на войната земите, известни от историята като Поморавие, Вардарска Македония и Беломорие. Във връзка с това цар Борис III е наречен Цар Обединител.

След избухването на войната със СССР, макар и съюзник на Германия, България продължава да поддържа дипломатически отношения със СССР и не изпраща редовни войски на Източния фронт. Царят не позволява на фронта да замине дори и легион от доброволци (подобно на испанската Синя дивизия), въпреки че в Германската легация в София били постъпили 1500 молби на български младежи – ратници и легионери, които искат да се бият срещу болшевизма. На 13 декември 1941 г. България обявява война на Великобритания и САЩ, с което на практика се позиционира окончателно в лагера на нацистките съюзници.

  На този ден: 14 юни - Въвежда се трудовата повинност в Царство България

През 1943 г. като част от т.нар. окончателно решение на еврейския въпрос българските власти започват депортацията на евреите от „новите земи“, както и част от евреите от старите територии на страната. Първата част от плана за депортация на 20 000 евреи е осъществена със съдействието на държавната администрация на профашисткото правителство на Богдан Филов, по време на която в Треблинка са изпратени 11 343 евреи от новоприсъединените области, а тези от Стара България са спасени след активната намеса основно от страна на Светия синод на Българската православна църква, както и след писмо на под-председателя на Народното събрание Димитър Пешев и намесата на видни интелектуалци, опозиционери и др.

Смърт

Цар Борис III умира неочаквано след кратко боледуване в 16:22 ч. следобяд на 28 август 1943 г., скоро след като се връща от визита при Хитлер. Според дневника на германския аташе в София по това време, полковник фон Шьонебек, двамата германски доктори, които са се грижили за царя – Зайц и токсикологът Ханс Епингер – са вярвали, че царят е умрял от същата отрова, която д-р Епингер намерил две години по-рано при аутопсията на гръцкия първи министър Йоанис Метаксас, бавнодействаща отрова, която действа след седмици и причинява появата на петна по кожата преди смъртта. Слухове за смъртта му твърдят, че е отровен по нареждане на Хитлер, за когото се знае, че е бил бесен след последната си среща с царя и неговия отказ да предаде българските евреи и да изпрати войски срещу СССР.

След петдневно поклонение в катедралата „Св. Александър Невски“, на 5 септември траурното шествие достига до Рилския манастир, където е погребан в манастирската църква.

Наследява го на престола невръстният му син цар Симеон II, от чието име управлява избраният от народното събрание регентски съвет – проф. Богдан Филов, княз Кирил и генерал-лейтенант Никола Михов до преврата на 9 септември 1944 г., когато е назначен от комунистите последният регентски съвет в състав: акад. Тодор Павлов, проф. Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски, който управлява до установяването на републикански режим на 15 септември 1946 г.

Наследство

През 1946 г., по нареждане на комунистическите управници, останките му са ексхумирани и осквернени и тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца „Врана“. През 1949 г. този параклис е взривен и заравнен.

В лявата страна от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис:

На своя Царь Освободитель Борисъ III отъ признателна Македония.
  На този ден: 11 март- Одринската операция, нов институт към БАН

След 10 ноември 1989 г. парламентарна комисия ръководи издирването на тленните останки на царя, но е открито само сърцето му, което се намира на гробното място в парка на двореца „Врана“. То е препогребано на мястото на възстановения гроб в Рилския манастир през 1993 г.

По повод на 70-годишнината от смъртта на Борис III, за първи път след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. военен караул застава на гроба на монарха на 31 август 2013 г. Българският патриарх и софийски митрополит Неофит заедно със синодалните митрополити извършват две тържествени богослужения.

Семейство

През 1930 г. Борис се жени тържествено в Асизи за италианската принцеса Джована Савойска, която става българска царица под името Йоанна.

Раждат им се 2 деца:

  • княгиня Мария Луиза (р. 13 януари 1933 г.)
  • княз Симеон Търновски (р. 17 юни 1937 г.), цар Симеон II от 28 август 1943 г.

Събития

  • 1649 г. – Кралят на Англия Чарлз I е обезглавен.
  • 1661 г. – Тялото на Оливър Кромуел, лорд-протектор на Англия, е ексхумнирано две и половина години след смъртта му и е извършена формална екзекуция.
  • 1847 г. – Град Йерба Буена в Калифорния е преименуван на Сан Франсиско.
  • 1856 г. – В Свищов е създадено първото българско читалище.
  • 1912 г. – Шведският писател Алфред Йенсен номинира Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература.
  • 1932 г. – Във Финландия е въведен „сух режим“ на алкохола.
  • 1933 г. – Адолф Хитлер е назначен за канцлер на Германия.
  • 1934 г. – Българското правителство въвежда държавен монопол върху пшеницата и ръжта.
  • 1943 г. – Втората световна война: Армията на фелдмаршал Фридрих Паулус капитулира край Сталинград.
  • 1945 г. – Хитлер прави последното си публично обръщение по радиото по повод на 12-годишнината от заставането му начело на Германия.
  • 1948 г. – Индийският пацифист и духовен водач Махатма Ганди е убит в Делхи от религиозен фанатик.
  • 1972 г. – Кървава неделя: Войници на Обединеното кралство убиват 14 цивилни граждани, демонстриращи за човешки права в Северна Ирландия.
  • 1972 г. – Пакистан се оттегля от Общността на нациите.
  • 1994 г. – 14-годишният унгарски шахматист Петер Леко става най-младият гросмайстор за времето си.
  • 2003 г. – Белгия официално узаконява еднополовите бракове.
  • 2007 г. – Microsoft пуска следващата си операционна система – Windows Vista.

Родени

  • 133 г. – Дидий Юлиан, римски император († 193 г.)
  • 1767 г. – Яспер Улрих Зетцен, немски пътешественик († 1811 г.)
  • 1781 г. – Аделберт фон Шамисо, немски писател и учен († 1838 г.)
  • 1839 г. – Васил Диамандиев, български общественик и революционер († 1912 г.)
  • 1857 г. – Емануил Иванов, български математик († 1925 г.)
  • 1857 г. – Петър Ораховац, сръбски лекар († 1922 г.)
  • 1870 г. – Стефан Бончев, български геолог († 1947 г.)
  • 1875 г. – Атанас Буров, български финансист и държавник († 1954 г.)
  • 1875 г. – Климент Шапкарев, български революционер и учител († 1949 г.)
  • 1876 г. – Никола Михайлов, български художник († 1960 г.)
  • 1878 г. – Дончо Лазаров, български революционер († 1950 г.)
  • 1882 г. – Теодор Траянов, български поет († 1945 г.)
  • 1882 г. – Франклин Делано Рузвелт, 32-ри президент на САЩ († 1945 г.)
  • 1884 г. – Божидар Здравков, български политик († 1959 г.)
  • 1889 г. – Георги Попхристов, български журналист († 1959 г.)
  • 1893 г. – Бохуслав Хавранек, чешки езиковед († 1978 г.)
  • 1894 г. – Борис III, цар на България († 1943 г.)
  • 1899 г. – Макс Тейлър, американски вирусолог, Нобелов лауреат през 1951 г. († 1972 г.)
  • 1899 г. – Надежда, българска княгиня († 1958 г.)
  • 1900 г. – Исак Дунаевски, съветски композитор († 1955 г.)
  • 1901 г. – Тодор Боров, български библиограф († 1993 г.)
  • 1903 г. – Златан Дудов, германски режисьор от български произход († 1963 г.)
  • 1910 г. – Борислав Габровски, български футболист († 1977 г.)
  • 1914 г. – Борис Машалов, български народен певец († 1962 г.)
  • 1915 г. – Йоахим Пайпер, германски офицер († 1976 г.)
  • 1917 г. – Пол Фрер, белгийски пилот от Формула 1 († 2008 г.)
  • 1920 г. – Делбърт Ман, американски режисьор († 2007 г.)
  • 1923 г. – Леонид Гайдай, съветски кинорежисьор († 1993 г.)
  • 1925 г. – Дъглас Енгълбърт, американски изобретател († 2013 г.)
  • 1926 г. – Василий Архипов, съветски вицеадмирал († 1999 г.)
  • 1926 г. – Йенс Герлах, немски поет и белетрист († 1990 г.)
  • 1927 г. – Улоф Палме, министър-председател на Швеция († 1986 г.)
  • 1930 г. – Джийн Хекман, американски актьор
  • 1932 г. – Димитър Димитров, български политик († 2002 г.)
  • 1935 г. – Благой Шклифов, български езиковед († 2003 г.)
  • 1935 г. – Христос Цолакис, гръцки филолог († 2012 г.)
  • 1937 г. – Борис Спаски, руски шахматист
  • 1937 г. – Ванеса Редгрейв, британска актриса
  • 1938 г. – Ислам Каримов, президент на Узбекистан
  • 1941 г. – Грегъри Бенфорд, американски писател
  • 1941 г. – Дик Чейни, вицепрезидент на САЩ (в екипа на Джордж У. Буш)
  • 1942 г. – Марти Балин, музикант и вокалист
  • 1944 г. – Цветана Манева, българска актриса
  • 1945 г. – Светлозар Игов, български литературен критик
  • 1948 г. – Божидар Финков, български лекар, политик
  • 1949 г. – Питър Агре, американски биохимик, Нобелов лауреат през 2003 г.
  • 1951 г. – Светлозар Жеков, български литературен критик, преводач и издател
  • 1951 г. – Фил Колинс, британски музикант
  • 1951 г. – Чарлз С. Дътън, американски актьор и режисьор
  • 1957 г. – Златин Тръпков, български дипломат
  • 1962 г. – Абдула II, крал на Йордания
  • 1968 г. – Филипе, принц – престолонаследник на Испания
  • 1969 г. – Добромир Банев, български писател, поет и публицист
  • 1972 г. – Дженифър Хейл, американска озвучаваща актриса
  • 1974 г. – Борис Чаталбашев, български шахматист
  • 1974 г. – Крисчън Бейл, уелски актьор
  • 1975 г. – Жуниньо Пернамбукано, бразилски футболист
  • 1976 г. – Кристиан Броки, италиански футболист
  • 1980 г. – Уилмър Валдерама, американски актьор
  • 1981 г. – Димитър Бербатов, български футболист
  • 1981 г. – Питър Крауч, английски футболист
  На този ден: 4 май - Завършва първото общо събрание на БРЦК, свикано от Левски

Празници

  • Ден на Свети Три Светители /най-големия религиозен празник в Православната църква/, посветен на „Светата Троица“ православни апологети – Йоан Златоуст, Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов.
  • Освобождение на Кюстендил от османско иго – обявен за празник на града.