Промените на българския химн между "Социализъма" и "Прехода"

След като Отечественият фронт завзема властта на 9 септевмри 1944 година българската държава и общество са връхлетени от драстични промени, които са имали нужда от солидна идеологическа подкрепа. Борбата с „монархофашизма” не подминава и химна на Царство България − „Шуми Марица“. За новата власт песента е „буржоазен остатък“, несъвместим с новата действителност. Този химн символизира Царство България, а за марксистко-ленинската историография това е един фашистки режим и споменът за него трябва да бъде изкоренен с цената на всичко.

От 1947 до 1950 година като заместител на „Шуми Марица” се изпълнява химна на БКП „Републико наша, здравей!“. Републико наша, здравей! Ярема на робство сурово И мрака на сива съдба Ний сринахме с огън и слово В жестока неравна борба. Припев: Републико наша народна, Републико наша здравей! Земята ни днес е свободна, Свободно днес всеки живей! За нас свободата е свята И ние ще браним с любов Кръвта на борците, пролята По всяка падина и ров. За наши и чужди тирани, Родино, в теб няма простор! Ний помним безбройните рани, Фашисткия кървав терор.   Съществува предположение, че в този период е използван и югославският химн „Хей, славяни!”  – това е общославянски марш и има общо със съществуващите проекти за създаване на голяма южнославянска държава (Югославия) с участието на България. За добро или зло, след разрива в отношенията между Тито и Сталин през 1948 година шансът това да се случи става нищожен.  

Хей, Славяни! Хей, славяни, все още жив е духът (речта) на нашите предци Докато сърцето за народа бие на техни наследници. Жив е, жив е духът славянски ще живее с векове, Не ни плашат ни бездни адски, нито огнените гръмове. Нека сега и над нас със буря всичко да се разнесе Скала се пука, дъбът се цепи, Земята нек се разтресе. Ние стоим твърдо като крепост. Проклет да е предателят На своето отечество! В края на 40-те години на XX век е обявен конкурс за химн на Народна република България. Конкурса е спечелен от песента написана от: Никола Фурнаджиев, Елисавета Багряна, Младен Исаев,  музиката е написана от Георги Димитров и колектив. Българийо мила „Българио мила, земя на герои, неспирен и мощен е твоят възход. Да крепне навеки съюзът ни боен с могъщия братски съветски народ. Припев: Слава републико наша свободна! Страж на мира непреклонно бъди! Враг ли нападне земята ни родна, В бой до победи ни смело води! Великото слънце на Ленин и Сталин с лъчите си нашия път освети. Димитров за подвиг сърцата запали, в борбата и в мирния труд ни сплоти. Строим ний заводи, разкриваме мини, нивята широки задружно орем. За нашата скъпа, прекрасна родина готови сме труд и живот да дадем“ Песента „Българийо мила” е утвърдена като химн през 1950 година и е използвана до 1964 година. Прави впечатление, че химнът е изключително политизиран и повлиян от марксизма. След по-внимателен преглед може да се заключи, че „Българийо мила” е олицетворение на българския „суверенитет”. Едва ли съществува друга европейска страна, която да се прекланя пред делото на Сталин, Ленин и техният довереник Георги Димитров в своя национален химн. Редно е да се запитаме, щом химнът е така безмилостно „опропаганден”, „Какво се случва с културата?”. Всеки културен жанр минава през щателната редакция на БКП и бива преправян в зависимост от нуждите на партията.

За щастие сред хората с партиен билет е останала съвест и чувство за национално достойнство. Всъщност това е един човек и той се казва Георги Джагаров, който по случайност е близък приятел на Тодор Живков и може да си позволи, дали на шега, дали сериозно, да отправи критика към управлението на „вожда“. През 1961-1962 година поетът Георги Джагаров започва полемика за замяна на твърде съветския химн. Това достига до ушите на Т. Живков. Запазена е стенограма от разговора между тях:

ТЖ :Защо, Джагаров! Събираш разни компании и не харесваш нашия химн! Защо така бе, момче? Какво му е лошото на химна? Писали са го най-талантливите наши поети- Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Младен Исаев! Композиторите забравих. ГД :Хората не го пеят…. ТЖ: Как да не го пеят? А ти знаеш ли го? ГД: Не… ТЖ:Между нас казано, и аз не го знам. Пфу! Пфу! Първи секретар на ЦК, а да не знае националния химн! Но съветските другари го пеят. Веднага хващат мелодията. Може би са по-музикални от нас. ГД: Защото не правят разлика между нашия и техния химн.  Те пеят, ние мълчим. ТЖ: Ха-ха-ха! Това ли било! Прав си, прав си Джагаров! Мене слон ме е настъпил по ухото, но все пак долавям….Прав си, че двата химна си приличат. Приличат си бе, като две капки вода! Докъде сме стигнали в укрепването на българо-съветската дружба, а!

Този откъс говори много за морала и културата на управляващата партия, в която лидерът не знае химна на своята „република“, но го харесва, защото държава покровителка го одобрява. Не е важно ние да знаем химна си или дори да го харесваме, достатъчно е нашият „голям брат” да е доволен. Благодарение на усилията на Георги Джагаров в началото на 60-те години е обявен нов конкурс . През 1964 година е обявен новият химн на Народна Република България. Този път е избрана песента на Цветан Радославов „Мила родино“, написана през 1885 година. Естествено, тя е преработена според нуждите на БКП и придобива следния вид: Мила  Родино Горда Стара планина, до ней Дунава синей, слънце Тракия огрява, Над Пирина пламеней. Припев: Мила Родино, ти си земен рай,       твойта хубост, твойта прелест,      ах, те нямат край. Паднаха борци безчет, За народа наш любим. Майко, дай ни мъжка сила Пътя им да продължим! Припев: Мила… Дружно, братя българи! С нас Москва е в мир и в бой! Партия велика води нашия победен строй. На 8 септември 1964 година президиума на НС утвърждава новия химн. Тук следва да бъде признат и особения принос на Георги Джагаров, който е имал смелостта да противоречи на Тодор Живков с ясното съзнание, че думите му могат да го изпратят в лагер. Основна разлика между химна, избран през 1949 година, и „Мила Родино”, е че първият е изключително близък до този на СССР. А песента „Мила Родино” е написана през 1885 година, което напомня за българската държавна традиция. И все пак ние оставаме в желязната хватка на Източния блок, а химнът на България остава непроменен до разпадането на блока през 1989 година.

След 10 ноември 1989 година България тръгва по пътя на прехода от „социализъм” към демокрация. А този преход е свързан с промени във всеки един аспект от живота на българското общество. Естествено, промените не подминават и химна на страната. Започват дебати, които трябва да изберат химна на демократична България. Сред предложенията присъстват старият химн „Шуми Марица!”, като сред най-обсъжданите варианти е и песента „Върви народе възродени”. В крайна сметка за химн е избрана отново песента „Мила Родино”, но без куплета добавен през 1964 година. Мила Родино Горда Стара планина, до ней Дунава синей Слънце Тракия огрява, над Пирина пламеней. Припев: Мила Родино, ти си земен рай, твойта хубост, твойта прелест, ах, те нямат край! Впечатление прави фактът, че падането на „социализма” не води до коренна промяна в химна на българската държава, а само до неговото изменение. Този факт кореспондира по интересен начин с българското схващане за „прехода”, че за последните 27 години нищо или много малко се е променило.  Случайност или не… това е въпрос на гледна точка. Източник: Българска история