На този ден: 3 март, Честит празник, Българи!

Освобождението на България е възстановяване на българската държавност след петстотингодишно османско иго, в резултат от вековните борби на българския народ за независимост и дали повод на Русия за започване на Руско-турската война (1877 – 1878) и последвалите я събития.

Новосъздаденото Княжество България е зависимо от Османската империя автономна държава, номинално васално и трибутарно (плащащо данък) княжество със свое народно правителство и войска. Източна Румелия е област в рамките на Империята, ползваща се с административна автономия, включително собствени въоръжени сили („местна милиция“). Двете български области са обединени със Съединението на България от 1885 г., официално под формата на лична уния, въпреки съпротивата на Русия и след отблъскване на нападението на Сърбия. България обявява независимост като суверенна държава, през 1908 година, когато са създадени необходимите условия за това.

Освобождението на България от османско иго е тържествено отбелязвано, като на територията на страната са построени няколкостотин паметника в знак на признателност към героизма и саможертвата на сражавалите се воини. До наши дни са оцелели 244 от тях.

Събития

• 1431 г. – Начало на понтификата на папа Евгений IV.
• 1517 г. – Експедицията на испанските мореплаватели Франциско Кордоба и Антон Аламинос достига полуостров Юкатан.
• 1585 г. – Във Венеция е открит Олимпийския театър, проектиран от Андреа Паладио.
• 1845 г. – Флорида става 27-я щат на САЩ.
• 1855 г. – Александър II официално се възцарява като император на Руската империя.
• 1857 г. – Втора опиумна война: Франция и Великобритания обявяват война на Китай.
• 1861 г. – Александър II премахва с манифест крепостното право в Русия.
• 1875 г. – Състои се премиерата на операта Кармен в парижката Опера комик.
• 1878 г. – Руско-турска война (1877-1878): Русия и Османската империя подписват прелиминарния (предварителен) Санстефански мирен договор, с който се слага край на войната и де факто се създава Третата българска държава.
• 1886 г. – Сръбско-българската война: След приключване на войната е сключен Букурещки договор между България и Сърбия.
• 1891 г. – В правилата на футбола е въведена дузпата, а прилагането ѝ започва от следващия сезон.
• 1904 г. – При използване на цилиндъра на Томас Едисън е направен първият звукозапис на политическа реч – на кайзерът на Германия Вилхелм II.
• 1912 г. – Във Варна е учреден Юношеския туристически съюз Галата.
• 1913 г. – Основан e футболен клуб Тича, известен днес като ПФК Черно море.
• 1918 г. – Първата световна война: Подписан е Брест-Литовският договор между, от една страна Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България, и от друга страна – болшевишкото правителство на Русия, даващ независимост на Полша, Финландия, Литва, Латвия и Естония.
• 1923 г. – Излиза първият брой на списание „Тайм“
• 1924 г. – С детронацията на халиф Абдул Меджид II е сложен край на 1400-годишния ислямски халифат, Турция става република и в длъжност встъпва президента Кемал Ататюрк.
• 1924 г. – В България по решение на правителството са арестувани около 500 дейци на ВМРО.
• 1931 г. – Приет е съвременният Химн на Съединените американски щати.
• 1938 г. – В Саудитска Арабия са открити големи находища на нефт.

• 1941 г. – Втората световна война: Великобритания скъсва дипломатически отношения с България.
• 1941 г. – Холокост: Германските окупатори създават в Краков еврейско гето.
• 1945 г. – Втората световна война: Финландия обявява война на Хитлеристка Германия.
• 1958 г. – Нури ас-Саид става министър-председател на Ирак за 14-ти път.
• 1961 г. – Хасан II става крал на Мароко.
• 1974 г. – Самолет МакДонълд Дъглас на турските авиолинии катастрофира близо до Бои д'Ерменонвил, Франция – загиват 346 души.
• 1980 г. – Робърт Мугабе съставя първото правителство на Зимбабве (дотогава Родезия), след получената независимост от Великобритания.
• 1992 г. – Босна и Херцеговина обявява независимост от Югославия.
• 1997 г. – Открита е най-високата постройка в Нова Зеландия – кулата Скай Тауър (328 м), построена в Окланд за две години и половина.
• 2002 г. – Народът на Швейцария решава в референдум страната да стане член на ООН.
• 2005 г. – Американският пилот Стив Фосет приключва околосветския си полет със самолета GlobalFlyer без междинно зареждане с гориво, започнат на 28 февруари.

Родени

• 1455 г. – Жуау II, крал на Португалия († 1495 г.)
• 1823 г. – Дюла Андраши, унгарски политик († 1890 г.)
• 1831 г. – Джордж Пулман, американски изобретател и индустриалец († 1897 г.)
• 1841 г. – Джон Мъри, британски океанограф със шотландски произход († 1914 г.)
• 1845 г. – Георг Кантор, германски математик († 1918 г.)
• 1847 г. – Александър Греъм Бел, шотландски изобретател († 1922 г.)
• 1859 г. – Бончо Боев, български икономист († 1934 г.)
• 1868 г. – Емил Шартие, френски философ († 1951 г.)
• 1872 г. – Борис Дрангов, български офицер и военен педагог († 1917 г.)
• 1873 г. – Уилям Грийн, американски синдикален лидер († 1952 г.)
• 1876 г. – Мария Георгиевна, гръцка принцеса († 1940 г.)
• 1877 г. – Йордан Захариев, български географ и етнолог († 1965 г.)
• 1880 г. – Лев Шчерба, руски езиковед († 1944 г.)
• 1895 г. – Рагнар Фриш, норвежки икономист, Нобелов лауреат през 1969 († 1973 г.)
• 1898 г. – Растко Петрович, сръбски поет и писател († 1949 г.)
• 1903 г. – Христо Несторов, български анархист († 1954 г.)
• 1905 г. – Стефан Пейчев, български актьор († 1979 г.)
• 1906 г. – Артур Лундквист, шведски писател († 1991 г.)
• 1906 г. – Димитър Станишев, български учен († 1995 г.)
• 1909 г. – Георги Веселинов, български детски писател († 1978 г.)
• 1911 г. – Джийн Харлоу, американска актриса († 1937 г.)
• 1913 г. – Роже Кайуа, френски писател († 1978 г.)
• 1915 г. – Страшо Пинджур, македонски партизанин († 1943 г.)
• 1926 г. – Джеймс Мерил, американски поет († 1995 г.)
• 1926 г. – Марио Рици, италиански католически архиепископ, апостолически нунций на Светия престол в България († 2012 г.)
• 1930 г. – Йон Илиеску, президент на Румъния
• 1930 г. – Любен Гоцев, български политик
• 1930 г. – Хайнрих Гайслер, германски политик
• 1935 г. – Желю Желев, президент на България († 2015 г.)
• 1939 г. – Георги Солунски, български актьор
• 1942 г. – Владимир Ковальонок, съветски космонавт
• 1946 г. – Елизабет Йънг-Бруел, американски психотерапевт († 2011 г.)
• 1948 г. – Сноуи Уайт, британски китарист (Пинк Флойд)
• 1949 г. – Георги Божинов, български политик
• 1949 г. – Георги Новаков, български актьор
• 1950 г. – Георги Костадинов, български боксьор
• 1952 г. – Иван Тишански, български футболист
• 1953 г. – Зико, бразилски футболист
• 1953 г. – Милко Божков, български художник
• 1954 г. – Теньо Минчев, български футболист
• 1956 г. – Збигниев Бониек, полски футболист
• 1958 г. – Миранда Ричардсън, английска актриса
• 1961 г. – Валери Кулинов, български футболист
• 1962 г. – Джеки Джойнър-Кърси, американска атлетка
• 1966 г. – Фернандо Колунга, мексикански актьор
• 1967 г. – Зоран Коняновски, политик от Република Македония
• 1967 г. – Насер Орич, босненски командир
• 1970 г. – Антония Велкова-Гайдаржиева, български литературен историк
• 1972 г. – Кристиан Оливер, немски актьор
• 1977 г. – Костадин Язов, български политик
• 1977 г. – Владимир Ненов, български режисьор
• 1982 г. – Джесика Бийл, американска актриса
• 1985 г. – Момчил Николов, български шахматист
• 1987 г. – Елнур Хюсейнов, азербайджански певец