За смъртта на ринга, робите-гладиатори, кръвта и за едни бездействащи институции

Кървава бойна арена бе открита в Пловдив. Открити бяха и  40 роби-гладиатори - кучета, превърнати в бойци, за да участват в кървави битки за печалби и за садистично брутално зрелище. Бруталността на битките била добре документирана на открити на мястото видеоклипове. Не е нужно да ги гледаме, гледали сме десетки такива и знаем за какво става въпрос. Има двама арестувани, на които евентуално ще бъдат предявени обвинения. Браво, ще кажат някои.  Но думата ,,евентуално“ си стои. Няма да прилагаме клипове от прословутите боеве с кучета…прекалено брутална и кървава гледка са. Ще ви кажем само, че след кървавото няколко минутно шоу /за което се правят залагания, стигащи до десетки хиляди/ често остават кучета без крайници, уши, очи и други части от тялото. А още по-често остава просто труп. Не си мислете, че след битката се полагат медицински грижи за кучетата. Ако раните са повърхностни, се закърпват. Ако са по-сериозни, кучето или се изхвърля като боклук …или се екзекутира. Във варненското ромско село Каменар са ми показвали дънер, на който са рязали главите на ….загубилите бойци. Но да се върна на темата и на думата, която ползвахме в началото -думата ,,евентуално“. Защо я ползвахме ли? Ами защото осъден за това деяние /въпреки че боевете с кучета са криминализирани / няма. И скоро няма и да има.  Не си мислете, че двамата задържани ще лежат в затвора…най-вероятно и до съд няма да стигнат. Първо, занимаващите се с тази брутална и нечовешка дейност обикновено са хора, за които това е само част от незаконната дейност, която извършват. Като такива, те обикновено плащат на полиция и прокуратура да ги покрива, да ги пази и да им разпъва т.н ,,чадър“ над незаконните дейности. Факт е, че срещу тази ,,фабрика за смърт“ в пловдивския квартал Къришияка има десетки сигнали през годините. Има сигнали от бивши работници именно за провеждане на боеве с кучета. И нищо. Има сигнали от граждани, подплатени с видеоклипове и снимки от битка. Прокуратурата отговаря, че двете кучета от клиповете са се сбили по време на ….разплод. Нищо , че и двете кучета се били женски. Какво значение има полът  на кучетата за един пловдивски прокурор, след като по този начин една мутра избягва отговорност за престъплението си. Изводите всеки си ги прави сам. Циганин от Каменар бе заснет през 2013 г. как насъсква кучето си по улично животно. Няколко минутното кърваво зрелище  става на главен път , пред очите на десетки преминаващи и пред очите на гледащи ромски деца. Циганинът не е осъден. Той ,,обичал“ животните и се опитвал да разтърве случайно сбилите се животни, установи следствието.   Варненски крими елемент от години развъжда ,,бойни кучета“ и организира боеве. Към полицията и общинските служби има десетки сигнали. И нищо. Бивш военен от Варн, брутално разстреля с бойно оръжие от упор домашно куче…на централна градска улица. Вече година и той дори не е в съда. Напротив, прокуратурата прекрати следствието. Наложи се намеса на един евродепутат, за да се възобнови следствието и извършителят ,,евентуално“ да застане пред съда и да бъде осъден. Сандански- младеж на 18 години организира и участва в боеве с кучета. Опита се да продаде осем месечно куче , победител в пет битки/по негови собствени думи/. След журналистически разследвания на прокуратурата бяха предоставени и видео материали на боеве с кучета, в които участва и младежът. Бяха предоставени и доказателства за заплахи за убийство, отправени от младежа към един журналист. Младежът не е осъден. Кучето от клиповете бе убито - застреляно от същия младеж. Няма куче - няма престъпление. Още носим вина, че повярвахме в системата и институциите, подадохме сигнал и доказателства …и това вместо да спаси…уби нещастното животно. На фона на тези примери е ясно защо не вярваме в системата. Защо не вярваме, че ще има наказани за това брутално престъпление. Дано грешим…. Идва и въпросът с прибраните близо 40 кучета. Какво се случва с тях?  В България няма организация, която да може да прибере толкова животни, да работи с тях по тяхното възстановяване и социализация. Има няколко организации, които имат опит с такива животни, но техният капацитет е ограничен. Те се издържат със собствени средства и често разчитат на дарения. Не е ли време, след зачестилите случаи с насилие над животни и нуждата от отнемане на животни жертви на насилие, да се помисли и къде и как ще се настаняват такива? Варианти за това има много. Всяка община може да работи с такава организация и да поема разходите по отнети животни до намирането им на нов дом.  Както казахме, има такива организации, доказали се с опита си в социализацията точно на такива животни и намерили домове на десетки от тях. Защото тези ,,бойни“ кучета не са кървави зверове. И често се превръщат в най-любящите и безопасни домашни любимци/след подходяща работа с тях и социализация/. Не говоря празни приказки, самият аз имам в дома си от години такова куче…с разкъсани уши и цялото в белези. И е прекрасен приятел и домашен любимец. И всяко едно от тези кучета може да бъде такъв, стига да попадне в ,,правилните ръце“.  Не е вариант тези кучета да влязат в тясната клетка на общинския приют, където никой не работи с тях по тяхната социализация и да стоят там с години…докато тече размотаваното от прокуратурата и от скъпоплатени адвокати дело например.  А нали всичко се прави за да не страдат те …животните уж. Нали и за това законът е такъв…поне на хартия де, защото на практика не е. Толкова от нас. Надяваме се този път пловдивската прокуратура да си свърши работата. Надяваме се и за отнетите животни, спасени от един кошмар, да се намери разумно и хуманно решение, а не да бъдат вкарани в друг кошмар…законно при това. Източник: ovarna.bg Автор: Ивайло Василев


Автор: СПЪТНИК
Напиши коментар