На този ден: 16 януари - Капитан Бураго освобождава Пловдив от Османската империя

16 Януари, 2017, 08:00

Битката при Пловдив по време на Руско-турската война (1877-1878) е опит на османското командване да забави руското настъпление към Одрин, след освобождаването на София и поражението при Шейново.

Битка при Пловдив

Разположение на силите

В началото на м. януари Западния руски отряд, 71 000 войника и 318 оръдия (командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко) излиза от София и настъпва в направлението София-Пазарджик-Пловдив-Одрин. Разделен е на 5 колони. Командири са : генерал-майор Николай Веляминов, генерал-майор Павел Шувалов, генерал-лейтенант Николай Криденер, генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер и генерал-майор Комаровски. Авангарда е с командир генерал-майор Виктор Дандевил, а на кавалерията генерал-майор Владимир Клот. Задачата е да пресече пътя за отстъпление на османските остатъчни сили в Тракия, обединени в нова групировка с командар Сюлейман паша и евентуално да бъдат унищожени.

Действия на 14-16 януари

На 2/14 януари руските сили излизат от освободения град Пазарджик. Според разузнавателни сведения доставени от българи, групировката на Сюлейман паша отстъпва по две направления : Пазарджик -Пещера и Пазарджик-Пловдив. През нощта на 3/15 януари колоната на генерал-майор Шувалов преминава р. Марица през брод до с. Айрене (дн. Оризари), а едновремено кавалерийската част на генерал-майор Даниил Краснов по левия бряг на р. Марица доближава Пловдив. Османската отбрана на Кадиевската позиция е пробита. Сюлейман паша решава да отстъпи към Родопите, а за прикритие оставя 40 табура в района с. Дермендере (дн. Първенец) - с. Караагач (дн. Брестник). В Пловдив по заповед на Сюлейман паша в полето между ж.п. гарата и кв. Остромила са избити 80 българи-затворници, участвали в националосвободителните борби. Частта на генерал-майор Краснов успява да премине р. Марица по моста до Кемера за с. Катуница. Колоните на генерал-майор Шувалов и генерал-майор Веляминов настигат османския ариегард при с. Цалапица и с. Първенец. II-и Драгунски ескадрон (63 драгуни, командир капитан Александър Бураго) от Лейбгвардейския Драгунски полк успява да се вмъкне в Пловдив. Малък разезд научава от тукашните българи в кв. Кършиака, че в града има повече от 1 000 низами и черкезка конница. Сержант Пономарьов успява да залови в района на ж.п гарата пленник и с действието си предизвиква уплаха, прераснала в паника и изоставяне на позициите. Капитан Бураго незабавно атакува и увлича руските сили. Превземат кв. Мараша, хълма Бунарджика и пощата. Капитан Бураго изпраща донесение за заемането на Пловдив. Сутринта на 16 януари в града влиза генерал-лейтенат Йосиф Гурко с целия си щаб и обявява освобождението на Пловдив. Отслужен е молебен. Главните руски сили незабавно се отправят за атака на прикриващите османски сили в района. Групата на Сюлейман паша е отклонена от направлението Пловдив-Одрин и насочена към Родопите, където се разпада като организирана военна сила.

Събития

27 г. пр.н.е. – Сенатът на Римската империя удостоява за първи път с титлата Август императора Гай Юлий Цезар Октавиан.
927 г. – Кордоба (в дн. Испания) е обявена за халифат.
1547 г. – Иван Грозни се самопровъзгласява за цар на Русия.
1556 г. – Императорът на Свещената Римска империя Карл V абдикира, разделяйки империята на две части, в полза на сина си Филип II и брат си Фердинанд I.
1581 г. – Английският парламент узаконява англиканството като държавна религия, приемайки закони против католицизма.
1593 г. – Мехмед III става султан на Османската империя, след което убива 19-те си братя.
1707 г. – Шотландският парламент ратифицира договора за обединение с Англия, с което се създава Великобритания.
1724 г. – Петър I забранява в Русия браковете по принуда.
1878 г. – Руско-турска война (1877-1878): Капитан Александър Бураго с отряд руски драгуни освобождава Пловдив от Османската империя.
1881 г. – Българската поща сключва договор с Австрийското параходно дружество за превоз на пощенски пратки по Дунав.
1908 г. – Съставено е правителство на Демократическата партия с премиер Александър Малинов.
1909 г. – Експедицията на Ърнест Шакълтън установява местонахождението на магнитния южен полюс.
1915 г. – Открита българската легация във Вашингтон от първия пълномощен министър на България в САЩ Стефан Панаретов.
1920 г. – В САЩ е въведен, така наречения, сух режим.
1920 г. – В Париж се провежда първото заседание на Лигата на нациите.
1920 г. – Страните от Антантата преустановяват търговската блокада на СССР.
1963 г. – СССР обявява, че притежава водородна бомба.
1969 г. – Чешкия студент Ян Палах се самозапалва в Прага, в протест срещу смазването на Пражката пролет от Съветския съюз, година по-рано.
1970 г. – Полковник Муамар Кадафи встъпва в длъжност министър-председател на Либия.
1979 г. – В Иран е свален светския режим на шах Мохамед Реза Пахлави и страната е обявена за ислямска република.
1992 г. – С мирен договор се поставя край на 12-годишната гражданска война в Салвадор, взела 75 000 жертви.
2000 г. – За президент на Чили е избран Рикардо Лагос.
2005 г. – 66-годишната румънка Адриана Илиеску става най-възрастната майка на планетата.

16 януари 1957 г. отваря „The Cavern club“ където дебютират Бийтълс . ЮНЕСКО обявява 16 януари за ден на Бийтълс

Родени

1728 г. – Николо Пичини, италиански композитор († 1800 г.)
1749 г. – Виторио Алфиери, италиански поет и драматург († 1803 г.)
1831 г. – Йован Ристич, сръбски политик († 1899 г.)
1838 г. – Франц Брентано, германски психолог и философ († 1917 г.)
1853 г. – Андре Мишлен, френски предприемач († 1931 г.)
1867 г. – Викентий Вересаев, руски писател († 1945 г.)
1890 г. – Асен фон Хартенау, граф Хартенау († 1965 г.)
1901 г. – Фулхенсио Батиста, кубински диктатор († 1973 г.)
1904 г. – Димитър Добрев, български писател († 1985 г.)
1910 г. – Валтер Шеленберг, ръководител на германското стратегическо разузнаване по време на Втората световна война († 1951 г.)
1931 г. – Йоханес Рау, президент на Германия († 2006 г.)
1933 г. – Сюзън Зонтаг, американска писателка и общественичка († 2004 г.)
1934 г. – Мерилин Хорн, американска оперна певица
1936 г. – Фернандо Соланас, аржентински кинорежисьор
1939 г. – Биньо Иванов, български поет († 1998 г.)
1946 г. – Кабир Беди, индийски актьор
1947 г. – Валентин Чернев, български поет
1948 г. – Джон Карпентър, американски сценарист и режисьор
1952 г. – Майкъл Чорни, руски бизнесмен
1953 г. – Иван Петрушинов, български актьор
1953 г. – Росен Елезов, български режисьор
1955 г. – Джери Лененджър, американски астронавт
1957 г. – Иван Черкелов, български режисьор и сценарист
1959 г. – Шаде Аду, британска певица от Нигерия
1962 г. – Христо Марков, български депутат
1964 г. – Деян Неделчев, български поп певец, композитор и шоумен
1966 г. – Алек Попов, български писател
1968 г. – Бойко Пенчев, български писател, преводач, журналист
1968 г. – Дейвид Чокачи, американски актьор
1970 г. – Снежина Петрова, българска актриса
1974 г. – Кейт Мос, английски модел
1976 г. – Андреана Николова, българска оперна певица
1979 г. – Алия, американска поп-певица († 2001 г.)
1981 г. – Боби Замора, английски футболист
1981 г. – Соня Немска, българска поп-фолк певица
1982 г. – Тунджай Шанлъ, турски футболист
1983 г. – Емануел Погатец, австрийски футболист
1985 г. – Маркош да Силва, бразилски футболист
1986 г. – Айша, латвийска певица

Празници

България – Професионален празник на хората, работещи в областта на растителната защита (обявен с Решение на Министерски съвет 28 септември 2005 г.)
САЩ – Национален ден за религиозна свобода
Тайланд – Ден на учителя
Тамили (народност, населяваща Индия, Шри Ланка, Малайзия, Сингапур и др.) – Фестивал на реколтата