Комедията "Разделям двойки по домовете" във фарса на любовта на 14.01.2020 в Двореца на културата и спорта

В свят, където хората започват, поддържат и прекратяват връзките си чрез технологии, нямаше ли всъщност да е по-лесно, ако някой друг можеше да свърши това вместо нас? Най-вече частта с приключването, както си я представя актьорът и драматург Тристан Птижирар. Пиесата му „Разделям двойки по домовете“ вече е на сцена у нас под режисурата на проф. Здравко Митков. С тази френска романтична комедия Младежки театър „Николай Бинев“ ще гостува на 14.01.2020 г. в Двореца на културата и спорта във Варна. В комедията се запознаваме с Марк (или също Ерик) – той идва на помощ, когато някой иска да зареже някого. С одобрени от клиента думи предприемчивият мъж съобщава на изоставените новината и причината за нея, придружена например от букет цветя (нещо като Наталия Симеонова, но без камери и с обратния сценарий). Превърнал тази дейност в работа, Марк е търсен агент по разделите, който пред вратата на поредния „щастливец“ една вечер среща старата си любов Гаел. Промяната в намеренията на нейния (почти бивш) партньор Иполит води до необикновена вечер за тримата, в която стават ясни неподозирани истини. Пиесата осмива състоянието на съвременните отношения между половете, добили признаците на съвременната консуматорска култура. Отсъствието на пряк контакт и ползването на параван виждаме колкото като удобен метод, толкова и като болезнено и дори по-травмиращо преживяване от обичайното за човека отсреща. Историята повече успява да забавлява с представените чрез хумор проблеми, отколкото да ги изследва в социално и психологически. Преживяванията на героите от миналото проблясват накратко, колкото да узнаем причините за днешното им поведение. Без особено задълбаване в характерите има риск нагласите да изглеждат стереотипни. Актьорската игра обаче успява да отклони персонажите от клишето. С правилните дози сериозност и хумор Искра Донова отдалечава Гаел от образа на самодостатъчна жена, за каквато можем да я сметнем накрая, а такава, която осъзнава и признава слабостите и нуждите си. Чувствителността на агента е разкрита тънко от Михаил Билалов в ролята, вместо актьорът да изпраща героя в отбора на циниците, към който лесно Марк може да залитне заради обстоятелствата. Николай Луканов правдоподобно представя образ пред дилемите на човешката си природа и тези на 21 век. Диалогът е умело овладян – той разсмива и задържа вниманието със своята находчивост и вербални престрелки. Словесната надпревара е в основата на динамичното действие, чието място е само в един апартамент. Сюжетът обаче е достатъчен, за да завихри там героите във фарсов танц между истини и лъжи, тайни и откровения. С тематиката кореспондира сценографията – минимализмът й контрастира със сложността в показаните взаимоотношения, а полупрозрачните стени – с прикритието на героите. Облеклото също отпраща към същността на героите – Марк разделя двойките в черен траурен костюм, непостоянството на Гаел е облечено в многоцветна рокля, а формалният вид на Иполит е свързан не само с работата, но и с неговата пресметливост. Представлението задава въпроса дали спестяването на истината, или откритостта наранява повече. То обаче е категорично в това, че отговорността, дори и непоета, се носи от причинителя. Час и половина качествени изпълнения, остроумен диалог и ситуации, колкото необичайни, толкова и достоверни, няма как да ви доскучаят. „Разделям двойки по домовете“ е като френски десерт без обилен пълнеж и множество блатове, но достатъчен, за да ви разсмее и достави удоволствие в изморителния делник.