Viva Arte Theatre с позиция относно как оцеляват откритите сцени и частни продуценти

ПОЗИЦИЯ
ОТНОСНО ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ОТКРИТИТЕ ТЕАТРАЛНИ СЦЕНИ И ЧАСТНИТЕ ТЕАТРАЛНИ ПРОДУЦЕНТИ

От: Александър Александров и Татяна Иванова
Частни театрални продуценти
Театрална къща „Вива Арте”

Ние напълно разбираме сложната обстановка, пред която е изправена страната ни във време на ширещата се пандемия от COVID-19. И бяхме първите, които усетиха негативните последици от нея: театрите бяха затворени още на 8 март 2020 г., успяхме да си поемем глътка въздух за кратко през летните месеци, когато ни беше позволено да работим на 50%, а от м. ноември работим на 30%, но не се отказваме.

И все пак оставаме с горчив привкус заради някои нелицеприятни факти около културната политика на хората, които би трябвало да се грижат еднакво за всички творци – независимо дали попадат под етикета „държавна институция”, „частен сектор”, „независими артисти”.

До март 2020 г. и откритите сцени, и частните театрални продуценти се справяхме доста добре без каквато и да е финансова подкрепа от държавни институции. Ние, частните театрални продуценти, създавахме т.нар. „комерсиален театър” – почти равносилно на мръсна дума за някои – пълнехме салоните, плащахме наеми, данъци и осигуровки и не занимавахме никого със себе си. Откритите сцени – Открита сцена "Сълза и Смях"ThéatroНов Театър - НДКТеатър "Българан" - Варна – се опитваха да запълнят месечната си програма с 30 представления месечно и успяваха, предлагайки на зрителите вълнуващи театрални преживявания.

Със затварянето на театрите на 8.3.2020 г. всички лица, ангажирани с работата на откритите сцени и частните театрални продуценти, останаха без работа и без доходи. Защото заплатите, хонорарите и наемите се плащат от генерирани приходи.

С отварянето на театрите на 50% ние бяхме принудени да редуцираме заплатите и хонорарите на 50%. Откритите сцени реагираха адекватно и също намалиха наемите, което не може да се каже за болшинството от общинските зали, в които обикновено играят частните театри.

При следващото свиване на капацитета до 30%, ние отново се оказахме гъвкави и намалихме още пожелателните приходи, но продължихме да работим. Само и само да не връщаме онези 100-120 души, които се бяха престрашили да дойдат на театър. При това всички открити сцени взеха всички изискуеми предпазни мерки, за своя сметка.

Но това не може да продължи до безконечност. За да функционира спокойно един частен театър със или без собствена сцена, той трябва да разполага с екзистенц минимум, с който да се разплати с техническия и актьорския състав, който разчита на него, да плати сметките си, да не забравяме данъците и осигуровките, които се начисляват ежемесечно.

Във връзка с гореизложеното, нашите прости въпроси са:

1. Защо никой не помисли за най-елементарни грантове, с които да се подпомогнат откритите сцени и частният театрален сектор, както се постъпи с микро и малките бизнеси? За нас и 10 000 лв. безвъзмездна помощ щяха да са от огромно значение. Още повече, че с една елементарна справка в Търговския регистър всеки би могъл да види колко разходи и приходи сме генерирали през годините, какви и колко данъци и осигуровки сме платили.

2. Трябваше ли в кризисната ситуация, в която се намираме, да се организират конкурси с критерии, които са пожелателни за една нормална ситуация, но са трудно приложими в период на криза? И след като ние сме кандидатствали по тези програми, да ни отхвърлят с изсмукани от пръстите аргументи?

3. Докога ще се прави нездравословното разграничение между „частен” и „независим”. Защо частният театър, който си плаща данъците, вкарва публика в салоните и генерира приходи, които носят полза и за държавата, да е по-лош от „независимите творци”, които правят експериментални постановки с ниска посещаемост и малък живот на представленията?

4. И в крайна сметка в кой точно сектор ни поставяте, за да си научим мястото и да не ви създаваме повече проблеми: културни институции ли сме или омразни търговски дружества, които не заслужават никаква подкрепа от Министерство на културата?

Извънредните обстоятелства, в които се намираме, водят след себе си не просто загуби за културния сектор, а поставят под въпрос физическото оцеляване на артисти и театрални организации. Алармираме, че сегашната ситуация ще има необратимо и пагубно въздействие върху множество професионалисти с висока експертиза, както и върху цялата палитра от малък и среден бизнес, който е пряко или косвено ангажиран с реализацията на културни събития и културно съдържание.




Автор: СПЪТНИК
Напиши коментар