Трима ковачи направиха дарение на музей „Етър”

Ковачите Георги Манолов, Любен Ангелов и Лазар Урумов направиха дарение на музей „Етър”. Майсторите участват в изложението базар по време на ХVІІ Международен панаир на традиционните занаяти, пише Дарик. Клонката, на която е кацнало птиче, е изработена по класическата технология – без намесата на машини за заваряване. На майстор Георги Манолов се пада да направи петте ковашки заварки. „Много е важно при нея е да се направи в сумрак. Следи се температурата, която е над 1350 градуса, когато желязото започва да се „поти”, да кипи. Точно на границата, когато започва да се топи, има един тънък момент – обвива го дим и се получават искри, както при бенгалски огън. Изпусне ли се, всичко се разваля. На дневна светлина този момент е много труден – направо изтичат очите”, споделя Георги Манолов. Всяка година при участията си в събития на музей „Етър”, майсторите даряват изработен от тях предмет. В първия ден от Международния панаир на занаятите решават, буквално в последния момент, да направят клонката с кацнало птиче на нея. Георги Манолов, Любен Ангелов и Лазар Урумов работят по класическия способ и създават мателопластика, най-трудният стил. Днес пазарът е наводнен от предмети, за които се твърди, че са от ковано желязо, но всъщност не са. Майстор Манолов дава за пример как се подпомага практикуването на занаята в Англия. У нас това не е принцип. „В Индия почина майсторка, която работи с индиго и имаше три дни национален траур. Това е национално богатство. Осъзнава се като такова. Като принцип, ковачеството няма да изчезне, докато го има човечеството”, убеден е Георги Манолов. Той има наследник на своя занаят. Синът му – Иван, го кара да се вълнува, когато говори за него. Казва, че 13-годишното момче има талант. Един ден го оставя да се занимава с желязо в работилницата и за кратко Иван изработва силует на седяща жена. „Имам един принцип – нищо да не се прави насила. Надявам се синът ми да поеме занаята от мен, въпреки че нищо не бива да е на всяка цена.” Георги Манолов е от Хисар. Убеден е, че в България няма по-добре оборудвана ковашка работилница от неговата. „Не искам да му наложа моята воля. Ако той иска, ще има един добър учител и огромна база, в която да се труди.”