Днес почитаме Свети Мина - закрилник на семейството и хората на път

На 11 ноември православната църква почита Свети Мина като закрилник на семейството. Името му означава „месечина, луна“. Свети Мина е покровител на сираците и бездомните. Смята се за патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, воини, както и на хората, поели на дълъг път, пише Дарик. Свети Мина закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата на светеца за здраве на децата си, за радост и благополучие на дома. Св. Мина бил войник в Египет. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклетиан и Максимиан. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения. Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време. В народните представи Свети Мина е бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на така наречените Вълчи празници от Архангеловден до Коледни Заговезни – времето, в което вълците бесуват. Те водят и най-дългите нощи. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат караконджули и други зли сили. Имен ден празнуват Минчо, Минка, Мина, Виктор и Виктория. Спътник БГ Ви представя няколко чудеса на Свети Мина, споделени от отец Владимир Дойчев В Цариград имало величествен храм на свети Мина. Един богобоязлив християнин отивал на поклонение към този храм за празника на светеца. Този човек носел в себе си голяма сума пари. По пътя му се наложило да преспи в един хан. Като разбрал за парите, ханджията го убил, нарязал го на парчета и ги сложил в една торба, а торбата скрил в един килер, докато намери време да ги премахне изцяло. Но на сутринта в хана се явил свети Мина на кон и го попитал: „Къде е чужденецът, който дойде вчера вечерта в хотела ти?” Ханджията се заклел, че от три дни не е виждал чужденци. Тогава светецът слязъл от коня си, влязъл в килера, извадил торбата с посечения човек и казал: „Това тук какво е?” Ханджията, мислейки го за царски войник, със сълзи започнал да се моли да не го издава. Тогава свети Мина взел частите от убития човек, поставил ги на местата им, след това се помолил и възкресил мъртвия с думите: „Въздай слава на Бога”. Мъртвият станал сякаш събуден от сън и чул светеца да казва: „Брате, върви по пътя си и да благодариш на Бога.” А докато потресеният ханджия връщал парите, свети Мина строго му казал: „Бог да ти прости за злодеянието, но внимавай, отсега нататък да не си посмял да извършиш нещо такова”. После яхнал коня си и станал невидим. Чак тогава чужденецът разбрал, че е получил помощ от светията, на когото отивал да се поклони. … През 1826 г. турците в Критския град Ираклиа, узнавайки за успехите на въстаналите гърци през 1821 г., търсели възможността да удовлетворят желанието си, като унищожат, ограбят и изгорят всичко гръцко. Така избрали деня на Възкресение Христово – 18 април, когато всички християни щели да се съберат в храма на великомъченик Мина и там, намирайки ги неподготвени, да ги заколят и унищожат като овце. За да замаскират и излъжат по това време противопоставянето на местната управа, запалили огън на различни места по града и специално по квартали, които били отдалечени от Митрополията. В часа, в който митрополит Калиник четял Светото Евангелие, множество турци заобиколили храма и били готови да се нахвърлят и да започнат ужасното си дело. Изведнъж се появил измежду тях един военен, белокос старец на кон, който галопирал вън от църквата и с голата си сабя отдалечавал турците. Варварските нашественици побягнали тогава уплашени, защото били обзети от неописуем страх и така се осуетил техният варварски план и поголовната сеч. Поради нощния мрак и настъпилата бъркотия помежду им, турците помислили, че този, който се е намесил и им попречил, бил първият техен офицер Агиан Ага, който уж бил пратен от управителя на града, за да отмени изтреблението на християните. Затова отишли при последния, засвидетелствайки, че Агиан Ага ги е разпръснал и отдалечил вечерта на 18 април. Управителят обаче ги уверил, че не знае нищо по този въпрос, и че първият негов офицер оная нощ си е бил в къщата си и не се е отдалечавал оттам. Тогава турците разбрали, че християните са били спасени по чуден начин чрез явяването на покровителя на града им свети великомъченик Мина. При това чудо никой не пострадал, освен една жена, която от настъпилата паника паднала и умряла. Всички, които се намирали в църквата през нощта побягнали. Останал само митрополит Калиник, който продължил Светата Литургия. Избягал даже и дяконът му. Митрополитът, за да унижи още повече турците, посетил на другия ден турския управител, за да му благодари, че уж е изпратил първия си офицер и ги спасил от оная напаст. Управителят обаче му заявил, че не е пращал никакъв Агиан Ага. Много от турците след това повярвали и се разкаяли, като поднесли дарове в храма на св. Мина. Наскоро след чудото се събрали в Ираклиа много епископи и решили да се празнува това събитие всяка година на Светли Вторник в стария митрополитски храм. В този ден се изнасят на поклонение и почит част от светите мощи на свети великомъченик Мина, които се пазят от 1733 г., подарени от Синайския архиепископ. Раздава се на всеки християнин по едно червено яйце и една свещ. Понастоящем се дава свещ, която всички запалват при четенето на Светото Евангелие в израз на признателност, че в този час ги е спасил чудотворецът и покровителят им св. великомъченик Мина. … Едно друго чудо на св. Мина станало по време на германската окупация – през април 1943 г. в село Вилиа – Атики. Германският управител бил поставил стражи на четири места в селото, за да проверяват селяните да не би да дават провизии на въстаниците от околните планини. Един ден на мястото на южната германска стража, намиращо се близо до храма на св. Мина, се появил конник, който държал бич и попитал строго германеца: - Какво правиш тук, в къщата ми? - Стража съм – отговорил войникът – и проверявам минаващите по пътя според заповедта на управителя ми. Тогава конникът с гръмък глас му казал: - Махай се бързо от дома ми! Слязъл от коня си, ударил го с бича и му заповядал пак: - Да се махнеш веднага и друг път да не се приближаваш тук! Германският войник се уплашил и паднал възнак на земята. Когато се посъвзел, отишъл при управителя и му разказал всичко дословно за тази странна случка. На следващия ден управителят изпратил друг страж, защото мислел донесението на първия войник за лъжовно. Но същото се случило и с втория страж: подобно докладвал и вторият войник за онзи строг конник, който говорел немски и се виждало, че има голяма сила и власт. На третия ден смутеният германски управител отишъл с двамата си войници, за да провери случилото се. Храмът на свети Мина бил затворен и затова повикали клисарката, за да отвори църквата. - Ето, този е конникът, който ни удари и ни изпъди – казали и двамата войници развълнувано, показвайки иконата на св. Мина. Тогава всички се уверили, че се касае за чудо на св. великомъченик Мина. И германският управител заповядал да не се праща стражата на това място, позволявайки преминаването на селяните по пътя оттам. … Свети Мина помогнал и на съюзническите войски в Египет през Втората световна война. Това се случило през 1942 г. при прочутата битка при Ел Аламейн, градът, където е гробът на св. Мина. Няма да е преувеличено, ако кажем, че това е една от битките, предрешили изхода на войната. Било полунощ. Настъпил часът за започване на битката, когато се случило нещо неочаквано и учудващо. Много войници видели св. Мина да излиза от руините на своя храм и да води един керван от камили и да навлиза навътре във войските на непобедимия германски генерал Ромел. Неописуема паника обзела германските войници и те изоставили всичко, което имали – палатки, боеприпаси, животни и изпаднали в безразборно бягство, претърпявайки пълен разгром. Така, след тази победа съюзническите войски успели да заемат позиции и да поразят главната ос на Германия и Италия. Нека и ние по-често с вяра и покаяние да прибягваме към дивното молитвено застъпничество на великия Божий угодник свети Мина и да му се молим така: Тропар Събрали се с вяра, Мина всехвални, възхваляваме те като събеседник на ангелите и съжител с мъчениците и просим мир за света и велика милост за нашите души. Кондак Като те изтръгна от привременното войнство, показа те съобщник на небесното, страстотерпче Мино, Христос нашият Бог, Който е за мъчениците неувяхващ венец.


Автор: Атанас Георгиев
Напиши коментар