Славчо Пеев: Много се лъже в държавните театри - за пари, за билети, за всичко

Предлагаме ви един материал на Лора Ризова публикуван в сайта politika.bg, където актьорът Славчо Пеев споделя своите откровения за дереджето в бг театъра. ВИЗИТКА Светослав (Славчо) Пеев е роден на 4 април 1939 г. в София. Завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1964 г. В кариерата си има изиграни над 70 театрални и 100 телевизионни роли, както и участия в 23 игрални филма. Режисьорският му път започва през 2006 г. с „Римска баня” от Станислав Стратиев в Сатиричния театър. Сред постановките му са „Две сватби и едно прелюбодеяние” „Таблата” и др. Директор на Дупнишкия общински театър „Невена Коканова”. Вижте какво споделя той. - Г-н Пеев, какво се случва с българските театри? - Според мен в момента не може да се осъществи никаква реформа. Ако започне да се прави нещо и то за доброто на театъра, на улицата ще излязат много хора, недоволни. Защото все пак сме 2016 г. - Какво искате да кажете? - В началото на 90-те години, когато се прибрах от Италия, донесох закона за театъра, който действа там. Още тогава и ние трябваше да последваме примера на нормалните държави и да направим нещо и да променим действащата система. Ето, една Полша го е направила. - А каква реформа са извършили тогава в Италия? - От 70 държавни театъра сега има четири. Но и другите не са ги закрили. В този закон за театъра са описани четирите неща, които крепят една трупа. Първото е, че държавата дава на всички между 20 и 40 процента. На второ място е общината. Защото всички театрални сгради в Италия са общински. Има-няма театър, то там си има директор и чистачки. Третият стълб, който крепи театрите, е спонсорството. А четвъртият са зрителите. Ако един от тези фактори го няма, то няма такава трупа и съответно няма театър. Тогава никой не посегна да види как е направена тази реформа. В един момент, по времето на Поляков, той се осмели да посегне и го намрази цялото съсловие. Тогава вече беше късно, става дума за годините около 2000-та. Това трябваше да се направи в началото на т.нар. преход. А сега не виждам как ще стане. Особено в държава, в която хората разчитат на тази си заплатица в театрите, която получават. - Сякаш проблемът у нас е най-сериозен в по-малките градове? - Да, градове, области например от 80 000 жители сега са с 15 000. Не може градският театър в провинцията да играе за 4-5 лв. Това е обидно. Как е възможно например едно кино да струва 15-16 лв., а театърът - 4. Има ли някоя друга държава, в която да се случва такова нещо. Всичко при нас закъсня. И аз разбирам тези актьори, които, ако останат на улицата сега, няма къде да отидат. По едно време се раздвижиха сериалите и това естествено даде работа на страшно много хора. Но и това отшумява. Един човек, ако тепърва на 50 години отиде в някой театър, то какъв да стане той?! - Все пак не може ли да се направи нещо, за да се намери изход от създалата се ситуация? - Сега сме в една странна ситуация - полукапиталистическа, полусоциалистическа. Всичко е полу. Как да се излезе от това полу? Според мен всичко е в ръцете на ръководствата. Разбира се, и в Министерството на културата. Ще дам един пример, дори и после да се намерят хора, които да са недоволни. Преди време отидохме да играем във Варна. За два дена изиграхме пет представления в „Българан” - три дневни и две вечерни. В същото време през тези два дни театърът игра само една постановка пред 27 души. Според мен е грешна репертоарната политика. И не се отчита времето, в което живеем. Сега сме 2016 г. Те играха „Кавказкият тебеширен кръг”. Нямам нищо против, и аз съм го играл преди 60 години. Някой ден може би пак ще му дойде времето, но не сега. Това са прищевки. А според мен в момента прищевките в театъра са абсолютно забранени. Ние в същото време играхме „Господин Балкански”. С това нищо не искам да кажа. Просто хората се интересуват. Ще обясня защо, въпреки че някой пак може да ми каже нещо. Едновременно излязоха четири постановки на Бай Ганьо. Единствено нашата продължава да стои и имаме страшно много покани. Защото ние играем един вариант на Георги Данаилов, който го е написал за Сатиричния театър. Този вариант държи публиката. И когато например моят герой каже, че иска да стане председател на Апелативния съд, което си е по автор, то хората започват да ръкопляскат. Един от основните проблеми на театъра, е че няма добри български пиеси. А и не се пишат. - Такава ли е политиката на другите европейски театри - да се поставят местни автори и пиеси? - Да, ако погледнем всички в Европа. Естествено, не можем да се сравняваме с Америка, защото там си играят американски пиеси. Но в Европа чужда пиеса се прави за разкош. Всички пиеси са на държавите, в които се играе: във Франция - френски, в Италия - италиански, и т.н. Е, разбира се, прокрадват се една-две чужди пиеси. В балканските държави е абсолютно същото. Изключвам Гърция, там е един друг вид театър. В момента там не е добро положението. Но гръцкият театър е друга работа, имат възможност да играят много навън. Но и там нещата са почти загинали. А в Румъния и Сърбия театърът в момента е страхотен. И се пишат пиеси. - Защо при нас в България все има проблеми? - Така е. От началото на прехода можеше да се направи нещо в театъра, една реформа, а нищо не се направи.- Сега не се ли прави реформа?- Да, но тя трябва да тръгне отдолу. А как, като тези хора са изправени пред това да останат безработни! Колко от тях играят извън театрите, в които са на щат. Много малко са. И стана така, че много се лъже в театрите, и то по всякакви начини - за билети, за пари, за всичко. Взимат един известен актьор и още двама-трима от театъра и обикалят от името на еди-кой си театър. А останалите 20-30 човека от трупата стоят. Реално ние имаме един национален театър, който е изключителен. Със страхотен репертоар, страхотни актьори и там има истина. Според мен това е вярната политика. Този театър - Народният, той трябва да се превърне в национален институт. Той трябва само да получава, а срещу това да бъдат пълни салоните. Това е вярна репертоарна политика. - Според вас какво ще стане с бедстващите театри и институти, ако не успеят да се стабилизират до края на годината? - Много ще е трудно да се оправи положението. Ако някой иска да направи нещо и се осмели, всички ще скочат срещу него. Така е у нас. Така беше и с Поляков, който искаше да направи нещо сериозно. А какво остава сега? - Бихте ли коментирали това, че част от гилдията скочи и срещу Христо Мутафчиев? - Никой не може да бутне нищо. Ако някой реши да направи нещо, то той моментално влиза в ролята на Поляков. И го грози неговата съдба. Всичко е заложено да не се прави нищо. Непрекъснато има съпротива.- Вие сте директор на театър в Дупница. Как се справяте? - Аз съм директор в Дупница, имам 7 щатни души, за които се грижа, а и те се грижат за мен. Правим нещо, което да интересува хората. Общината ни помага, тя гарантира заплатите. Но аз им гарантирам, че тези седем души ще бъдат заети през тази една година, за която те дават тези пари. А Христо Мутафчиев леко бутна нещата и веднага скочиха. Това е страшна мисия. Страшно начинание.