На този ден: 21 септември - Цар Иван Шишман дава на Рилския манастир феод от 20 села

21 Септември, 2016, 07:59

Рилската грамота е хрисовул, издаден от канцеларията на цар Иван Шишман (1371-1393) на Рилския манастир. Грамотата е издадена на 21 септември 1378 година и е подпечатана със златния печат на цар Иван Шишман. Писана е на пергамент с размери 130х22 см. с полуустав. С Рилската грамота на манастира се дават като феодални владения повече от 20 села и метоси в югозападните български земи заедно със землищата им. Грамотата е ценен извор за фискалната уредба и административното устройство на Второто българско царство. В нея е изброена провинциалната българска администрация и длъжностни лица - севасти, съдии, практори, примикюри, алагатори, перпираки, житари, свински и овчи десеткари, аподохатори, комиси, стратори, сенари, митати, крагуяри, градари, варничи, побирчии, находници. Рилската грамота се използва като извор за манастирските имунитети във Втората българска държава^[1]. Сведенията в нея дават представа и за границата между Търновското царство и Княжеството на Драгаши през 70-те години на 14 век^[2]. За пръв път Рилската грамота е публикувана от Васил Априлов през 1845 година, следван от Григорий Илински (1911), Йордан Иванов, Иван Дуйчев и други. Съществуват и мнения (Георги Баласчев, Владимир Мошин, Валери Стоянов), че грамотата не е автентична и е написана или преписана през следващите векове. Грамотата се съхранява в музея на Рилския манастир. Иван Шишман (на старобългарски: Їѡаннъ Шишманъ) е цар на България от 1371 до 1395 г. Син на цар Иван Александър и еврейката Сара (Теодора), като царят в началото на управлението си обявява за съуправител и наследник първородния си син Михаил Асен. Гибелта на Михаил Асен в битка с турците поставя въпроса за наследяването на трона. Майката на Иван Шишман прави всичко възможно нейният син да бъде наследник – използван бил доводът, че единствено той бил роден в „багреница“, т. е. след възцаряването на своя баща. Така Иван Шишман бил определен за престолонаследник и препречил пътя към трона на Иван Срацимир. Коронясването на Иван Шишман става в началото на 1371 г., веднага след смъртта на баща му. Така в края на XIV век България се оказва разкъсана на няколко части – една, управлявана от деспот Добротица, другата – от Иван Срацимир, а третата – от Иван Шишман.

Превод на Рилската грамота на новобългарски:

Нещо благочестиво и много приятно и похвално за всички христолюбиви царе е това да обичат и да имат горещо желание към светите и божествени църкви, в които са изписани образите на Богочовека и на неговите светии. Защото царят се украсява с венец, с многоценни камъни и бисер, но също така и с благочестие и вяра към Бога и с почитание към светите Негови църкви. Поради това и моето царство, което владее по помазание от Бога и по апостолско предание престола на светопочиналите царе, и заради благочестиво християнство и топла обич към Бога и почитание към светите негови църкви и към божествения Негов образ, и към всичките негови светии, но най-много за обновление, помен и милостиня на светопочиналите първопрестолни царе на българския престол, заради всичко това и моето царство, като узна за този закон и предание, благоизволи царството ми да дарува това благообразно и всенастоящо златопечатано слово на моето царство на манастира на царството ми на светия отец Иван Рилски, който се намира на мястото, наречено Рила, за всички негови села и за всички негови метоси, за всички владения и правдини, сиреч нови и стари. А това са селата на светия отец Иван Рилски: селищата Варвара, Чрътов дол, Кръчино, Бъдино, Дриска и Гаган, което е планина; Орлица, манастирски метох до Бруждим, на височината Лохотница и низ Лохотница в Рила, и въз Рила у Бруждим. Освен това също и намиращите се отдясно на Царев вир, на Богородична църква, та на свети Прокопий на двата камъка и низ Рила до Варвара, та на свети Илия, та на Габровец и покрай брега на свети Георги, и на свети Архангел, та на Дриска и до крепостта пак отново нагоре над Царев вир нивите и лозята са манастирски. Но освен това и Ломница с Крушевица и Арменица, нивите, които са над село Пъстра въз Рила, и това всичко е манастирско. Също така село Бъзово, село Дебър, Абланово, Пъстра, село Гнидобрадско и Разложките попове, село Лешко, село Селище, село Дренов дол, градище Церово, село Долене, Градечница с людете по име, поп Тодор с децата си и с рода си, Петър Теодосов с братята си и всички правдини на това място. Също и средната планина, отгдето изтича Рила, та на Злана, та на Лепшор, така също с река Илийна, догдето се слива с Рила, и от Лепшор на Комаревски връх, та на Камен връх, та на Царев връх, та на Шипочен, на манастирския метох и отдясно на град Стоб в Рила и низ Рила — в Струма, и въз Струма до Германщица, и въз Германщица до Българино, и въз Българино, та на Песи прескок, и на Агупови колиби, и на Шаак, и на Рибното езеро, и на Прекуковица, та пак на планина Рила. И над всички тези [земи] да има неотемлима власт този пустинножител Иван Рилски при показ на това златопечатано слово на моето царство. Към тези още и това: гдето се намират селища или сенокоси, или воденици или места за воденици, или [рибо]ловища, или лозя, или ниви, или каквито и да е било владения, които принадлежат на тези селища и тези люде, намиращи се под властта на този манастир на моето царство, над всички тях да има неотемлима власт този манастир "Свети Иван" на царството ми. Моето царство с чисто и ясно опущение отпуща и освобождава всички люде и всички села на този манастир на моето царство, та да не смее да ги безпокои никой — сиреч севасти, практори, примикюри и алагатори, нито съдии, после нито перпираки, нито житари, нито винари, нито десеткари пчелни свински и овчи, нито аподохатори, нито [коми]си [?], нито стратори, нито сенари, нито митати, нито пък карагуяри, нито кучкари, нито градари, нито варничи, побирчии и находници, нито някой друг от всичките боляри и работники царства ми (служители на царството ми), велики и малки, нито да бъдат изпращани по всяко време за всякакви данъци и служби на царството ми, никой от тях да не смее да безпокои людете на светия отец, нито техните ниви, които имат в полето и които са в планините, нито да взема за служба някой негов човек, нито техните работници, нито от техните зевгари да се вземат ангария, нито коне, нито добитък. Към това също и следното: никой от тези да не смее чрез насилие да влиза в селата и при людете на този манастир на царството ми и на светия отец, за да взима силом хляб, нито да убива птици, нито дори нога да сложи в двора им, но всички да бъдат прогонвани и да отстоят далече при показа на това златопечатано слово на моето царство. Също така и градът Стоб никак да няма власт над манастирските люде, нито над техните владения, нито дори на косъм. Към това още и следното: ако някой от манастирските люде начене да ходи със стока за своя търговия по цялата държава и област на моето царство, нека купува и продава свободно и без да бъде възпрепятствуван от някого при показването на това златопечатано слово на моето царство и да не му се взема кумерк, нито диавато, нито нещо друго. Към това още и следното: ако в манастирската област са дава някакво аерико, този манастир на царството ми на светия отец да взема всичко в изправност, а никой друг от тези да няма власт и да взема тварико [?]. И така да пребивава този манастир на моето царство "Свети Иван пустинножител" с всичките си имения, които изредихме по-горе, свободно и без да бъде обезпокояван от някого, догдето слънцето сияе на земята и докато живее моето царство. След като моето царство видя така устроената красота и чиста свобода на този манастир на царството ми и цялото му достояние от прадеди и деди, от родителите на царството ми — светопочиналия цар Асен и цар Калиман, от всички български царе прадеди, деди и родители на моето царство и като видя тази свобода царството ми, дадох на този манастир на царството ми това благообразно и всенастоящо златопечатано слово, когато дойдоха людете на този манастир в земята на царството ми в Средец, да не може никой да ги насилва нито на косъм, но да са свободни по повеля на моето царство на всичките му правдини и за всяко негово достояние, сиреч ново и старо, с всички свои достояния да пребивават свободно и необезпокоявани от нищо. Обаче и след смъртта на моето царство, когато Господ-Бог, вечният цар, благоизволи и постави на моя престол било възлюбления син на моето царство или [някого] от братята и сродниците на моето царство, то той да не размисли да отнеме нещо или да наруши, или да потъпче това дарение на моето царство, но още повече да поднови, потвърди и придаде, както е добре да правят православните царе. Който ли пък от тях се опита, наруши и отмени това златопечатано слово на моето царство и отнеме нещо от писаните тук и начене да безпокои людете на този пустинножител отец Иван Рилски, то тогава Господ-Бог да изпита чрез праведния свой съд, да бъде съпричастен с предателя Господен Юда, проказата на Гнезия да наследи и за противник да има светия отец тук и в бъдния век. Амин. За това прочее бе дарувано на този манастир на царството ми това благообразно и всенастоящо златопечатано слово, за всякакво явно утвърждение и чиста свобода. Писа и подписа царството ми с обичайния царски подпис в годината 6887 [1378], индикт 2, месец септември, ден 21.

Събития

1378 г. – Цар Иван Шишман издава Рилската грамота, с която на Рилския манастир се дават 20 села, като феодални владения.
1551 г. – Основан е Кралският и папски университет на Мексико.
1719 г. – Състои се сватбата на пфалцграф Кристиан III фон Цвайбрюкен и Каролина фон Насау-Саарбрюкен.
1862 г. – Първата българска легия в Белград е разпусната по решение на военния министър на Сърбия.
1919 г. – Първи мач на ФК Янтра (Габрово) срещу тима на Горна Оряховица (1:0)
1933 г. – В Германия започва съдебен процес във връзка с подпалването на Райхстага, един от обвиняемите е Георги Димитров.
1937 г. – За първи път е публикувана книгата на Дж. Р. Р. Толкин „Хобитът“.
1938 г. – Ураган връхлита Ню Йорк, загиват около 600 души.
1940 г. - Празник на гр. Балчик. На тази дата градът е освободен от румънска окупация и е върнат в пределите на майка България.
1964 г. – Малта придобива независимост от Обединеното кралство.
1981 г. – Белиз придобива независимост от Обединеното кралство.
1991 г. – Армения получава независимост от Съветския съюз.
1993 г. – Президентът на Русия Борис Елцин прекратява дейността на парламента, в разрез с действащата по това време конституция, и така ускорява Руската конституционна криза от 1992-1993 г.
1999 г. – При земетресение в Централен Тайван загиват 2 400 души.
2001 г. – 39 Народно събрание приема декларация по повод терористичните актове в Ню Йорк и Вашингтон, с която обявява борбата с тероризма за дългосрочен приоритет.
2002 г. – Открит е в София универсалният парк София Ленд,който 4 години по-късно е закрит.
2003 г. – Програмата Галилео на НАСА приключва и космическият апарат е спуснат в атмосферата на Юпитер, където той се разпада със скорост от 50 km/s.

Родени

1415 г. – Фридрих III, император на Свещената Римска империя († 1493 г.)
1452 г. – Джироламо Савонарола, италиански свещеник († 1498 г.)
1640 г. – Филип I Орлеански, херцог на Орлеан († 1701 г.)
1726 г. – Йован Раич, сръбски историк († 1801 г.)
1760 г. – Иван Лепьохин, руски изследовател († 1802 г.)
1791 г. – Ищван Сечени, унгарски политик († 1860 г.)
1801 г. – Борис Якоби, руски физик († 1874 г.)
1812 г. – Ангел Кариотов, български хайдутин († ок. 1862 г.)
1840 г. – Мурад V, султан на Османската империя († 1904 г.)
1842 г. – Абдул Хамид II, султан на Османската империя († 1918 г.)
1843 г. – Георги Бенковски, български революционер († 1876 г.)
1846 г. – Светозар Маркович, сръбски журналист († 1875 г.)
1849 г. – Морис Баримор, американски актьор († 1905 г.)
1853 г. – Едмънд Лейтън, английски художник († 1922 г.)
1853 г. – Хейке Камерлинг Онес, холандски физик, Нобелов лауреат († 1926 г.)
1862 г. – Джеймз И. Талмадж, английски религиозен водач († 1933 г.)
1863 г. – Джон Бъни, американски актьор († 1915 г.)
1866 г. – Хърбърт Уелс, британски писател († 1946 г.)
1866 г. – Шарл Никол, френски бактериолог, Нобелов лауреат († 1936 г.)
1867 г. – Хенри Стимсън, министър на отбраната († 1950 г.)
1868 г. – Борис Михайлов, български художник († 1921 г.)
1872 г. – Нестор Байков, български революционер († 1955 г.)
1874 г. – Густав Холст, английски композитор († 1934 г.)
1887 г. – Йозеф Харп, немски генерал († 1968 г.)
1889 г. – Едуардо Вайс, италиански психоаналитик († 1970 г.)
1891 г. – Геза Рохайм, унгарски психоаналитик († 1953 г.)
1895 г. – Владимир Балан, български авиатор († 1944 г.)
1895 г. – Георги Цанев, български академик († 1986 г.)
1897 г. – Никола Генчев, български военен деец († ? г.)
1899 г. – Михаил Попов, български певец († 1978 г.)
1901 г. – Димитър Тодоров - Жарава, български художник († 1988 г.)
1901 г. – Димитър Хаджиев, български лекар († ? г.)
1902 г. – Луис Сернуда, испански поет († 1963 г.)
1904 г. – Стоян Венев, български художник († 1989 г.)
1909 г. – Кваме Нкрума, ганайски политик († 1972 г.)
1912 г. – Чък Джоунс, американски аниматор († 2005 г.)
1915 г. – Стоян Едрев, публицист и партизанин († 1944 г.)
1919 г. – Георги Григоров, деец на БКП († 1942 г.)
1919 г. – Димче Маленко, писател от СР Македония († 1990 г.)
1922 г. – Зако Хеския, български режисьор († 2006 г.)
1924 г. – Херман Бул, австрийски алпинист († 1957 г.)
1926 г. – Доналд Глейзър, американски физик, Нобелов лауреат († 2013 г.)
1926 г. – Радослав Маринов, български художник († 1987 г.)
1927 г. – Борислав Стоев, български художник
1931 г. – Лари Хагман, американски актьор († 2012 г.)
1934 г. – Леонард Коен, канадски певец
1935 г. – Джими Армфийлд, английски футболист
1936 г. – Юрий Лужков, руски политик
1941 г. – Джеймс Улси, американски политик
1943 г. – Клаус Кордон, немски писател
1943 г. – Христо Танев, български художник
1944 г. – Никола Любомиров, български актьор
1945 г. – Джери Брукхаймър, американски продуцент
1946 г. – Пол Дохърти, английски писател
1947 г. – Стивън Кинг, американски писател
1950 г. – Бил Мъри, американски киноактьор
1951 г. – Аслан Масхадов, чеченски революционер († 2005 г.)
1951 г. – Брус Арина, американски футболен треньор
1955 г. – Владимир Атанасов, български политик
1957 г. – Итън Коен, американски кинорежисьор
1959 г. – Юлиан Попов, български журналист и писател
1962 г. – Роб Мороу, американски актьор
1963 г. – Ангъс Макфейдън, шотландски актьор
1964 г. – Христо Колев, български футболист
1965 г. – Дейвид Уенъм, австралийски актьор
1965 г. – Роберт Зелчич, хърватски шахматист
1965 г. – Фредерик Бегбеде, френски писател
1967 г. – Фейт Хил, американска певица
1971 г. – Марко Хабер, германски футболист
1972 г. – Дейвид Силверия, американски барабанист (KoЯn)
1973 г. – Вирхиния Руано Паскуал, испанска тенисистка
1975 г. – Александър Панов, руски футболист
1979 г. – Кристина Арнаудова, певица от Република Македония
1979 г. – Мартина Глагов, германска биатлонистка
1980 г. – Отъм Рийсър, американска актриса
1980 г. – Томас Шектър, южноафрикански автомобилен състезател
1982 г. – Марат Измайлов, руски футболист
1983 г. – Маги Грейс, американска актриса

Празници

Ден на глобалното прекратяване на огъня и отказ от насилие - определен с резолюция на Общото събрание на ООН от 2001 г., призовават се всички държави и народи да спазват прекратяването на военните действия през този ден. До 2001 г. Международният ден на мира се отбелязва през третия вторник от м. септември съгласно резолюция 36/67 на Общото събрание на ООН от 1981 г., в която поддържането на мира на международно и на национално равнище се определя като главна цел на ООН в съответствие с Устава на ООН и се определя специален ден за отбелязване и укрепване сред всички нации и народи на идеалите на мира. За пръв път Международният ден на мира се чества през 1982 г.
Световна здравна организация – Световен ден на болестта на Алцхаймер - Отбелязва се ежегодно от 1994 г. по инициатива на Международната организация за борба с болестта на Алцхаймер
Армения – Ден на независимостта (от Съветски съюз, 1991 г., национален празник)
Белиз – Ден на независимостта (от Великобритания, 1981 г., национален празник)
България – Празник на град Тутракан - От 1993 г. с решение на Общинския съвет този ден е обявен за празник на града
Малта – Ден на независимостта (от Великобритания, 1964 г., национален празник)