Шантаните на Стара Варна

Правилникът за проституцията във Варна - предоставен от Музея "Нова история на Варна”. Старите заможни варненци не остават чужди на всички развлечения и блага както за душата, така и за плътта. След Освобождението модните европейски забавления, колкото и в началото да са шокирали патриархалното общество край морето, скоро стават част от делника и нощния му живот. Започва се с така известните по цял свят кафе-шантани или пеещи кафенета, като първото се появява в Париж през 1820 г., по-късно в Италия, Австро-Унгария, Русия , но те са като вариетета, където посетителите им се забавляват семейно. Модата, привнесена у нас обаче, ги прави нещо средно между кафе-шантани и публични домове, повлияни както от Запада, така и от Ориента, посочва историкът Светлозара Колева от Етнографския музей във Варна, която е работила дълго по темата. Според нея те са съществували доста преди 1886 г., когато местният общински съвет решава да вкара ред в тях и приема „Правилник за работа на кафе-шантаните”, публикуван във варненския окръжен вестник. Едно от най-известните заведения е „Бяла Виста”, по-късно наречено „Орфиум вариете”, и негов съдържател е австриецът Лангбер, припомня историчката. Собствениците наемат първите певачки, или както са им казвали тогава - шансонетки, предимно румънки, австрийки, гъркини, а по-късно и българки. Кафе-шантаните скандализират консервативните варненци, защото момичета в тях пеят, разхождат се поразголени между клиентите, сядат на масите с тях. Дори наличието на нелегални публични домове сякаш не е шокирало така порядъчните хора, както животът в шантаните, в афишите на които се обявявало, че жените танцуват канкан и кючек. Тогава започнала ожесточена дискусия във вестниците как трябва да се пребори варненското общество с „тази зараза”. „Развратът се сблъсква с нравствените закони, които все още доминират в българското общество. Шантаните, вариететата и публичните домове събират празните хора”, бие тревога пресата. В дискусията се намират обаче и техни поддръжници. Варненски писател се застъпва горещо за шантаните, защото черпел вдъхновение от любимата си Амалия. ”Развратът върви ръка за ръка с цивилизацията и ще съществува, докато съществува и тя“, пише той през 1906 г. Правилникът забранявал да се взема бакшиш в шантаните, а техните противници се оплакват, че певачките направо пребърквали джобовете на клиентите. Много възмущения предизвиква тогава и сервирането на нискокачествен, но скъп алкохол. Клиенти се оплаквали, че им пробутват вкиснато вино вместо евксиноградско за 5 лева или подсладен оцет за шампанско, което струвало 16 лева, а за хора от провинцията - 20 лева. Сметката набъбвала до 70- 80 лева само за час, ако фриволните дами, наричани още тогава шафрантии (нарицателното име идвало от разголените танцьорки на унгарския музикант и цигулар Михай Шафран), си поръчат порция хайвер, шунка, ябълка или други глезотии. Първите официални публични домове са построени от община Варна. При това твърде по-рано от 1903 г., когато Народното събрание приема първия закон за проституцията в България. През 1890 г. тогавашният кмет Кръстю Мирски сключва заем с банка за подобряване на града. Част от парите са вложени за изграждането на морски бани, за разширяване на главната улица и отделя 100 хиляди лева от този кредит „за построяване на домове за публичните жени”, посочва Колева. Така при Кръстю Мирски се вдигат първите три хотела - „Адрианопол”, „Плевен” и „Балчик“, които се дават под наем за публични домове. Един от собствениците на „Балчик” е австрийският поданик Йосиф Щайнкол. Властите задължават проститутките да упражняват занятието си само в тези хотели. Общината поема ангажимента да се грижи за поддръжката на тези сгради - оправя калдъръма в дворовете, построява други помещения и отделя средства за ремонт и подобрения. Известен публичен дом се намирал в хотел „Комерсиал” до сградата на областна управа, който се водел нерегламентиран. Проститутките били рускини, забегнали след погрома на белогвардейците по време на Октомврийската революция. За доброто настроение на хората се грижел руски балалайчен оркестър. В града се разказвали дълги години случки за една весела бохемска компания, която се забавлявала с горещи плътски удоволствия в „Комерсиал”. Когато тръгвали да се прибират, подпийналите младежи си поръчвали три файтона. В единия сядали те, във втория се качвал човекът с латерната, за да им свири по пътя, а в третия файтон возели шапките и бастуните си. Източник Труд Автор Кръстина Маринова