Кратка ретроспекция на Почетните граждани на Варна

Автор Любомир Кутин / lykutin.blogspot.com Званието „Почетен гражданин на Варна“ датира в новата история на града от 1879 г. Отличени са руски военни, управлявали Варна след Освобождението, политици и кметове. Общият им брой  е скромен – едва 9. 1879 Д.Тугарски Владимир Рончевски 1880 Фьодор Боборикин 1893 Стефан Стамболов 1902 Николай Игнатиев 1941 Георги Попов 1942 Цани Калянджиев Коста Ранков Станчо Савов Непосредствено 1944 г. отличието продължава да се присъжда преобладаващо на политически дейци. От началото на 60-те години се срещат космонавти, художествени творци и спортисти. Броят им се увеличава на 63. След промените през 1989 г., за 28 години са обявени 83 почетни граждани -  художествени творци, спортисти, учени, дипломати, политически дейци и представители на морските професии

През годините почетното гражданство на Варна от профилиран знак на уважение към политически и военни дейци обхваща все повече професии. Това, само по себе си е положителна тенденция, доколкото помага на варненци да обогатят своите знания за личностите, допринесли за развитието и укрепване на авторитета на града. Променената ситуация изисква по-задълбочена оценка на приносите. Подобни отговорности не са по силите само на политическото ръководство в лицето на местната власт. Очевидно е, че за да носи авторитет и престиж най-високото отличие на Варна се нуждае от осъвременяване на действащия статут. Добре е да се проучи как са организирани подобни процедури в големите европейски градове. Също така е полезно да се заимства от опита на световните награди. Процесът на подбор за почетно гражданство изисква и дискретност за да се щади достойнството на кандидатите.

Представените идеи са опит за противодействие на очертаващата се девалвация и конюнктурни решения, на които се натъква и най-беглият поглед към списъка с имена.

[1]Авторът, като професионално ангажиран в публичния живот на Варна след 1992 г., е участвал в процедурите за почетни граждани на оперната прима Райна Кабаиванска (1993), хоровият диригент проф. Марин Чонев, цигуларят Минчо Минчев и оперната прима Гена Димитрова (1996), първият посланик на ЕС в България Томас О’ Съливан (1997), политикът и дипломат Иван Станчов (1998), диригентът Руслан Райчев (1999), оперните изпълнители Калуди Калудов и Тодор Костов (2003), скулптурът Альоша Кафеджийски (2010).