Кирил Кирилов: Мариус Куркински и Виктор Калев са изумителни личности! Много се гордея с тях

Кирил Кирилов е сред най-известните театрални продуценти в България, чиято компания „Ажур пико“ продължава да работи независимо от ситуацията „отвори-затвори“ в театрите и 30-те процента зрители в залите. Младият бизнесмен, с когото до последно работеха Стоянка Мутафова и Стефан Данаилов, стои зад култовите монодрами на Мариус Куркински и Виктор Калев. В интервю за вестник „Галерия“ той разказва за работата си с големите звезди на родния театър и кино.

– Господин Кирилов, вече се знае, че ставате продуцент и на Александра Сърчаджиева – къде и в какви роли сте планирали да я гледаме?

– Александра и Ненчо Илчев вече репетират „Догодина по същото време“. Но пиесата, позната на театралите от класиката с Тодор Колев и Анета Сотирова, в нашата версия ще излезе с друго заглавие. Режисьорът – професор Ивайло Христов, съкращава някои сцени и добавя други. Така че спектакълът със сигурност ще бъде много по-различен от вече видяното. Това е любимата пиеса на Ненчо – той от години има мечта – да изиграе Джордж от „Догодина по същото време“. И всички ние не можем да му откажем. Другата голяма изненада е сценичната изповед на Александра. Широко известно е, че животът й е интересен, дори шокиращ. Сега тя ще излезе пред публиката и ще разкаже за всичко – и за майка си Пепа Николова, и за любовта си с Иван Ласкин, и за смъртта му, и за сложните отношения с баща й, Йосиф Сърчаджиев. Двамата досега са се срещали четири пъти. Дори я запитах: „Толкова е директно и безпощадно,

ще успееш ли да го понесеш отново и да го изиграеш

пред зрителите?“. А тя ми отговори: „Категорично“. Вероятно това ще е нейният катарзис. Сашка играе себе си, а Радена Вълканова ще е телевизионната водеща, която я разпитва – коварна, задаваща гадни и провокативни въпроси, най-безцеремонно бъркаща в най-болните теми. Но Сашка е много силен човек. А и идеята си беше нейна. С драматурга Яна Борисова дойдоха при мен с готовата идея, като режисьор е Димитър Коцев-Шошо. Сашка и той се познават от деца – както знаете, той е син на Константин Коцев. Отдавна чаках пътищата ни със Сашка да се пресекат. Това трябваше да се случи отдавна. С нея и с Ласкин дори бяхме говорили за постановка, в която да са дует, но така и не се случи.

– Продължавате партньорството си с Росица Обрешкова, племенницата на Стефан Данаилов, която постави последната пиеса с участието на Мастера – „Актрисата“…

– Да, Роси е режисьор на „Монолози за пениса“ – с Кирил Ефремов, Павел Иванов, Александър Кадиев… Другите имена ги пазя в тайна /б.р. на 26.07 в Летен театър - Варна/. Винаги съм готов да се хвърля напред и да подкрепя стойностна идея, да работя в името на каузата, която си заслужава. Защото днес точно това им липсва на повечето актьори – целта, блянът… Не искам да бъда краен, но сега основните им въпроси са: „Ама къде ще го направя? Защо точно с този? Срещу колко?“. Някога нямаше подобен пазарлък.

– Откога датира вашата страст към театъра?

– Първо учих в Ботевград, после във Варна, а след това в София. Работя от 5-и клас – започнах на голф игрище във Варна.

Там се запознах с всички така наречени милионери

в България. Беше ми много интересно да ги наблюдавам – да слушам историите на техните съпруги, на техните любовници, да сравнявам нещата от живота. Но всичко това остана на заден план, когато за първи път влязох в Народния театър за „С любовта шега не бива“ – култовата постановка на Мариус Куркински. Сякаш нещо ме зашемети. Беше преломен момент в моя живот – с божествена намеса. Оттогава съм изгледал десетки спектакли – и тук, и в Париж, Лондон, Милано. А след една от монодрамите на Мариус го помолих за среща – да ме чуе дали ставам за актьор. След стихотворението и монолога, които бях приготвил, той ми отговори положително, но самият аз постепенно се убедих, че моето място не е на сцената. Че ще ми е по-пълнокръвно да ръководя нещата под прожекторите, без да се появявам в светлината им. А и аз съм човек на точността и стратегиите – неслучайно съм учил математика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и съм печелил национални състезания. Затова реших да комбинирам страстта ми към театъра с дарбите ми в математиката.

– Какво ви свързваше със Стоянка Мутафова: можехте да й бъдете внук, а бяхте близки приятели?

– Първото ни общуване с нея беше по телефона. Разговорът ни продължи повече от 2 часа. Връзката прекъсваше, а ние я възстановявахме, за да си споделим докрай започнатото. Тя така ме предразположи, разказвайки неизвестни неща от живота си, че аз също й разкрих интимни факти от своя. След това Стояна ми се довери – с „Госпожа Стихийно бедствие“ направихме 70 представления. Повярва ми напълно. Аз на нея – също. До края не се предадохме един друг. И наистина бяхме като приятели, за които възрастта няма никакво значение. Последният ни разговор беше у тях. На финала си казахме: „Обичам те“.

– Как стана така, че Стефан Данаилов ви хареса веднага и се нави да продуцирате „Актрисата“?

– Аня Пенчева ме заведе у тях. Стефан седна на дивана, а аз в креслото срещу него. Няколко минути мълчахме – гледахме се право в очите, изучавахме се.

Той имаше око рентген.

Във времето той много ми повлия, промени ме и като характер, и като личност. Научи ме на много неща – да имам търпение, да бъда над нещата, да не се взирам в дребнотемието, да не обръщам внимание на нападките.

– За какво ви нападаха?

– Ние, най-близките му хора, бяхме обвинени, че едва ли не го караме насила да играе в „Актрисата“, където беше последната му роля. Че го изнудваме емоционално заради печалбите. Всеки, който познава поне малко Стефан Данаилов, е наясно, че това никога не може да се случи. Всъщност Стефан се сбогуваше с публиката – той знаеше, че краят наближава, и го осъзнаваше напълно хладнокръвно. След аплаузите се хващахме за ръце, за да му дадем от своята енергия. Той така ни възпита – първо театърът. Никога не мислеше само за себе си. Няма да забравя как на 12 септември – беше рожденият ден на Аня и след овациите в Русе бяхме седнали на маса – Стефан каза нещо изключително мило за всеки от нас. За мен – че вече съм като член на семейството му. А след последното представление на „Актрисата“ в Казанлък, беше 2 октомври 2019, изгони всички от стаята, за да останем само двамата. Разменихме си важни думи, но беше ужасно тежко – три дни по-късно влезе в болницата. После няколко пъти се чухме по телефона, но му беше все по-сложно да изговаря думите. Въпреки това не прекъсвахме разговорите. При събуждането от първата му медикаментозна кома ме беше потърсил, за да разбере какъв е графикът за „Актрисата“.

– Често споменавате и Аня Пенчева…

– Работя с нея вече повече от три години. Аня е с главни роли в хитовите спектакли „Актрисата“ и „Тя, той и още двама-трима“, който се играе и досега, вече над 70 пъти, и където тя си партнира със Сашо Кадиев, Ненчо Илчев, Кирил Ефремов, Тончо Токмакчиев и Тихомир Благоев. Наскоро излезе и премиерата на „Двубой“ в Народния, където Мариус Куркински я режисира в изненадващо амплоа. Аня е голям приятел – много я обичам и й благодаря.

– Сънувате ли често Стоянка Мутафова и Стефан Данаилов?

– Да. При това винаги в моменти, когато ми предстоят сериозни действия. И напълно физически усещам подкрепата им. Както и да ви прозвучи, но те сякаш ме предупредиха за пандемията. Тогава не отдадох голямо значение на тези знаци, но после направих логичната връзка. Стояна буквално ми каза: „Не е време за театър, върлува болест“. Седмица по-късно ни затвориха.

– С какво двамата остават на върха?

– И Стояна, и Стефан даваха, а не взимаха. Излишно е да уточнявам, че не говоря в материален, а в морален аспект. Те преди всичко бяха освен големи актьори и големи личности. Много ми липсват, защото с една дума казваха всичко, а тя на две не ставаше. Днес принизяваме, подиграваме се на всеки, опорочаваме наред.

Всичко е размито – и в изкуството, и извън него.

Никой не може да измисли нищо ново нито в киното, нито в театъра – тъпчем на едно и също място. Гледаме само да вържем гащите си, другите не ни интересуват. Не съм проповедник, но вярата я няма.

– Ще възкръсне ли театърът след коронакризата според вас?

– Естествено. Той е жив, хората имат нужда от него като контрапункт на социалните медии. Чувстват необходимост душите им да бъдат свързани – а това се случва само чрез театъра.

– Как ви издържат нервите на тази истерия?

– Калих се. Докато вкарвам всичко в ред, привиквам на смирение. След средата на декември на хората им писна от стагнацията и залите се продаваха много бързо, билетите свършваха за няколко дни. После – пак надолу. Загубите са големи, но търпя. Не вярвам обаче, че този вирус ще ни промени. Всичко се забравя бързо. Трябва много да ти поровичкат в душата, за да стане нещо различно.

– Скоро ще атакувате и киното – докъде стигнахте с филма за Стефан Данаилов?

– Напълно сме готови. Чакаме сесия в Националния филмов център. През 2022 Стефан можеше да стане на 80. Премиерата ще е тогава. Двама млади актьори ще влязат в образа му.

– Мариус Куркински и Виктор Калев все така ли оглавяват бокс офисите с моноспектаклите си?

– В момента те са най-добрите актьори в България. Много се гордея с тях – изумителни личности, големи професионалисти. Съвместната ни работа винаги ме изправя на различно ниво. „Черното пиле“ на Мариус и „Грамофонът“ на Виктор Калев са най-гледаните спектакли през последните години и препълват залите. Има хора, които ги гледат повече от 50 пъти.

"Ажур Пико" ще представи във Варна:

на 7 юли от 20.30 часа, Летен театър
"НАПРАВИХТЕ МЕ НА ЛУД"

Комедия, режисьор Богдан Петканин
С участието на: Руслан Мъйнов, Мария Сапунджиева, Ненчо Илчев, Кирил Ефремов, Рада Кайрякова, Павел Иванов, Тихомир Благоев

на 8 юли от 20.30 часа, Лунен театър Муунлайт /Крайбрежна алея/
"ИЗНЕВЕРИ В ПОВЕЧЕ"
 - комедия от Артур Нюфийлд
Режисьор: Емил Марков
С участието на: Христо Гърбов, Албена Михова, Стела Ганчева, Евгени Будинов, Веселин Плачков

на 13 юли от 20.30 часа, Летен театър
"СБОРЕН МОНОСПЕКТАКЪЛ"

Юбилеен спектакъл Мариус 50

на 14 юли от 20.30 часа, Лунен театър Муунлайт /Крайбрежна алея/
"МЪЖЪТ НА ЖЕНА МИ"
 комедия от М.Гавран
Режисьор: Мариус Куркински
С участието на: Мария Сапунджиева, Ненчо Илчев и Кирил Ефремов

на 12 август и 8 септември от 20.30 часа, Летен театър
"ГРАМОФОНЪТ"
 по текстове на Ваня Щерева
Авторски спектакъл на Виктор Калев

на 30 и 31 август от 20.30 часа, Летен театър
"СМЕХЪТ Е РАЗРЕШЕН" 
- Национална премиера
Шоу спектакъл с участието на: Аня Пенчева, Албена Михова, Ненчо Илчев, Кирил Ефремов
Музикален гост на вечерта - Атанас Колев
Със специалното участие на ЗЛАТНИТЕ МОМИЧЕТА ОТ АНСАМБЪЛА ПО ХУДОЖЕСТВЕНА ГИМНАСТИКА




Автор: СПЪТНИК
Напиши коментар