Васил Левски

Къкринското ханче се намира в село Къкрина, община Ловеч.

В него отсяда Васил Левски и е заловен от турски полицаи (заптиета) сутринта на 27 декември 1872 г.

От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев- Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на Вътрешната революционна организация.

Тук са заловени от Ловешката турска полиция Васил Левски и двамата му придружители Никола Цвятков и Христо Цонев Латинеца. След обесването на Васил Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не функционира. В края на 19 век пожар унищожава порутената постройка и остават само основите ѝ. През лятото на 1901 г. проф. д-р Параскев Стоянов, заедно с Никола Цвятков, посещава руините на ханчето и прави архитектурна снимка на основите. Записва разположението и размерите на стаите. На 26 декември 1901 г. ловчанци и къкринци поставят паметна плоча на мястото, където е бил заловен Апостола.

На 5 юни 1924 г. в гр. Ловеч е създаден Комитет за възобновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина. Инициатор и председател е д-р Никола Сяров. На 11 април 1926 г. е положен основният камък при подобаваща тържественост. Необходимите средства са дарени от Плевенския окръжен съвет, Ловешката градска община и множество частни лица.

Ханчето е открито на 10 май 1931 г. в присъствието на множество граждани, войскови подразделения и официални лица. Осветено е от Браницкия епископ Максим. Първи екскурзовод е Петко Цонев. Експозицията има историческа и етнографска стойност.

На 17 февруари 1997 г. природна стихия събаря вековния бряст – свидетел на залавянето на Васил Левски. Брястът е изправен и консервиран от специалистите на РИМ – Ловеч.

Няколко събития през втората половина на 1872 г. водят до залавянето и присъдата на Васил Левски – нарастващите противоречия с комитетските членове, убийството на ратая на ловешки чорбаджия, разривът с Димитър Общи, който на своя глава обира османската хазна в Арабаконак и последвалите разкрития от османската полиция.

На 14 август 1872 г. Левски и Вутьо Ветов от с. Видраре отиват в къщата на ловешкия чорбаджия Денчо Халача, за да се сдобият с пари, но се натъкват на ратая му. В писмо до Любен Каравелов Левски описва какво се е случило:

Така бях приготвен вътре, ако дойдеше той напред нямаше да има никакъв шум, а то дойде напред момчето. Посрещна го другарят ми. [Момчето] нададе вик: „Тичайте хора!“ … Докато пристигнах, то все вика и се бори с другаря ми. Пристигнах. Ръгнах го с камата си на смърт, та дано сбъркаше народът посоката на гласа, който беше напълнил улицата. Не умря изведнъж, започна да вика повече, което не можеше да се скрие вече. Ръгнах го още веднъж, за да не се мъчи и да не може да каже какви са били [нападателите]. Жалко за невинното момче. Но ако не беше така. Беше оцапано на много страни!… Докато постигнем целта си, ще отидат и доста невинни хора. Като отворих портата, то свят беше като на панаир! С излизането ни изведнъж вдигам кървавия нож и с няколко турски думи се спущам върху народа. Отвориха ни път. И след нас ето ти и полицията. Изгледаха ни. Па това си беше.
— Страшимиров, Д. Т. Васил Левски. Живот, дела, извори. Том 1, С. „Изток-Запад“, 2014, с. 170–172.

Този инцидент, за който Левски дълбоко съжалява до края на дните си, няма пряко отношение към залавянето му, но утежнява вината му при издаването на присъдата – макар съдът да го обвинява в непредумишлено убийство, за което се полагат 15 години затвор, при друго извършено престъпление присъдата е смъртна.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи и Тетевенския частен революционен комитет организират Арабаконашкия обир. Васил Левски е възразявал, но е подкрепен единствено от свещеноиконом Кръстю Никифоров. В последното си писмо от 12 декември 1872 г. той пише на ловчанци:

Се тогава, като го не видях на другия ден, та да му кажа да не ни бастисват засега и пощата, защото работата си докато наредим, па тогава да се види с какви хора трябва да се бастиса. Това казах на Стоян Пандур (войводата) да каже и на Д. Общи, но както за всичко и за това не е слушал.
— Страшимиров, Д. Т. Васил Левски. Живот, дела, извори. Том 1, С. „Изток-Запад“, 2014, с. 212.

Залавянето на участниците, включително и на Димитър Общи, нанася тежък удар на революционната организация. Османската полиция започва арести на комитетски дейци, които с признанията си насочват към Васил Левски. Секретарят на Тетевенския комитет даскал Иван Лилов Фурнаджиев, първи дава точно описание на Левски:

Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единият му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри.
— Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. С., 1987, с. 79.

По показанията на комитетските дейци започват и арести на членове на Ловешкия частен революционен комитет – Анастас Попхинов, Марин Поплуканов, Димитър Пъшков, Величка Хашнова, която е арестувана за кратко според тогавашната практика в къщата на поп Кръстю Никифоров. Последователно са извикани на разпит и свещениците поп Лукан Лилов – погрешка, и поп Кръстю Никифоров.

  На този ден: 26 януари - Международен ден на митниците и митническия служител

В писмо от ноември 1872 г. Левски получава нареждане от БРЦК и Любен Каравелов за вдигане на въстание: „Брате Василе! По-преди те подканихме на подвиг, но някак си опипом. Сега ти обаждаме, че обстоятелствата извикват без друго кураж от наша страна и повдигане на революция; причините, които и ти можеш да познаваш, не щем да ти ги разказваме. А обаждаме ти, че трябва да вървиш на бой, без да губиш ни минута. На всичките тамошни юнаци се писа и ще заминат на среща. И надяваме се на помощ от Сърбия и Черна гора.“[30] Той отказва да го изпълни, тъй като преценява правилно, че народът още не е готов за повдигане на въстание. Решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли във Влашко. Знае за провала на обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и с точно описание на особените му белези, както и с информация, къде евентуално може да бъде открит.

Конфликтът на Левски с комитетите е в няколко посоки. От една страна, комитетите, където се разпорежда Димитър Общи – орханийски и тетевенски, се подчиняват на него, а не се съобразяват с нарежданията на Левски. Крайният резултат от това е обирът на хазната в Арабаконак. Левски е въвлечен в конфликт и с брата на Данаил Попов – плевенския куриер Анастас Попхинов, който обвинява Левски в авторитаризъм, лъжа и присвояване на средства. Той е и един от малцината, оставили писмени свидетелства за заплаха към Левски: „Но моля ти се, недей ми току стъпва по краката, че ще се изправя един пъти ще те клъцна в челото, и няма да забравиш завинаги.“[31] Поведението на ловешките дейци също притеснява Дякона – той узнава за подхвърлени писма от негово име в двора на Величка Хашнова и че председателят на комитета, който по това време е бил Марин Поплуканов, е използвал комитетски пари за свои цели. На 12 декември 1872 г. Левски пише на ловешкия комитет последното си писмо: „По тия писма се страхувам да дойда в града ви. В тях тълкувам истинно предателство и[ли] предателство без да иска – от страх… Затова колкото писма, пари, вестници и всички, каквито има оставени при вас и в председателя тайни работи да се пренесат у Николчо, че или аз ще премина да ги взема, или друг ще пратя да ги отнесе… У председателя има принесени от други комитети пари, попреди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава! На комитетска пара не се знае и минутата кога ще се поиска. Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови.[32]

На 24 декември Левски, преоблечен, като турчин, пристига в Ловеч, където отсяда в домовете на Никола Сирков и Величка Хашнова. След като взема архива, който зашива в самара на коня, на 26 декември, придружаван от Никола Цвятков, потегля към Велико Търново. По пътя извън Ловеч злощастно са срещнати от турски конен патрул. Старшият – помакът Али чауш, не остава задоволен от отговора на Левски, че е ловчанец, тръгнал към лозето си, за да види колко коли тор трябва да се изсипят, но предпочита да не рискува в схватка и ги оставя да продължат пътя. Долага обаче веднага в Ловеч за срещата и оттам е организирана хайка за залавянето на подозрителните лица.[33] Според други предположения не заптието долага за съмнителното лице, а предател от хана в Къкрина известява за съмнителен гостенин.[34]

 Николчо Цвятков Бакърджийчето и Христо Цонев – Латинеца, арестувани заедно с Васил Левски и придружили го в последния му път към София. Снимка от 1878 г.

Николчо Цвятков Бакърджийчето и Христо Цонев – Латинеца, арестувани заедно с Васил Левски и придружили го в последния му път към София. Снимка от 1878 г.

На 27 декември 1872 г. е заловен от турските заптиета в Къкринското ханче. Общо 15 заптиета, начело със старшия им – Юсеин Бошнак чауш, обграждат рано сутринта ханчето, което е държано под наем от Христо Цонев – Латинеца. Николчо разпознава гласа на заптието, което ги е срещнало през деня. Затова Левски, въпреки че има тескере на името на ловчанеца Малък Добри Койнов, преценява, че само ще навреди на невинен човек и се опитва да излезе незабелязано през вратника на яхъра, но там също има засада. При бягството вероятно се закача на вратницата и заптиетата успяват да го повалят на земята. Левски стреля с револвера си и наранява в ръката Юсеин Бошнак чауш, но сам е улучен от куршум, който го засяга зад лявото му ухо, което е и наполовина отсечено от удар с нож при борбата. Притеклите се на помощ заптиета успяват да го уловят и вържат.[33] При ареста, архивът остава незабелязан от полицията. Комитетски книжа са запазени от Никола Сирков (Халача). След Освобождението от османско владичество Никола Цвятков и Мария Сиркова предават част от него на Захари Стоянов, а друга – в Музея на Ловешкото читалище „Наука“. [35] При копане на основи за къща на улица „Марин Поплуканов“ № 17 срещу сградата на Музей Васил Левски (Ловеч) са открити 1364 златни монети (1973). Предполага се, че са същите комитетски пари от Арабаконашкия обир, които са съхранени и са стоели непипнати почти 100 години.[36][37] Тази версия, лансирана от медиите, е малко вероятна – от обира до Ловчанския комитет достигат само 3000 гроша, и то в дребни пари – злато почти не е имало в колата. Но не е изключено това да са комитетски пари, доколкото събираните средства са обръщани в злато за по-лесно съхранение и пренос.

  На този ден: 9 февруари - Роден е синоптикът Минчо Празников

Васил Левски не е предаден от един човек, а е жертва на дълга верига от полицейски разкрития. Предполага се, че причината за неговото конкретно залавяне е предателство от съмишленик. Десетилетия след Освобождението от османско владичество се спори за името на предполагаемия предател – свещеноиконом Кръстю Никифоров (съучредител на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов (председателя на комитета). През 1925 г. историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно свещеноиконом Кръстю Никифоров става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Васил Левски. Според други проучвания конкретно предателство няма.[38] Тази теза застъпва и Димитър Панчовски в своите изследвания, където доказва, че вината на поп Кръстьо е вменена от неговия съслуживш – поп Лукан, и фамилията му. След освобождението и Марин Поплуканов, и Димитър Пъшков са сериозни политически фактори в града и имат възможност да въздействат и върху другите оцелели поборници да свидетелстват против поп Кръстю, който е и техен политически противник. Ловешката полиция не знае кой е заловеният и с усилен конвой е откаран в Търново. Тук е установена неговата самоличност. При прехвърлянето му от Търново в София, се надява, че ще бъде освободен от съмишленици.

Васил Левски пред Софийската следствена комисия, художник Калина Тасева

Предаден е на Софийската извънредна следствена комисия. Изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде някого и организацията. Подчертава няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Разграничава се от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Високата порта да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Османската империя и вреди на авторитета ѝ пред Европа.

Съставът на комисията според протоколите от нейната работа е: генерал Али Саиб паша – председател на Държавния съвет, майор Шакир Мехмед Салим, Махмуд Мазхари, Саадулах Сърръ, Иванчо Хаджипенчович, Пешо Тодоров, Мано Хаджистоянов и Мито Каймакчиев. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. Обвиненията към Левски са по чл. 55 ал. 1 – „Който подбужда посредствено или непо­средствено поданиците на Османската империя да се въоръжават срещу имперското правителство, се на­казва със смърт, ако е последвало въстание или е имало начало на изпълнение“; чл. 56 – „Който подбужда поданиците на Осман­ската империя да се въоръжават един срещу друг или да вършат опустошения, кланета или грабежи в една или повече местности, се наказва със смърт, ако такива, са последвали или е имало начало на изпълнение.“; чл. 66 – „Който по площади, тържища и други пуб­лични места чрез речи, разпространение на ръкописни и печатни листа или по друг начин подбужда гражда­ните и жителите на империята да извършват престъп­ленията по настоящата глава, ще се наказва както из­вършителите на тези деяния.“; чл. 174, ал. 2 – „Който извърши убийство без предумисъл, се наказва с принудителна работа за 15 години. Пре­стъплението се наказва със смърт, когато е било пред­шествувано, придружено или последвано от друго пре­стъпление, или когато е било средство, за да се извър­ши друго престъпление“. от имперския Наказателен закон.[39]

Съдът не издава една обща присъда, а в нарушение на установените процедури издава присъдите в течение на отделните заседания. Издадени са общо 15 присъди, от които две смъртни – на Димитър Общи (неговата е и първата издадена присъда) и на Васил Левски. Шестдесет от подсъдимите са осъдени на затвор и заточение. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения. Присъдата на Левски – смърт чрез обесване, е последната присъда – под №15, издадена на 14 януари 1873 г. и потвърдена по целесъобразност от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 г. Процесът завършва като комисията иззема функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя.

На 6/18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, близо до мястото, където е издигнат негов паметник.

  На този ден: 6 март - Българското правителство национализира горите

В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов. В изповедта си казва:

Каквото съм правил, в полза народу е

и помолил прошка от него и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като йеродякон Игнатий, а също и българският народ.

Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на апостола:

Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към „Света София“, за да не видят турците, че плача, и си тръгнах.

 

 

 

Събития

  • 537 г. – В присъствието на император Юстиниан I тържествено е осветена новата църква Света София в Константинопол.
  • 1703 г. – Подписан е Метуенския договор между Португалия и Англия за преференции при внос на португалски вина в Англия.
  • 1845 г. – В щата Джорджия е използван за първи път етера като анестезиологично средство при усложнено раждане.
  • 1872 г. – Призори турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Васил Левски.
  • 1936 г. – Извършен е първият полет на съветския тежък бомбардировач Пе-8.
  • 1939 г. – При земетресение с епицентър край град Ерзинджан (Турция) загиват около 39 000 души.
  • 1945 г. – Създадена е Световната банка
  • 1945 г. – Белгия става членка на ООН.
  • 1945 г. – Корея е разделена на Северна Корея и Южна Корея.
  • 1946 г. – В България се създава Дирекция Въздушни съобщения.
  • 1978 г. – В Испания се установява демокрация след 40-годишна диктатура на генерал Франциско Франко.
  • 1979 г. – Съветският съюз завзема властта в Афганистан, след като президентът Хафизула Амин е убит при организиран в страната военен преврат.
  • 2003 г. – Петима военнослужещи от първия български батальон в Ирак загиват при Атентат срещу българската база Индия в иракския град Кербала.
  • 2006 г. – При експлозия на петролопровод в Нигерия загиват над 260 души, а 300 са ранени.
  • 2007 г. – При самоубийствен атентат е ранена Беназир Бхуто, която по-късно умира от раните си.

Родени

 

  • 1459 г. – Ян I Олбрахт, крал на Полша († 1501 г.)
  • 1571 г. – Йоханес Кеплер, немски астролог, астроном и математик († 1630 г.)
  • 1595 г. – Богдан Хмелницки, украински хетман († 1657 г.)
  • 1654 г. – Якоб Бернули, швейцарски математик († 1705 г.)
  • 1717 г. – Пий VI, римски папа († 1799 г.)
  • 1776 г. – Николай Каменски, руски офицер († 1811 г.)
  • 1793 г. – Александър Гордън Ленг, шотландски пътешественик († 1826 г.)
  • 1796 г. – Мирза Галиб, индийски поет († 1869 г.)
  • 1813 г. – Василий Бабкин, руски офицер († 1876 г.)
  • 1817 г. – Николоз Бараташвили, грузински поет († 1845 г.)
  • 1822 г. – Луи Пастьор, френски учен († 1895 г.)
  • 1832 г. – Павел Третяков, руски предприемач и спонсор на изкуството († 1897 г.)
  • 1838 г. – Паул Поге, немски пътешественик († 1884 г.)
  • 1841 г. – Филип Шпита, музикален учен и биограф († 1894 г.)
  • 1848 г. – Хосе Мануел Пандо, боливийски политик († 1917 г.)
  • 1880 г. – Стефан Младенов, български езиковед и диалектолог († 1963 г.)
  • 1882 г. – Анастас Разбойников, български революционер († 1967 г.)
  • 1885 г. – Димитър Баларев, български химик († 1964 г.)
  • 1885 г. – Иван Буреш, български учен зоолог, ентомолог († 1980 г.)
  • 1886 г. – Александър Станишев, български лекар († 1945 г.)
  • 1892 г. – Дан Колов, български борец († 1940 г.)
  • 1898 г. – Инеджиро Асанума, японски политик († 1960 г.)
  • 1898 г. – Лудвиг Айделберг, австрийски психоаналитик († 1970 г.)
  • 1901 г. – Марлене Дитрих, германска актриса († 1992 г.)
  • 1902 г. – Любомир Далчев, български художник и скулптор († 2002 г.)
  • 1909 г. – Хенрик Яблонски, полски партиен и държавен деец († 2003 г.)
  • 1921 г. – Желез Дончев, български дендролог († 2002 г.)
  • 1925 г. – Мишел Пиколи, френски актьор
  • 1931 г. – Джон Чарлс, уелски футболист и треньор († 2004 г.)
  • 1931 г. – Йозеф Лапид, израелски журналист и политик († 2008 г.)
  • 1934 г. – Ваня Войнова, българска баскетболистка († 1993 г.)
  • 1942 г. – Петър Дикиджиев, български архитект
  • 1944 г. – Мик Джонс, британски музикант (Foreigner)
  • 1946 г. – Трифун Костовски, предприемач и политик от Република Македония
  • 1948 г. – Жерар Депардийо, френски актьор и режисьор
  • 1948 г. – Оливие Бланшар, главен икономист в МВФ
  • 1948 г. – Расим Якуб Хашим, йордански дипломат
  • 1950 г. – Роберто Бетега, италиански футболист
  • 1950 г. – Харис Алексиу, гръцка певица
  • 1951 г. – Ернесто Зедило, президент на Мексико
  • 1953 г. – Едвин Сугарев, български писател и политик
  • 1955 г. – Чавдар Гагов, български режисьор
  • 1960 г. – Марк Хъмфри, канадски актьор
  • 1961 г. – Гидо Вестервеле, германски политик
  • 1961 г. – Симеон Василев, български журналист
  • 1963 г. – Иванка Бадалска-Муерова, българска спортистка
  • 1965 г. – Салман Хан, индийски актьор
  • 1968 г. – Любомир Герасков, български гимнастик
  • 1972 г. – Мишо Шамара, български певец
  • 1977 г. – Красимир Стефанов, български волейболист
  • 1978 г. – Юнас Хасен Кемири, шведски писател
  • 1981 г. – Емили дьо Равин, австралийска актриса
  • 1984 г. – Жил Симон, френски тенисист
  • 1989 г. – Катерина Лахно, украинска шахматистка

Празници

  • Православна църква – свети първомъченик и архидякон Стефан (Стефановден) имен ден на Венцислав, Венцислава, Венци, Венец, Стефан, Стефка, Стефчо, Станко, Стайко, Стойко, Стоян, Стоил, Станка и Станимир)
  • България – Ден на военнотопографската служба на Българската армия (отбелязва се от 1991 г.)
  • Зимбабве – Ден на часовника