Кирил Ефремов в навечерието на "Мъжът на жена ми": Аз съм мъж на жена си

В зала 1 на Фестивален и конгресен център във Варна на 22 март от 19.00 часа ще бъде представена комедията "Мъжът на жена ми" с участието на Мария Сапунджиева, Ненчо Илчев и Кирил Ефремов, под режисурата на Мариус Куркински. В навечерието на гастрола в морската столица ви предлагаме едно интервю на Лили Ангелова в сайта bgdnes.bg Кой е той? Кирил Ефремов е роден на 7 юли 1975 г. в София. Още на 15-годишна възраст се изявява в телевизионното предаване "Коктейлите на Влади" по БНТ. Завършва НАТФИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Здравко Митков. Женен е от 2001 г. за Елена. В един от последните си филми "Под прикритие" влезе в ролята на близнака Тишо. - Г-н Ефремов, пореден рожден ден, подариха ли ви вече нова тарантула за минизоопарка? - Хахахаха, ами семейството ми - жена ми и синът ми обикновено ми подаряват практични неща. Но един мой приятел - Стоян, който набавяше различни екзотични животни за риалити формата "Къртицата", сега ми е обещал изненада. Аз още като излязох от предаването, му казах, че тези животинки ми харесват - тарантули, змийчета. Той мислеше, че го занасям, но после взе, че ми достави една тарантула. Кръстихме я Нанди. Живее си и досега в пластмасова кутия като аквариум. На дъното има по-специална настилка като трева и мидичка, в която й сипваме вода. Съвсем наскоро осиновихме и още една тарантула, която нарекохме Гонзо, на този, който наказваше ЦСКА с головете си. Големи левскари сме вкъщи. Естествено двата паяка не живеят заедно, за да не се изядат. - На Коледа ли ви изчезна анадолският смок? - Да, той беше бебе - 30 см. Не беше живял сред хора и хапеше. Все едно те бодва карфичка. Аз съм далтонист, но го виждах шарен, красив, с червено и жълто по него. Изчезна и още не сме го намерили. Сигурно е избягал извън жилището ни. - Сега на къмпинг "Смокиня" ли си почивате? - Да, тук обичам да почивам с приятелите. От години го правим. И да, изпращам една много добра година и в личен, и в професионален план. - Миналата година бяхте водещ на "Мис България" с шоу по ТВ7, а тази? - Ами да ви кажа нямам представа дали въобще тази телевизия ще го излъчва, предвид проблемите й в момента. Засега никой още не се е свързал с мен и не ми се коментира нищо по темата, свързана с ТВ7. - Добре, а ще има ли пети сезон на "Под прикритие" за близнака Тишо? - Да, ще има. По улицата още ме поздравяват със "Здрасти, Тише". Грешка е, ако актьорът си мисли, че всяка реплика трябва да му е култова. Та това е средата на тези хора. Те си общуват по този начин, това е жаргонът им, няма как да кажат "мръсница" например, а "разпоретина". Това е езикът на улицата. Затова и сериалът се харесва, защото звучи автентично. - Така е. "Ти що си лош, бе", стана култова реплика от сериала. - Ами да. Дори често ме питат дали не се изживявам като лошото момче. Ами не. Не се изживявам и като секссимвол, какъвто също са ме определяли често. В България всеки трети е или лош, или секссимвол. - Гледах ви в "Мъж под чехъл", такъв ли се чувствате? Написали сте във Фейсбук, че сте мъж на Елена Ефремова. - Хахахха, по-скоро съм мъж на жена си. Всъщност 90% от мъжете са "под чехъл", но не си признават. Така са устроени нещата, че рано или късно това се случва. Ето на маса всички мъже са много силни, като се съберат, ама идва един момент и..."Абе, аре чао, че идва жена ми" (смее се). Иначе за постановката "Мъже под чехъл" в "Сълза и смях" си партнирах чудесно с Тончо Токмакчиев и Албена Колева. Спектакълът е на пазарджишкия театър и се разпространява от частната формация "Мелпомена". Приятната комедия е на Миро Гавран, а режисьор е Владлен Александров. Искам да кажа, че сега тръгваме на турне - на 14-и сме във Варна, на 15-и в Русе, на 16-и в Панагюрище. Който иска да ни гледа, ще се радвам. После пак се връщам в "Смокиня" и така до септември. - А после? - Ами аз станах рекламно лице на кожени дрехи и очаквам да ме извикат за снимане на рекламата в Италия. Освен това започвам да репетирам в Сатиричния театър "Ал. Константинов" една австрийска комедия, "Бела Дона" се казва, с немски режисьор. Премиерата ще е на 28 и 29 септември. Тя също е много интересна. - Гледате ли световното първенство по футбол? Преди време с Влади Въргала вкарахте и реплика за "Левски" на сцената? - Хахаха, да. Гледам, разбира се, световното и съм за Холандия да стане шампион. Иначе за случката - играхме в "Българи от старо време" с Въргала. Аз бях Павлин, на селото гъзарят, както се казва, Въргала е Хаджи Генчо, Стефан Рядков е баща ми, дядо Либен. Вечерта трябваше да го играем в Бургас, а по същото време в София започва вечното дерби - „Левски“ и ЦСКА. Ние с Въргалчето сме левскари до мозъка на костите. Чудим се какво да правим, но накрая решихме, който не е на сцената, да тича отзад при телевизора и да следи какво става. По едно време в някаква напечена сцена влиза Хаджи Генчо и вика: "Павлинчо, сине мой, ти знаеш ли, че Левски днеска два пъти прескочил дувара!" Демек два на нула за „Левски“. Аз се разсмях, публиката се усети и започна да ни аплодира. Но хубавите неща не стават насила, те са импровизация. - Като импровизацията ви с предложението за женитба на Елена? - Ами да, аз и друг път съм го разказвал. Бяхме се качили в една надуваема гумена лодка и плувахме в морето. Не бях взел пръстен, защото го реших много спонтанно, но й предложих със седефена гривна. Като се качихме в лодката, аз завързах гривната за вътрешната част на банския ми, но не бях направил репетиция как да я извадя. Лодката беше голяма около метър и краката ми висяха навън. В това време нито имаше кораб, нито някаква красива гледка, която да й покажа, за да отвлека вниманието й и се принудих да изиграя етюд, че ми се пикае. Тя изпадна в ужас как така ще пикая в лодката, но бяхме навътре в морето и имаше огромни медузи, така че нямаше шанс някой от нас да си помисли да скочи във водата. Така бръкнах в банския си и извадих гривната. След това я попитах дали ще се омъжи за мен и тя ми отвърна с "да". - Синът ви Ефрем ще го правите ли актьор? Той вече участва във филма "Още една мечта". - Ние с майка му го възпитаваме в свобода сам да решава с какво иска да се занимава. Най-важно е образованието. Навремето, когато аз бях дете, никой не ме е карал да правя нещо конкретно. Сам се записах да кандидатствам, приеха ме и сега съм щастлив, защото обичам това, което работя. Иначе Ефрем сега тренира футбол. - Гаджета има ли? - Ами "тресе го токът", ама момчетата нали са по-срамежливи - не казват какво изпитват. - За второ дете мислите ли с красивата ти половинка, която е фитнес инструктор? - Ами да, мислим за второ дете, но то ще се появи, когато Бог реши. - Г-н Ефремов, участвали сте в много международни продукции, бихте ли емигрирали? - Вече ми е малко късно на 39 години да започвам някъде живота си отначало. Но знаете ли, нашето поколение хванахме всички промени и непрекъснато бяхме в преход. Помня още студентството си, и тогава правителства сваляхме, и тогава, и сега много не са се променили нещата... А толкова ни е хубава страната. Всичко си имаме - планина, море, чист въздух. Оазис, който разсипахме. Ето аз мога да си позволя да отида да почивам в чужбина, но не го правя. Тук давам същите пари. Защото приятелите ми са важни, колегите, семейството, хората, които обичам. Тези неща не можеш да ги изживееш и в най-хубавия хотел в чужбина, ако си сам. И в тази връзка може би най-хубавото пожелание, което получих за рождения си ден, беше да имам онези неща, които не могат да се купят с пари, и пари за всичко останало.

Автор: Владимир Николов
Напиши коментар