Клеветницата Веселина Томова отново осъдена, дължи 10 бона. Сайтът Афера е собственост на ром

Ти да видиш! Ето за какво призовава Веселина Томова в блога Афера.БГ: "ОБРЪЩЕНИЕ! ПРИЗОВАВАМЕ ВСИЧКИ ДА ПОДКРЕПЯТ САЙТА „АФЕРА“ НА ПОСОЧЕНАТА БАНКОВА СМЕТКА! „АФЕРА“ Е ОСТРОВ НА НЕЗАВИСИМОТО СЛОВО, НЕПОДВЛАСТЕН НА МАФИЯТА, ПРЕВЗЕЛА НЕ САМО ДЪРЖАВАТА, НО И СЪДЕБНАТА СИСТЕМА!" На 15 януари за пореден път списващата варненски сайт за фалшиви новини и клевети Веселина Томова бе осъдена. Окръжният съд във Варна я осъди да заплати 10 000 лева глоба - отново за клевети. Още същия ден Томова започна да набира въпросната сума на блога си, приканвайки хората да защитят "истината", за която осъдената клеветница се бори. А какво ще да представлява нейната истина? Томова заявява, че блогът "Афера" е неин. Това обаче е абсолютна лъжа, тъй като Afera.bg бе прехвърлен на рома Щилян Григоров. Войнът на свободното слово в България и борецът за истина Томова прехвърля фирмата си на Григоров, тъй като е глобена от Комисията за защита на личните данни с 12 000 лева. Така де - ако може да не плаща, защо трябва да плаща? Малко по-късно е глобена отново от КЗЛД с още 15 000 лева. Естествено, държавата няма как да си вземе въпросните 27 000 лева от Томова. Няма как да си ги вземе и от Григоров. Сега, с цялата си борбеност за "правда и свобода", блогът "Афера" набира дарения. Но в чия полза? Всъщност, ето тук моментът е много интересен. Блогът е собственост на бившата фирма на Томова - "Афера" ЕООД, чийто собственик в момента е Щилиян Николов. В блога обаче се призовава средствата да се дарят в полза на друга фирма, която вече е собственост на Томова, а именно - "Лъки Афера" ЕООД. Името на фирмата ѝ е особено подходящо за случая ("Щастлива афера"). Последно кого трябва да подкрепят читателите, според воплите на писачите на "Афера" ? Фирмата на лицето от малцинствен производ Григоров, който заради писанията на Томова дължи 27 000 лева на държавата, или фирмата на Томова, която все още никому нищо не дължи...? Длъжник е Томова, а не нейната фирма. Поради каква причина граждани трябва да захранват сметката на фирмата ѝ...? Скоро трябва да приключи още едно дело срещу Томова. Дано антуражът ѝ се справи по-колоритно със списването на следващата агитация в помощ на клеветницата.Тъй като тя съвсем не без причина не е публикувала цялото решение, с което е осъдена да заплати тези 10 000 лева, ние го публикуваме по-долу. Защото читателите ни трябва да знаят истината.Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е Номер ………………          Година                          Град Варна Варненският окръжен съд                            Наказателно отделение На двадесет и трети ноември      Година две хиляди и седемнадесета В публично заседание в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Трайчо Атанасов ЧЛЕНОВЕ:   Мая Нанкинска                                                        Красимир Гайдаров съдебен секретар : Родина Петкова като разгледа докладваното от председателя ВНЧХД №  351 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид: Предмет на въззивното производство е присъдата по НЧХД № 905/15г. на Районен съд Варна, ХХХVІ – ти наказателен състав, постановена на  07.02.2017г., с която подсъдимата В.Т.З. е бил призната за  виновна по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 и т.3/само за Д./ вр. чл.147 ал.1 пр.2 от НК, съгласно частните обвинения срещу нея за извършено престъпление “клевета” с пострадали Е.И.М. и Д.Л.Д., като и е било наложено наказание “Глоба” в размер от по 5 000 /пет хиляди/ лева по всяко от обвиненията, както и наказания “Обществено порицание”. Частично са   били уважени предявените граждански искове  за неимуществени вреди в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за частния тъжител и граждански ищец М., като е отхвърлен за горницата до 7 500 /седем хиляди и петстотин/ лева и в размер на 2 200 /две хиляди и двеста/ лева за частният тъжител и граждански ищец Д., като и неговия иск е отхвърлен за разликата до 7 500 /седем хиляди и петстотин/ лева. Подсъдимата В.Т. е била оправдана по обвиненията за извършена при условията на продължавано престъпление клевета по отношение на двамата частни тъжители извършена в периода от 29.01.2015г. до 01.02.2015г., респективно били са отхвърлени като неоснователни и предявените граждански искове. Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимата Т., чрез защитника и – адв. Д.Д. ***  с която се иска отмяна на постановената присъда и оправдаване изцяло. В допълнение към въззивната жалба от страна на защитата се твърди, че подсъдимата е осъдена по несъществуващо обвинение, както и че не е налице субективната страна на престъплението “клевета”. В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа, като се анализират и събраните във хода на въззивното съдебно следствие доказателства. В правото си на лична защита подсъдимата изразява съмнение в ефективността на правосъдната система в България и разказва за своята борба с корупцията в страната. В последната си дума заявява, че ще бъде горда, ако бъде осъдена от двамата корумпирани типа /частните тъжители/. В срока за обжалване има постъпили жалби и от частните тъжители и граждански ищци, с които се иска осъждане на подсъдимата Т. по всички предявени и обвинения, както и уважаване на предявените граждански искове в пълен размер. В допълнително писмено изложение към подадената въззивна жалба частният тъжител и граждански ищец Е.М. излага съображения в подкрепа на жалбата си като цитира и практика на ЕСПЧ. Във възражение по реда на чл.322 от НПК изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимата. От страна на частния тъжител и граждански ищец Д. също е постъпило допълнително писмено изложение към въззивната жалба. В съдебно заседание пред въззивната инстанция частните обвинители и граждански ищци поддържат жалбите си, като в пледоарията си в хода на съдебните прения подробно се анализират събраните в хода на въззивното съдебно следствие свидетелски показания и се моли за осъждане на подсъдимата по всички предявени и обвинения. Окръжният съд намира, че жалбите на страните са неоснователни. По реда и със средствата на НПК, първоинстанционният съд е събрал всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата, изложени в частната тъжба, които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната истина. Установена е следната фактическа обстановка  : Подсъдимата В.Т.З. е родена на ***г***, българка, българска гражданка, с висше образование, разведена. Главен редактор на сайта Афера.БГ. Осъждана е както следва : 1.                          С присъда по НЧХД № 1305/1992г. по описа на ВРС – V-ти състав влязла в законна сила на 23.03.1994г. подсъдимата Т. е призната за виновна в това, че на 09.10.1992г. в гр. Варна, чрез печатно произведение – варненски ежедневник  “НД” – независим бр.230 е разпространила клевета, като е приписала престъпление по чл.250 и чл.313 от НК на тъжителката Н. Я.Г. – престъпление по чл.148 ал.2 пр.1 вр. ал.1 т.2 вр. чл.147 пр.2 от НК с наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 8 /осем/ месеца изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години. Реабилитирана е по право по реда на чл.88А от НК считано от 23.03.2002г. 2.                          С присъда по НЧХД № 1747/2000г. по описа на ВРС ХХІІІ-ти състав  подсъдимата Т. е била призната за виновна в това, че на 08.05.2000г. в гр. Варна, чрез печатно произведение – в-к “Черно море” разпространила обида, като казала нещо унизително за честта и достойнството на Й. Ж. Б. в качеството и на длъжностно лице по повод изпълнение на службата и – престъпление по чл.148 ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.146 ал.1 от НК с наложено по реда на чл.78А ал.1 от НК административно наказание “Глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева. Частният тъжител и граждански ищец Е.И.М. е роден на ***г. в гр. Ямбол, българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан. Бивш служител в МВР. Като такъв за периода на службата му е награждаван 16 /шестнадесет/ пъти и е наказван еднократно. Частният тъжител и граждански ищец Д.Л.Д. е роден на ***г. в гр. Варна, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан. Бивш служител в МВР. Като такъв в периода на службата му е награждаван 17 /седемнадесет/ пъти и е наказван еднократно. През м. ноември 2006г. в гр. Варна частният тъжител и граждански ищец Е.М. и частният тъжител и граждански ищец Д.Д. – по това време първият Началник сектор “Борба с организираната престъпност” в ОД на МВР – Варна, а вторият Началник на група в същия сектор - съвместно с други служители на ОД на МВР Варна, задържали свидетеля Р.К. – по прякор “Черния Роди”  за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК - за държане на високорисково наркотично вещество - хероин, като срещу същия било образувано наказателно производство – НОХД № 315/2007г., което приключило с влязла в сила присъда на Варненския окръжен съд. Р.К. изтърпял ефективно наказание в местата за лишаване от свобода и бил освободен условно предсрочно по ч.н.д. № 790/2008г. на ВОС. На 25.01.2015 г. на брифинг, даден от министъра на вътрешните работи В. В., заместник - главният прокурор Борислав Сарафов и главният секретар на МВР С. Л., било обявено, че при специализирана операция на Главна дирекция „Криминална полиция" под ръководството и надзора на Специализираната прокуратура, била задържана организирана престъпна група, ръководена от Р.К. - Черния Роди, като групата била създадена с цел убийства. На 29.01.2015г. в 14:32 ч. в интернет медията, функционираща като електронен сайт с наименование afera.bg, била публикувана статия, озаглавена „Ексклузивно! ЧЕРНИЯ РОДИ: За какви убийства говорите? Изкарахте ме супер мафиот, най-лошият човек в страната, нямам вина и този път изкупителна жертва на държавата и правителството няма да съм! Имам много неща да казвам!" Статията представлявала писмо, за което било посочено, че било получено на имейла на сайта от Р.К., известен като Черния Роди и бележка, че той е автор на същото с пояснението, че се публикува дословно. Същото завършвало с подпис „Роди" и има следното съдържание: „Не знам откъде да започна този имейл, просто не мога да повярвам какво ми се случи. Не знам как да обясня, че нямам нищо общо с тези неща, които чух по мой адрес. Ще започна от 2006 година, когато ме хванаха с хероин. Да, бях виновен, хора ме помолиха да им помогна и аз им свърших услуга. И до ден днешен тези хора са на свобода и не са спрели да се занимават с това. Тяхната цел беше да ме подложат и успяха. Този път за първи път ще упомена имена, след толкова години мълчание. В. Ж. и Я. К. срещу сумата от 5000 лева, платени на Е. М. /бележка на АФЕРА - бивш шеф на БОП - Варна/ и Д. / бележка на АФЕРА - бивш зам-шеф на БОП - Варна, дясна ръка на Е.М./, бяха дадени за да ме задържат и да прехвърлят цялата вина на мен. Бях виновен, признах си, и излежах присъдата си. След това, покрай случая с Д., ме набедиха за ОПГ с наркотици. И там без доказателства, само по показания на В. Ж. и Я. К., и лежахме с Д. в затвора, което е пълно безумие - Данов и наркотици. Признаха ме за виновен, заради В. Д., защото той сключи споразумение и се призна за виновен./Бележка на АФЕРА - по думите на Веселин Данов, той не е виновен за обвинението, свързано с наркотици, но сключва споразумение с прокуратурата, защото не издържа на очертаващия дълъг престой в затвора, и заради сина си, който лежи с него./ Излежах и тази присъда. От 5 години живея нормален живот, имам бизнес /внасям автомобили/ и имам свидетели. Хора без чест, достойнство и скрупули, и хора, които са вечни свидетели срещу мен - това е пълна лудост. Този път вина нямам и никога няма да се върна в тази държава. Този път изкупителна жертва няма да съм, колкото и удобен да съм на някои хора за това. Имам много неща да казвам, но всичко ще кажа когато  му дойде времето. Изкарахте ме супер мафиот, най-лошият човек в страната. Никаква група не ръководя. Не познавам тези лица, освен Н., покрай Ч.. Вижте как живее Ч. - без пари и кола, с малко дете, и пари за ток няма. За какви убийства говорите? Пак подчертавам категорично - не съм замесен в нищо от това, в което съм обвинен, подложете ме на детектор на лъжата. Такива мръсни неща, които се изказаха за мен... Питайте хора, които ме познават дали някой е казал нещо лошо, освен тези наркомани Ж. и Я.. Не спряха да се оглеждат в мен -изкупителната жертва на държавата и правителството станах. Засега това мога да кажа. Много истини не знаете госпожо разследващ полицай и господин прокурор. Този път няма да мълча! Ще се боря докрай за да се разбере, че вина нямам! Роди" Сайтът afera.bg публикувал и снимка на електронната си поща с посоченото писмо. Целият материал (поясненията преди писмото и фактът на публикуването на писмото) бил подписан „Afera.bg". На 01.02.2015г. в 17:55 ч. в сайта afera.bg, била публикувана статия, озаглавена: „ЧЕРНИЯ РОДИ. „ЗА ЧЕРНИЯ РОДИ ПОЛУЧИХ 3000 ЛЕВА НАГРАДА КАТО „ИНФОРМАТОР". ПАЗЯ СИ ОЩЕ НЯКЪДЕ ДОКУМЕНТА, ВЪРХУ КОЙТО СЕ ПОДПИСАХ. ОТДОЛУ СТОЕШЕ ПОДПИСА НА ВЪТРЕШНИЯ МИНИСТЪР. ПАРИ ОБАЧЕ НЕ ВЗЕХ. ТЕ ОТИДОХА В БОПАДЖИЯТА". Статията била подписана „В.Т.". В началото на изложението авторката пояснявала, че публикува „откъс от книгата на В.Т. ***, издадена през 2009г. Според частното обвинение  в следните абзаци се съдържат клеветнически твърдения: Абзац 3- „Симбиозата бе перфектна. Времената се бяха сменили и онези горди гангстери, за които беше въпрос на чест някой да не каже за тях, че е „кука", се бяха сменили с пъплещи бандитчета, които играеха своята измекярска игра - ставаха с охота агенти и „разработвани обекти" за да легитимират нерегламентираните контакти на корумпираните антимафиоти. Ченгето винаги оправдаваше контакта с това, че е оперативен, а през това заедно с „обекта" редяха мафиотски схеми срещу пари и влияние. Предмет на тъжбата са и следните части от публикувания текст от книгата - 8 и 9 Абзац: „За да няма пробив в смазаното колело на „симбиозата" обаче, трябва съответен прокурор, през който да минават безпрепятствено всички поръчани „ювелирни" акции. Това не е толкова сложно, защото всъщност антимафиотите наистина залавят посочените им от купилия ги бос бандити, но винаги има риск някой прокурор да се усъмни в качеството на доказателствата, или на подготвяната операция на ченгетата." Шефът на БОП - Варна Е.М. не крие, че работи брилянтно с окръжната прокурорка С.Я.. Всички акции на БОП - Варна минават през нея и няма нито една, която да я усъмни."; Абзац 12 и 13: „Антимафиотите наистина бързат, защото поръчката е дадена и този, който трябва да бъде „скалъпен" пречи на боса, който поръчва музиката. А той също бърза, защото губи пари. - На практика конкурентът не го наказваш ти, нито мафията. Истинското наказание идва от БОП, която работи като наказателна бригада на мафията. За Черния Роди получих 3000 лева награда като „информатор". Пазя си още някъде документа, върху който се подписах. Отдолу стоеше подписа на вътрешния министър. Пари обаче не взех. Те отидоха в бопаджията. Как ги е взел, не знам. Роди беше ударен по същата схема, защото бе посочен от Жеков и Янко Каратиста - години по-късно признава пред мен един от участниците в платеното мероприятие." Абзац 18 : „Иначе шефът на БОП - Варна Е.М. ексцентрично представя битката си срещу организираната престъпност по пресконференции с медиите. Той направи куп шумни показни акции срещу наркодилъри, които оповести като небивал успех на службата. Ударени бяха обаче единствено лица от групировката „Монопола", която се ръководеше от В. Н. - Бандита, или Аспаруховския. Конкурентната групировка, наречена „Фирмата", оглавявана от В. Ж. обаче не е пипната." Абзад 14,15,16 и 17: „Преди да бъде ударен Черния Роди обаче, при него отива посредник от страна на шефовете на БОП - Варна. Предлага му се да даде 20 000 лева за да „отърве кожата". Разговорът е записан на мобилния телефон на Черния Роди. Слушала съм този разговор, който е потресаващ. Помолих тогава Роди да съдейства, да го дадем на „Вътрешна сигурност", или ДАНС за да направят нещо, но той махна с ръка: -Айде пак да ме мъкнат насам-натам и накрая аз ще изляза виновен. Малко по-късно отново го помъкнаха по арестите. Този път дори за нещо, за което вече бе лежал в затвора. До тогава обаче имаше още време. Имената, които бяха споменати в записа са на шефа на БОП -Варна Е.М. и заместника му - дясната му ръка - Д.Д.. Роди отказва да даде парите. На практика ченгетата играят и двойна игра - получават поръчката да бъде ударен Черния Роди от човека, който им плаща, но пробват дали могат да ощавят и Роди за да осуетят акцията." За да приеме изложената фактическа обстановка като установена по безспорен и категоричен начин ВРС е извършил детайлен анализ на събраните по делото гласни доказателства, съпоставил ги е с писмените такива и е дал убедителен отговор кои от тях и защо кредитира. Били са събрани всички възможни /към момента на разглеждане на делото в първата инстанция/ и относими към предмета на делото доказателства и въз основа на техния анализ първоинстанционния съд е стигнал до единствено възможния извод за виновността на подсъдимата в извършване на престъплението клевета спрямо двамата частни тъжители в абзаци от 14-ти до 17-ти включително в статия публикувана на  01.02.2015г. в 17:55 ч. в сайта afera.bg,  озаглавена: „ЧЕРНИЯ РОДИ. „ЗА ЧЕРНИЯ РОДИ ПОЛУЧИХ 3000 ЛЕВА НАГРАДА КАТО „ИНФОРМАТОР". ПАЗЯ СИ ОЩЕ НЯКЪДЕ ДОКУМЕНТА, ВЪРХУ КОЙТО СЕ ПОДПИСАХ. ОТДОЛУ СТОЕШЕ ПОДПИСА НА ВЪТРЕШНИЯ МИНИСТЪР. ПАРИ ОБАЧЕ НЕ ВЗЕХ. ТЕ ОТИДОХА В БОПАДЖИЯТА". В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция по искане на защитата на подсъдимата в качеството на свидетели бяха разпитани лицата Р.И.К. и А.Т. Т.. От показанията на К. се установи, че преди години при него е идвало лице от  арабски произход, който е имал оръжеен магазин срещу сградата на ОД на МВР в гр. Варна. Последният се е представил, че идва от името на частните тъжители Д. и М. и му е казал, че ще спрат да се занимават с него, ако плати определена сума пари. К. е записал разговора на мобилния си телефон и го е пуснал на В.Т., която му е предложила да предостави записа на полицейските служби, но той е отказал. В последствие е изтрил записа и счупил телефона с който е правен. По отношение на въпроса дали е изпращал имейл на подс. Т. през м. януари 2015г. заявява,  че е чел имейла, но не борави с имейли и мисли, че не го е пращал той. Посоченият от защитата свидетел А.Т. Тянков през 2008г. е работил като агент в Държавна агенция “Национална сигурност” в гр. София и като такъв е бил офицер за връзка с подсъдимата Т. във връзка с предоставена от последната информация на диск и флашка за корупционни практики в ОД на МВР – Варна и прокуратурата в гр. Варна. Заявява, че записите са били предадени и приети по законоустановения ред и по тях е била извършена проверка, като част от сигналите са се потвърдили. От материалите изслушани от него не са му известни имената на частните тъжители и граждански ищци Е.М. и Д.Д.. Твърди, че не е подавал информация на подсъдимата  свързана с корупционни практики на двамата тъжители. В субективен план счита, че подсъдимата В.Т. е един изключително смел гражданин. Показанията и на двамата разпитани свидетели съдебния състав цени като достоверни и добросъвестно депозирани, но те не променят изведената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Случая със записа направен от св. Р.К. е преди да бъде арестуван през м. ноември 2006г., а разказаното от св. А.Т. касае контактите му с подсъдимата Т. в периода от 2008 до 2010г. Последния очертава заетата доблестна гражданска позиция от подсъдимата в горепосочения период, но не и верността на изнесените от нея във процесните статии твърдения. С оглед на установеното по-горе ВРС е извел извод, че подсъдимата В.Т. следва да бъде призната за виновна в това, че на 01.02.2015 г. в гр. Варна, в 17:55 часа, в качеството й на главен редактор на сайта Афера.бг в публикувана статия със заглавие „Черния Роди. За Черния Роди получих 3000 лв. награда като „информатор ”. Пазя си още някъде документа, върху който се подписах. Отдолу стоеше подписа на вътрешния министър. Пари обаче не взех. Те отидоха в бопаджията.” приписала на тъжителя Е.И.М. извършване на престъпление – подкуп в съучастие като съизвършител с тъжителя Д.Л.Д. и помагач неизвестно лице поискал имотна облага в размер на 20 000 лева от Р.К. /Черния Роди/, която не му се следва, за да извърши действие по служба. Районният съд е счел и, че подсъдимата следва да бъде призната за виновна и по идентичното обвинение от частният тъжител Д.Д., а именно за това, че на  01.02.2015 г. в гр. Варна, в 17:55 часа, в качеството й на главен редактор на сайта Афера.бг в публикувана статия със заглавие „Черния Роди. За Черния Роди получих 3000 лв. награда като „информатор ”. Пазя си още някъде документа, върху който се подписах. Отдолу стоеше подписа на вътрешния министър. Пари обаче не взех. Те отидоха в бопаджията.” приписала на тъжителя Д.Л.Д., в качеството му на длъжностно лице – Началник в служба БОП, при изпълнение на службата, извършване на престъпление – подкуп в съучастие като съизвършител с тъжителя Е.И.М. и помагач неизвестно лице поискал имотна облага в размер на 20 000 лева от Р.К. /Черния Роди/, която не му се следва, за да извърши действие по служба. Изложените правни изводи и квалификацията на извършеното от подсъдимата деяние се споделят от състава на ВОС, като по прецизността на диспозитивите на присъдата и в нейната осъдителна и в нейната оправдателна част съдът ще се произнесе при разглеждане на изложеното във въззивната жалба на подсъдимата и при изводите от цялостната служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт. По възраженията на защитата на подсъдимата : В писмено допълнение към жалбата на подсъдимата Т. защитата изразява становище, че срещу подсъдимата е възведено обвинение, че е приписала на тъжителите престъпление подкуп за да не извършат действие по служба, а тя е призната за виновна, че им е приписала престъпление подкуп за да извършат действия по служба. Безспорно е, че в осъдителната част на диспозитива  на присъдата е пропусната отрицателната частица “не” преди израза “да извършат действия по служба” /частните тъжители/. Въпросът е дали този пропуск на първоинстанционния съд е съществено процесуално нарушение – подсъдимата да е нямала възможността да се защитава срещу обвинението по което е осъдена, или се касае за технически пропуск при изписването, който не нарушава правото на защита на Т.. При наказателните дела от частен характер фактите и обстоятелствата изложени в тъжбата рамкират предмета на доказване в процеса, така както изложеното в обвинителния акт рамкира предмета на доказване при наказателните дела от общ характер. Правната квалификация в делата от частен характер и изписване на диспозитива на обвинението е задължение на съда. Задължение на частния тъжител /тъжители в случая/ е да изнесе фактите на които се основава обвинението му. В настоящето производство обвинението спрямо подсъдимата по което е призната за виновна е предявено от частните тъжители в изложеното в частната им тъжба – л. 8 и 9 от първоинстанционното дело, където в т.2.3 се посочва твърдяно от частните тъжители конкретно престъпление – абзаци 14,15,16 и 17 /по които е осъдена подсъдимата/ искане на подкуп, като е посочен диспозитива на престъплението – че частните тъжители в качеството на полицейски органи в конкретен времеви период са поискали имотна облага в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, които не им се следват от лицето Р.К., за да не извършат действие по служба – да не задържат лицето Р.К., като престъплението е извършено в съучастие, като съизвършители от двамата тъжители и в съучастие с неизвестно лице – помагач. Посочена е и точната квалификация на приписаното им деяние – чл.302 т.1 пр.6 вр. чл.301 ал.1 пр.1 вр. чл.20 ал.2 и ал.4 от НК. В направените от частните тъжители уточнения по тъжбата след дадени от съда указания - л.36 и 37 от първоинстанционното дело са посочени време и място на узнаване на процесните статии, както и са уточнени предявените граждански искове, но не са внесени изменения във фактите касаещи отправените спрямо подсъдимата обвинения. Изложеното води въззивния съдебен състав до извода, че фактите срещу които се е защитавала подсъдимата са били ясно очертани от началото на съдебния процес и липсата на отрицателната частица “не” преди израза “да извършат действия по служба” в присъдата е резултат от технически пропуск при изписване на присъдата, а не на становище на първоинстанционния съд. В тази насока са и мотивите на ВРС – л.296 /гръб абз.3/ “С публикацията на 01.02.2015г. в интернет сайта “Афера. БГ”, чийто редактор е подсъдимата, на откъс от книгата и, същата приписала на двамата частни тъжители извършване на престъпление, а именно, че са поискали подкуп, за да не извършат действие по служба /да не задържат Черния Роди/, като деянието е извършено в съучастие и с трето лице помагач. На л.297 ред 6 е посочено “ Така описаното в статията деяние се явява достатъчно конкретизирано по време и място, тъй като са съобщени конкретни факти за съставомерността на същото, а именно, че Е.М. и Д.Д. са поискали чрез посредник от Черния Роди 20 000 лева, за да не бъде задържан последния.” Изложеното води съдебния състав на ВОС до извода, че подсъдимата е била осъдена по обвинение което и е предявено и по което се е защитавала в хода на процеса, а техническия пропуск на ВРС не е довел до нарушаване на правата и. Този пропуск може да бъде отстранен чрез изменение на присъдата по реда на чл.336 ал.1 т.2 от НПК. На второ място защитата изтъква, че ВРС неправилно е счел, че през 2015г. подсъдимата е следвало да извърши проверка за истинността на отново публикуваното от нея, доколкото проверка за истинност в контекста на разпитаните по делото свидетели и материалите по д.п. № 142/08г. по описа на ВВОП е безперспективна. Изложеното не се споделя от състава на ВОС. Ако обществения интерес през 2008 – 2009г. е налагал разкриването на евентуални корупционни практики в службата за борба с организираната престъпност в гр. Варна и в действията на конкретни лица от тази служба досежно действия извършени през 2006г. /относно данните за поискания от частните тъжители подкуп/, то към 2015г. на подсъдимата е било добре известно, че частният тъжител М. отдавна се е пенсионирал от системата на МВР, а частния тъжител Д. не работи в горепосочената служба. През 2015г. пред подсъдимата е нямало проблем да извърши дори и минимална проверка дали изнесените отново от нея факти са истина – с разговори със засегнатите лица,  изискване на информация по реда на Закона за достъп до обществена информация дали срещу тъжителите има образувано, респективно приключило наказателно производство и едва след като има субективна увереност в истинността на данните да ги изнесе отново пред читателската си аудитория. За да се изключи субективната съставомерност на деянието според защитата  е следвало у подсъдимата да има основана на обективни факти увереност в истинността на разгласяваното обстоятелство. В тази насока е цитирана правната теория и решение № 745/91г. на ІІІ-то н.о. на ВС на РБ. В проведения в хода на съдебното следствие разпит в качеството на свидетел Р.К. на въпроси на частния тъжител Е.М. отговори “Лицето, което тогава дойде при мен го познавате много добре, имаше оръжеен магазин до ОД на МВР, той е арабски гражданин, забравих му името. Лицето знам, че го познавате много добре, знам, че бяхте в близки отношения, сега дали сте го пратили вие, или не, не мога да кажа, но той дойде от ваше име. Т. не ме е питала дали съм убеден, че точно вие изпращате това лице”. Изложеното от свидетеля според съда ясно сочи, че дори у подалия информацията към подсъдимата източник не е имало увереност, че неназованото лице поискало от него пари е действително изпратено от частните тъжители М. и Д.. В този насока следва да се отчете, че от страна на частния тъжител М. във възражението му по реда на чл.322 от НПК  коректно е цитирана практика на ВКС където е посочено, че субективната съставомерност на клеветата не може да бъде изключена от така наречената, необоснована, гола субективна увереност. В конкретния случай според ВОС подсъдимата не е извършила необходимата /дори и минимална/ проверка относно истинността на изнесените пред нея факти, които тя е изнесла двукратно  пред обществеността. Тази проверка и евентуалното потвърждаване на изнесените факти би изключило умисъла и към престъплението “клевета”. Подсъдимата е знаела, че нейния източник – св. Р.К. е бил задържан от частните тъжители при изпълнение на служебните им задължения, признал се е за виновен и е изтърпял ефективно  наказание  “Лишаване от свобода”. Т.е у него е имало достатъчно силен мотив да сезира компетентните органи и да си “върне” на Д. и М., ако той би бил сигурен, че лицето от записа действително е изпратен от частните тъжители да му поиска подкуп. Изложеното води съда до извода, че още през 2009г. при първоначалното поднасяне пред читателската аудитория на фактите относно поискан, чрез трето лице подкуп от частните тъжители М. и Д. от св. Р.К. у подсъдимата не са били налични достатъчно данни да бъде уверена в истинността на изнесеното, още по-малко че и източникът и не е бил уверен. Тя е чула запис на разговор на неизвестно лице с Р.К., а не на разговор между М., или Д. и К., като подобен разговор би я уверил в истинността на искания подкуп, респективно на фактите изнесени пред публиката. Неясно остава и лицето разговаряло  с Р.К. на изслушания от подсъдимата запис. Според К. това е лице от арабски произход собственик на оръжеен магазин в близост до ОД на МВР – Варна. В хода на първоинстанционното дело е разпитано лицето С.Г.С. – собственик на оръжеен магазин до ОД на МВР – Варна, който не е гражданин от арабски произход и  не съобщава да се е срещал със св. К.. Налага се извода, че сам по себе си изслушан разговор по телефон между Р.К. и неизвестно за подсъдимата Т. лице сам по себе си е крайно ненадежден източник на информация. При това единствен такъв. Подсъдимата Т. е нямала достатъчно обективни факти, въз основа на които да бъде уверена в истинността на твърденията си, че частните тъжители са изпратили посредник да иска пари от св. Р.К. за да не го задържат, респективно да са  извършили престъплението подкуп. Съгласно разпоредбата на чл.147 ал.2 от НК деецът не се наказва, ако докаже истинността на разгласените обстоятелства, или приписаните престъпления. От страна на подсъдимата Т. такива доказателства не са ангажирани. И при проведеното въззивно съдебно следствие нови доказателства в тази насока не се събраха. Затова и ВОС намира присъдата на ВРС за правилна в осъдителната и част. Правилна е и възприетата правна квалификация на осъдителните диспозитиви. Безспорно е, че към 01.02.2015г. частният тъжител Д.Д. е бил длъжностно лице, но не е бил Началник в служба БОП, а съобразно представената справка от началник сектор “Човешки ресурси” при ОД на МВР – Варна – л.96 по делото е заемал длъжността “полицейски инспектор – V-та степен /ТП/” в група “Охранителна полиция” на РУП Аксаково при ОД на МВР – Варна. В тази насока следва и да се измени присъдата. По отношение на изложеното в жалбите на частните тъжители и граждански ищци. По отношение на обвиненията за извършено престъпление на 29.01.2015г. с публикуваната в 14,32 часа статия с посочен автор  “Роди” – св. Р.К. първоинстанционния съд е приел че на частните тъжители е било приписано престъплението подкуп в пасажа ”В. Ж. и Я. К. срещу сумата от 5 000 лева платени на Е. М. / бележка на Афера - бивш шеф на БОП – Варна / и Д. /бележка на Афера- бивш зам.шеф на БОП – Варна бяха дадени да ме задържат за да прехвърлят цялата вина на мен. Бях виновен, признах си и излежах присъдата си”. ВРС е приел и, че в хода на производството не са събрани доказателства частните тъжители да са извършили престъплението подкуп, респективно да е приложима законовата презумпция на чл.147 ал.2 от НК – обсъдена по-горе. За да оправдае подсъдимата съдът е приел, че наказателната отговорност е лична и подсъдимата Т. не може да носи отговорност за изявления които не са нейни,  доколкото  в публикувания имейл изрично е посочен автора на писмото. Съдът е приел и, че Т. е “средство” чрез което съобщените от друг обстоятелства стават достояние на тези до които в последствие се свеждат. ВОС намира крайния резултат за оправдаване на подсъдимата по това обвинение за правилен, но не по изложените от ВРС мотиви. На първо място следва да се отбележи, че подсъдимата Т. не може да бъде средство за извършване на престъпление. Такова може да бъде предмет, животно, или наказателно неотговорно лице. Подсъдимата Т. не изпълва нито една от трите хипотези. Съдът  споделя изложеното в допълнителното писмено изложение във въззивната жалба на частния тъжител и граждански ищец, че за съставомерността на деянието клевета от обективна страна  е без значение дали позорящите обстоятелства са станали известни на дееца непосредствено като очевидец, или са му станали известни от трето лице. Коректно е цитирано и Решение № 2/11.02.2011г. на ВКС по н.д. № 698/2010г. на ІІІ-то н.о. с докладчик председателят С. Р. в което е посочено, че “Включвайки в обективната страна на престъплението клевета и изискването, разпространените клеветнически твърдения да са “собствени” на дееца, а не и пресъздаване на чужди такива” въззивният съд  е нарушил материалния закон, тълкувайки го стеснително”. За това и от обективна страна е налице извършено престъпление наказуемо по чл.147 ал.1 от НК извършено от подсъдимата Т.. Не е налице обаче субективния елемент на престъплението. В хода на проведеното съдебно следствие свидетеля Р.К. отговори уклончиво дали е автор на процесния имейл, като заяви, че не борави с имейли и мисли, че не е пращал имейла от м. януари 2015г., но не потвърди, или не изключи категорично дали той е пратил процесния имейл. Затова и съдът не може да определи категорично дали изложените в процесния имейл твърдения са авторски на св. Р.К., или са написани от подсъдимата посредством използване на името на свидетеля, което по това време е било медийно актуално. По отношение на информацията изнесена в процесната публикация свидетеля потвърди, че тази информация /за платените от В. Ж. и Я. К. пари за да бъде задържан/ “се е говорела в града” и през 2008г. е писал писмо на В.Т.. Т.е. информация за посоката на удара срещу Р.К. подсъдимата Т. е получила от самия него и доколкото се предполага, че К. най-добре би могъл да знае как е организирана акцията по задържането му тя е могла да вярва на думите му. От друга страна от задържането на К. са спечелили конкурентни престъпни групи разпространяващи наркотици.  Обстоятелството, че  не е била “ударена” конкурентна група на пазара на наркотици  във Варна е обективен факт и той би могъл да формира у Т. увереност в истинността на изнесените от нея твърдения. Логично е от премахването на разпространител на наркотици в града да спечелят неговите конкуренти. Подсъдимата Т. е нямала съмнения в обективността и добросъвестността на източника си и е публикувала процесния имейл.  В случая не е налична т.н. гола, необоснована увереност в истинността на публикувания факт, а увереност обоснована на обективни факти, което изключва умисъла за престъплението клевета. Съдът изцяло споделя изложеното в допълнението към въззивната жалба от частният тъжител и граждански ищец Е.М., че подсъдимата Т. не е спазила изискванията на 1.3.4 и 1.1.6 от Етичния кодекс на Българските медии, като не е потърсила гледната точка на засегнатата страна и не е посочила, че твърденията в процесния имейл не са до


Автор: СПЪТНИК
Напиши коментар