Смях в залата! Субсидираните проекти на Фонд Култура на община Варна заинтригуваха едва 30% млади хора

Слабата реклама или приятелски субсидирани проекти без никакъв пазарен интерес доведе до резила? Тема с продължение! Едва 30 % от публиката, посетила събитията, финансирани с пари от варненския Фонд „Култура“ в последните три години е била от млади хора до 25 години. Процентът на децата, присъствали на подобни мероприятия е още по-малък – само 8 на сто. Според мониторинг, поръчан от Общината, най-голям интерес към концерти, фестивали, постановки и всички останали мероприятия са проявили хора в активна възраст – между 26 и 60 години. Това стана ясно на заседанието на Комисията по култура към Общинския съвет. Зам.-кметът на града Коста Базитов отчете това като пропуск и обясни, че през 2017-та събитията за младежи ще са приоритетни, след като има и специално финансиране за Европейска младежка столица. Според него, през миналата година едва 15 процента от зрителите на различните събития са били гости от страната и чужбина. Проучване чрез анкети и на принципа на тайния посетител установило, че близо 63 % от публиката е била само варненска. Повечето от събитията на открито се организирали самоцелно без да се търси обратна връзка със зрителя. Според зам.-кмета друго заключение от мониторинга е и, че повече от 40 процента от организаторите на мероприятия не споменават Общината като спонсор. Варненският Фонд „Култура“ открива твърде късно първата си сесия, докато софийският, който е и с десетократно по-висок бюджет, очаква първите кандидати за финансиране още през декември. Това коментира шефът на Комисията по култура Даниела Димова. Тя направила справка от 2014-та година и установила, че за три години това неудобство още не е отстранено, а хората настояват за промяна. Димова отчете като пропуск още орязването на парите за малки проекти и мобилност, както и забавянето на плащанията на последните 20 процента от общинската субсидия. Според справката на председателката на комисията, от основаването на Фонда най-голям интерес за публиката предизвикват събития, свързани с изпълнителски и визуални изкуства, музика и кино. На по-малка популярност се радват проектите, свързани с народното творчество, видео арт или храна. Добра посещаемост е отчетена на събития в областта на литературата. Съветникът от „Възраждане“ Костадин Костадинов пък отправи критики, че разгласяването за културните събития в града в печатните медии, телевизиите и радиата е много слаба. Според него, щом над 50 % от хората разбират за различните прояви от приятели, 27% – от Фейсбук и 15,4 % – от сайтовете, ще е по-удачно да се дават пари за реклама само в социалните мрежи. Там, по думите му е много по-евтино, а в същото време се стига до по-много по-голяма аудитория. Източник: Moreto.net